Решение № 12650 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5060/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ф. К. Д., [населено място], обл. Разград чрез адв. Н. Митева срещу Решение 262/24.03.2025 г., постановено по адм. дело 3/2025 г. по описа на Административен съд - Разград. В жалбата се релевират доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради противоречието му с материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Разград (ТП на НОИ Разград) не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е Решение 1012-16-82/1 от 26.11.2024 г. на Ръководителя на ТП на НОИ Разград, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-16-01719617 от 10.10.2024 г. и ЗД-1-16-01719629 от 10.10.2024 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ Разград по отношение на Ф. К. Д., съгласно които следва да се заличат данните за лицето по чл. 5, ал. 4 от КСО за периодите 01.11.2018 г. 31.12.2021 г. и 01.01.2022 г. 10.05.2023 г. с вид осигурен 13, декларация образец 1. По делото е установено, че Ф. К. Д. е регистрирана в Областна дирекция Земеделие Разград като земеделски стопанин на 01.11.2018 г. На 05.11.2018 г. е подала декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице - земеделски производител с начало на дейността и на осигуряването 01.11.2018 г. и вид осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. За времето от 01.11.2018 г. до 28.02.2019 г. по партидата на самоосигуряващото се лице са внесени осигурителни вноски за ДОО фонд Общо заболяване и майчинство и фонд Пенсии в общ размер на 274.50 лева за общо 4 месеца и за периода от 01.03.2019 г. до 20.03.2019 г. в размер на 47.58 лева за общо 13 работни дни. През периода от 21.03.2019 г. до 28.04.2023 г. жалбоподателката е била във временна неработоспособност поради бременност и раждане, и отглеждане на дете до 2- годишна възраст. Осигуряването й е прекратено, считано от 10.05.2023 г. Във връзка с подадено заявление за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и по сигнал от отдел Пенсии при ТП на НОИ Разград е извършена проверка за установяване на осигурителния стаж и доход на жалбоподателката за периода 01.11.2018 г. 10.05.2023 г. От информационната система на НОИ е установено, че с изключение на периода 18.02 - 30.04.2014 г. (два месеца), Ф. К. Д. няма положен труд и осигурителен стаж в България. За периода на временната й неработоспособност поради бременност и раждане, и отглеждане на дете до 2- годишна възраст (от 21.03.2019 г. до 28.04.2023 г.) е декларирано самоосигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, като земеделски стопанин, като е декларирано начало на дейност, респ. на осигуряване за общо заболяване и майчинство, непосредствено 4 месеца преди настъпване на осигурителното събитие бременност и раждане и осигуряването е прекратено, считано от 10.05.2023 г., откогато е изчерпано основанието за изплащане на парично обезщетение навършване на 2- годишна възраст на детето. Горното е породило съмнение за злоупотреба със средствата от фондовете на ДОО и е започната проверка дали лицето действително е полагало труд, съответно е възникнало основание за осигуряване, или декларираното самоосигуряване и регистриране като земеделски стопанин е с цел придобиване на право за получаване на парични обезщетения от фондовете на ДОО. С Писмо изх. 2112-16-358/4 от 12.08.2024 г. е изискана информация от ОД Земеделие - гр. Разград, с искане за представяне на копия от анкетните карти и анкетните формуляри към тях, копия на документи за собственост на земеделски земи или договори за наем, копие на пълномощното, в случай че регистрацията не е извършена лично, писмена информация за резултатите от извършвани проверки на място с цел установяване верността на данните от Регистъра на земеделските стопани. От отговора на ОД Земеделие - гр. Разград по Писмо вх. 2112-16-358/6 от 14.08.2024г. е установено, че жалбоподателката като земеделски стопанин, регистрирана съгласно Наредба 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Наредбата) в ОД Земеделие гр. Разград, за периода от 30.10.2018 г. до 10.05.2023 г., е декларирала място на дейността си [населено място], общ. Исперих, вид дейност Растениевъдство , вид култура други зеленчуци , общо намерение за засаждане на основни култури - 0.02 ха. Предоставена е Декларация вх. 69 от 26.10.2021г. за липса на промяна в обстоятелствата по последно подадената информация и Справка за дейността на земеделския стопанин за стопанската 2021 г. - 2022 г. Проверки на място с цел установяване верността на данните не са извършвани. Видно от писмо вх. 2112-16-358/5 от 13.08.2024 г. от ТД на НАП Варна, офис Разград, жалбоподателката не е подавала годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетните 2018 г. и 2019 г., респ. не са декларирани реализирани приходи от продажба на земеделска продукция; няма данни за внесен авансов данък по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. Не са представени документи и информация, доказващи упражняване на трудова дейността и дейността, която лицето е декларирало, че ще извършва отглеждане и продажба на други зеленчуци. Горните обстоятелства са отразени в Констативен протокол КВ-5-16-01720003 от 10.10.2024 г., издаден от ст. