Решение № 5665 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3199/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Б. С. С., гражданин на Демократична република Конго, [ЛНЧ], действащ чрез процесуален представител – адв. Д. Арамова. Жалбата е против решение № 2465 от 20.01.2026 г., постановено по адм. дело № 11341/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се съдът да отмени обжалваното решение. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощник юрисконсулт Е. Хичовски, в съдебно заседание моли съдът да остави без уважение касационната жалба и да остави в сила решението на Административен съд – София-град. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд – София-град е било решение № 4892 от 24.09.2025 г. на председателя на ДАБ при МС. С него на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, на Б. С. С. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение № 2465 от 20.01.2026 г., постановено по адм. дело № 11341/2025 г., Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Б. С. С. срещу горепосочения административен акт. За да стигне до този правен резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган и в установената форма, с излагане на фактически и правни основания за издаването му. Съдът е констатирал, че в хода на административното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуално- и материалноправни норми, обосноваващи отмяната на решението като незаконосъобразно. Формулирайки горепосочените изводи, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни твърденията за нищожност на административния акт поради това, че е издаден от некомпетентен орган. В случая оспореното решение е било издадено от председателя на ДАБ, който разполага с компетентност да издава решения за предоставяне на международна закрила съобразно с нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. По отношение на формата съдът е посочил, че съгласно чл. 76, ал. 1 ЗУБ решението на председателя на Държавната агенция за бежанците се връчва на чужденеца, търсещ международна закрила, или на неговия законен представител или адвокат. В изречение второ от същата норма е посочено, че съдържанието на решението, както правата и задълженията, произтичащи от него, му се съобщават на език, който разбира. В хода на административното производство Б. С. С. изрично е заявил, че разбира френски език и се е подписал без възражения. Жалбоподателят се е запознал с решението на председателя на ДАБ на този език, без да сочи възражения. Направени са подробни изводи и по отношение на факта, че по време на издаване на административния акт лицето е било непълнолетно, съответно са разгледани оплакванията, че при явяването си пред административния орган и пред административния съд лицето не е било придружено от социален работник от дирекция „Социално подпомагане“. Съдът е анализирал спазването на процесуалните изисквания по отношение на това, съобразявайки, че са спазени приложимите разпоредби на Закона за правната помощ (ЗПП) и Закона за закрила на детето (ЗЗДет) и изискванията на правото на ЕС. Направен е и задълбочен преглед по отношение на „висшия интерес на детето“. Първоинстанционният съд е разгледал подробно твърденията на жалбоподателя във връзка с претендираното нарушение на материалния закон. Отчитайки наличните по делото доказателства, в частност – елементите от личната бежанска история на лицето, мотивите му да напусне страната и актуалната ситуация в страната му на произход, съдът е достигнал до извод, че спрямо Б. С. С. не са били налице основания за предоставяне на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният съд се бил мотивирал подробно с оглед на липсата на данни спрямо лицето да е налице основателен страх от преследване поради неговата раса, религия националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Разгледани са мотивите на лицето да напусне Демократична република Конго, като е констатирано, че нежеланието на молителя да изтърпи военна служба не е самостоятелно основание за предоставяне на статут. Още повече, че не били налице доказателства, че Б. С. С. е бил търсен, за да бъде мобилизиран. Съдът е извел и че не са налице доказателства и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут поради реална опасност от тежки посегателства от смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. За да достигне до горепосочените изводи, административният съд е взел предвид както доказателствата, предоставени му от административния орган, така и тези, посочени от страна на жалбоподателя. Вследствие на посочените дотук обстоятелства, от страна на първоинстанционния съд е направен извод, че законосъобразно административният орган е приел, че не са налице основанията, визирани в разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя Б. С. С.. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Съдът е събрал необходимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка, във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е обосновал правните си изводи, които се споделят от настоящия състав. Твърденията, изложени в касационната жалба пред касационната инстанция, до голяма степен се припокриват с тези, съдържащи се в жалбата срещу административния акт, депозирана пред Административен съд – София-град. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. За пълнота и яснота на изложението следва да бъдат направени и следните уточнения: В процесния случай естеството на спора пред административния съд е било сведено до това дали са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ с оглед спецификите на бежанската история на жалбоподателя и ситуацията в страната му по произход, както и с оглед на факта, че към момента на подаване на жалбата срещу административния акт лицето е било непълнолетно. Настоящият състав на Върховния административен съд, след като извърши проверка на първоинстанционното решение по реда на чл. 218 от АПК, установи следното: Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието „преследване“ следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд – София-град, съобразявайки и подробно анализирайки събраните по делото доказателства, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Б. С. С.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В касационната жалба се извеждат по-скоро морално-психологически съображения за търсене на закрила – страх от евентуална мобилизация, неудовлетворение от тежкия начин на живот в условията на размирици, желание за по-добри условия на живот. Правилно е отчетено и анализирано от административния съд опасението от мобилизация и последиците от нейното евентуално настъпване. Настоящата инстанция споделя изцяло изложеното по този повод в атакуваното съдебно решение. По отношение на останалите фактори, обосноваващи страха на лицето да се завърне в държавата си по произход, следва да бъде отбелязано, че същите са причинени от лични опасения на лицето, а не от основателен страх, за чието възбуждане има повод, вследствие на реални обективни и конкретни причини. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Както бе споменато и по-горе, от страна на Б. С. С. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от Б. С. С. бежанска история и актуална информация относно Демократична република Конго с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представените по делото пред първоинстанционния съд справки на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС относно политическата обстановка в Демократична република Конго. Административен съд – София-град подробно е обсъдил данните, дадени със справки с вх. №№ МД-02-445/15.08.2025 г. и МД-02-604/14.11.2025 г. на дирекция „Международна дейност“ при ДАБ. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Демократична република Конго, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът там да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Фактически е установено и че конфликтът е изолиран, а военните действия са спорадични по своя характер. Следва да бъде отбелязано, че, както се твърди и в касационната жалба, в производството пред административния орган действително в административния акт на места се споменава единствено „Конго“, без да се уточни за коя държава става въпрос (Република Конго или Демократична република Конго). Но това нарушение не е от категорията на съществените, имайки предвид, че от контекста на мотивите става ясно, че в настоящия случай се касае за Демократична република Конго. С оглед на изложеното дотук, настоящият състав разгледа и приетите за сведение представени от касационния жалбоподател доказателства - справки, статии и новини относно ситуацията в Демократична република Конго. Настоящата касационна инстанция споделя становището на първоинстанционния съд, че в случая не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила, който извод не се опровергава от подробния доклад на „Амнести Интернешънъл“ за положението в Демократична република Конго от 2025 г., към който в жалбата неколкократно се препраща. От въпросната справка, съпоставена във взаимовръзка с наличната информация за Б. С. С., може да се формира заключение, че жалбоподателят има минимални лични причини да се страхува от нивото на общо насилие в държавата си по произход, което не е изключително. Действително, доказателствата сочат към наличие на динамичност в страната, която динамичност е съпроводена със събития от извънреден характер. Но с оглед бежанската история и личността на жалбоподателя не може да бъде направен извод, че именно тези събития биха могли да споходят Б. С. С. на лично основание. Същността на производството по предоставяне на международна закрила е свързано с това да се направи обоснован извод дали е, или не е налице законово основание за предоставяне на хуманитарен статут или статут на бежанец според конкретни факти, свързани с личността на търсещия закрила, а не единствено с оглед на цялостната обстановка с държавата по произход. Основно твърдение в касационната жалба представлява твърдението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради незачитането от страна на административния съд на „висшия интерес на детето“. По този повод настоящата инстанция намира следното: На първо място, видно от изложеното в мотивите на първоинстанционното решение, административният съд е разгледал „висшия интерес на детето“ в контекста на чл. 6а от ЗУБ и съображение 18 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС и съображение ЗЗ от Преамбюла на Директива 2013/32/ЕС, както и чл. 24, § 1 и § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 3, § 1 и сл. от Конвенцията за правата на детето на Организацията на обединените нации. В хода на анализа си съдът правилно е установил, че макар и Б. С. С. да е сирак (неговите майка и баща са починали), то той има роднини в Демократична република Конго, гр. Киншаса, в т.ч братя, които живеят при родителите на покойния му баща. В случая висшият интерес на детето би бил защитен, ако то се завърне при своите кръвни роднини и се събере с членовете на семейството си. На следващо място, не е без значение фактът, че към момента на приключване на устните състезания по делото пред настоящата инстанция Б. С. С. вече е навършил пълнолетие. Въпросният факт е от съществено значение с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Същият е от съществена важност за делото, настъпил е преди повече от месец, считано от провеждането на откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция на 27.04.2026 г., и е установен от съдебния състав. С оглед на това се обосновава извод, че жалбоподателят е навършил пълнолетие на 20.03.2026 г. и следователно вече не отговаря на условието да е непридружен непълнолетен по смисъла на чл. 34, ал. 4 от ЗУБ, нито вече се счита за „дете“ по смисъла на националното и наднационалното законодателство. Следователно, зачитането на „висшия интерес на детето“ не е относимо към текущото положение на търсещия закрила. Не е спорно по делото, че към момента на провеждане на административното, както и на първоинстанционното съдебно производство, Б. С. С. не е имал навършени 18 години. Този факт е налагал както да бъде обърнато съществено внимание на „висшия интерес на детето“, така и лицето да се ползва от специалните процесуални правила за непълнолетни лица, заложени в ЗПП и ЗЗДет. Настоящата инстанция намира, че административният орган не е нарушил задълженията си да предостави на лицето полагащите му се процесуални права по чл. 15 от ЗЗДет, както се твърди от страна на касационния жалбоподател. Съгласно ал. 4 на въпросната разпоредба, „съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист“. Установява се, че по време на изслушването на Б. С. С. при провеждане на интервюто му пред административния орган е присъствал адвокат, а не социален работник. Това нарушение обаче не е съществено с оглед на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, според която „при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето. Дирекция „Социално подпомагане“ изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад“. Такъв доклад е налице (приложен е в кориците на делото пред административния съд на л. 72-76) – изготвен е от социален работник г-жа Т. Райчева, съдържа необходимата информация за лицето, страната му по произход, членовете на семейството му, както и информация за съдействие на лицето. Като съобрази изложеното дотук, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение. Същото е съобразено с материалния закон, достига до обоснован правен резултат и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. Затова то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,