Решение № 8052 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6176/2019 г.

Решение № 8052 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6176/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Василев в качеството на представляващ ЕТ "АМБУЛАТОРИЯ ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ-ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА - Д-р В. Василев - Виконт", против решение № 47 от 8.04.2019 г. на Административен съд Шумен по адм. дело № 410/2019 г. С него се отхвърля жалбата му срещу заповед за налагане на санкции № РД-09-311 от 3.12.2018 г. на директора на РЗОК Шумен, с която му е наложена финансова неустойка в размер на 50 лева за 33 нарушения в общ размер на 1650 лева на основание чл. 401, ал. 2 и чл. 405, ал. 1 от НРД за МД за 2017 г. Поддържа доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се изведждат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на РЗОК Шумен взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от страна в административното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административния съд е образувано по жалба на касатора срещу заповед № РД-09-311 от 3.12.2018 г. на директора на РЗОК Шумен за налагане на санкции. В мотивите на заповедта е прието за установено в административното производство, че е извършено нарушение от ЕТ "АПМПИП Д-р Веселин Василев - Виконт" изразяващо се в пропуски при воденето и съхраняването на първичната медициска документация като не са налични на хартиен носител амбулаторни листи за извършени прегледи на ЗОЛ и не са представени на проверяващия екип. Представени са част от тях допълнително и са останали непредставени след приключване на проверката ЗЗ броя описани в протокола за констатации и в заповедта. Предвид констатациите е прието, че са налице нарушения, квалифицирани по чл. 221 от НРД МД за 2017 г. във връзка с чл. 222, ал. 2, т. I А. 1 и чл. 143 от НРД за МД за 2017 г. изразяващо се в това, че не се съхраняват амбулаторни листи включително и в досието на ЗОЛ на хартиен носител подписани от ОПЛ и пациента и не е ги е представил на проверяващия екип. Нарушенията не могат да се определят като маловажни, тъй като не попадат в обхвата на разпоредбата на т. 4 от § 1 от допълнителната разпоредба на НРД за МД за 2017 г. Възраженията против заповедта са за незаконосъобразност с искане за отмяната й. Свеждат се до това, че заповедта е постановена в нарушение на материално правни разпоредби, тъй като не било налице нарушение при съхранение на документите като същите се намирали в основната лаборатория, не били посочени всяко от нарушенията и не ставало ясно кой протокол се цитира в заповедта, както и че е налице маловажност на случая. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. От доказателствата по приложената преписка е установено, че заповедта е издадена от компетентнен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Установено е, че арбитражната комисия не е могла да вземе решение. По възражението са сроковете за изпращане на спора пред арбитражна комосия съдът ги приел за инструктивни и неспазването им не е нарушение, водещо до пороци на административиня акт. Установил от фактическа страна съставът на нарушенията и квалификацията от правна, идтентична с квалификацията на административно наказващия орган. Възраженията за маловажност на нарушенията също приел за неоснователни, независимо че не са настъпили материални вреди и представяне на амбулаторните листи впоследствие след проверката и пред съда включително, тъй като законодателството и рамковият договор не позволяват квалификация маловажен случай. При установеното от фактическа и правна страна съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Пред настоящата инстанция се поддържат същите възражения както и пред административния съд, но вече като касационни иснования за отмяна на съдебното решение. Тези възражения съдът намира за неоснователни. Първата инстанция е установила от фактическа страна извършените нарушения, свързани със съставянето и воденето на първичната медицинска документация. Непредставянето й към момента на проверката е в разрез с една от целите за които тази документация се съставя, освен да носи информация за извършеното лечение, и за доказване пред контролните органи на тази дейност. Представянето късно след проверката пред административния орган и в съдебната фаза не прави нарушението маловажно, тъй като се поставя под съмнение дали е била налична момента на проверката, в което се изразява от фактическа страна формулираното нарушение. Задължението е нормативно заложено и нарушението е с нормативно дефиниран фактически състав в чл. 140, ал. 2 от НРД за МД за 2017 г. и чл. 221 от НРД за МД за 2017 г. във връзка с чл. 222, ал. 2, т. IА. 1 и чл. 143 от НРД за МД за 2017 г. При отсъствие на пороци при издаване на административния акт съдът е извел верен правен извод за неоснователност на жалбата. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски, определени от съда в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховен административен съд, шесто отделение