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Разград. При посочените факти са издадени Задължителни предписания ЗД-1-16-01719617/10.10.2024 г. и ЗД-1-16-01719629 от 10.10.2024 г. от контролен орган при ТП на НОИ Разград за заличаване на подадените от касатора данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периодите 01.11.2018 г. до 31.12.2021 г. и от 01.01.2022 г. до 10.05.2023 г. Контролният орган е приел, че Ф. К. Д. не е упражнявала дейност като земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Ф. К. Д. срещу решението на директора на ТП на НОИ Разград като неоснователна. Съдът е приел, че жалбоподателката е регистриран земеделски стопанин по реда на Наредба 3 от 29.01.1999 г. , но същата не е придобила качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО, тъй като не са налице предпоставките на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО - не е налице произведена и реализирана на пазара продукция. За да постанови този краен резултат, е приел, че решението на директора на ТП на НОИ - Разград е законосъобразен акт, издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. При постановяването на решението са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относими възражения. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2 изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на кодекса, според който такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.... " С нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са посочени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители". Съгласно текста на ал. 4 на чл. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в ДР на същия кодекс, като "физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". Освен това в чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, а според ал. 3 и ал. 4 на същата норма, регистрацията на самоосигуряващите се лица в НОИ се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите (НАП) по чл. 80, ал. 1 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в НАП. Според чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и КСО включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Текстът на ал. 2 сочи, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7- дневен срок от настъпване на обстоятелството, а според ал. 3 - самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Разпоредбата на чл. 2 от Наредба 3 от 29.01.1999 г., гласи, че Регистърът на земеделските стопани служи за набиране на информация за земеделските стопани и за дейността им с цел: 1. контрол върху ползването на земеделските земи; 2. събиране на информация за отглежданите през съответната стопанска година култури и заетите с тях площи, както и за отглежданите животни; 3. подпомагане на земеделските стопани и развитието на селските райони; 4. прилагане на схемите за директните плащания. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата предвижда, че на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. По смисъла на КСО обаче, наличието само на регистрация в Регистъра на земеделските стопани, не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството "регистриран земеделски стопанин" по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. Въз основа на декларираните от Ф. К. Д. данни и съпоставката им с тези, налични в информационната система на НОИ, първоинстанцинният съд е достигнал до верен извод, че не е възникнало осигуряване съобразно чл. 10 от КСО, вр. § 1, т. 3 и т. 5 от ДР на КСО за периодите от 01.11.2018 г. до 31.12.2021 г. и от 01.01.2022 г. до 10.05.2023 г. Нито в административното производство, нито в съдебното такова от страна на жалбоподателката са ангажирани доказателства относно произведена от нея продукция, която същевременно да е реализирана на пазара. Настоящият съдебен състав споделя доводите, изложени от административния съд, че с оглед събраните по делото доказателства не се установява от заявените при регистрацията на земеделския стопанин 200 кв. м. зеленчукова градина да е произвеждана продукция, предназначена за продажба, както и че земите с подобна площ са обичайни за задоволяване на собствените нужди на средностатистическо домакинство. Извършваната от касатора дейност има характер на собствено производство, за задоволяване на лични и семейни нужди и не представлява дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване, в качеството на самоосигуряващо се лице - земеделски производител. В този смисъл неоснователни са възраженията в касационната жалба, касаещи липсата на извършена на място проверка от контролния орган. Ф. К. Д. е имала възможност да представи относими за установяването на реално осъществена от нея трудова дейност доказателства, но същата не го е сторила нито с подаването на жалба пред административния орган, нито на по- късен етап, въпреки изричните указания на първоинстанционния съд в този смисъл. Предпоставките, предвидени в нормата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, следва да са налице в условията на кумулативност и по общите правила на чл. 154 от ГПК следва да бъдат установени от лицето, което претендира благоприятни за себе си правни последици в случая жалбоподателката Ф. К. Д., което същата не е сторила в хода на процеса. По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая че е произвеждало селскостопанска продукция, предназначена за продажба и е регистрирано по установения ред, не може да има качеството осигурено лице. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция, предназначена именно за продажба и при наличието на надлежна регистрация. Доказателства за това по делото не са налични. Предвид горното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,