Решение № 10981 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6658/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция Земеделие Силистра против решение 496 от 15.05.2024 г. по адм. дело 221/2023 г. на Административен съд - Силистра, с което е отменена заповед РД-05-01-09/ 22.02.2023 г. на същия административен орган, с която на И. К. А. е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Жалбоподателят поддържа, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Претендира присъждане и на направените разноски. Ответникът И. К. А. оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Силистра е постановено в съответствие с материалния закон. Административният съд правилно приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган (съгласно чл. 3, ал.3, т. 21 от Устройствения правилник на Областните дирекции Земеделие дисциплинарните наказания на служителите от съответната дирекция се налагат от директора), на следва да бъда отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата на акта и на материалния закон. Изводът на административния съд, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не отговаря на формалните изисквания на чл. 97, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), се споделя от настоящата инстанция изцяло. Правилно е преценено, че в нарушение на чл. 97, ал.1, т. 4 и т. 5 ЗДСл заповедта не съдържа описание на конкретни действия и бездействия на служителя, определени по време и място на осъществяване, които да бъдат квалифицирани като неизпълнение на служебните задължения, неспазване кръга на служебните правомощия и нарушение на правилата за етично поведение. В акта е посочено е, че с поведението си А. е допуснал да не се реализира процедура по 29 бр. възражения, като с това е ощетил държавата и е допуснал да не се реализира законосъобразно тръжна процедура през м. юли 2022г., като с протокол от 23.06.2022г., комисията, в която А. участва, е изключила имоти от списъка, предложен за съгласуване на министерството за обявяване на първа тръжна сесия за стопанската 2022-2023 г., въпреки заповедта на директора на Областна дирекция Земеделие от 22.06.2022 г. Описанието е общо и не дава възможност да се определят конкретните действия или бездействия на служителя във връзка с тръжната процедура, със съставянето на протокола от 23.06.2022г., както и тези в качеството му на член на тръжната комисия. Не са посочени служебните задължения, които не са изпълнени, както и нарушените от служителя разпоредби. Цитирана е длъжностната характеристика за заеманата от служителя длъжност старши експерт в ГД Аграрно развитие на Областна дирекция Земеделие Силистра, без да е посочено кои задължения не са изпълнени. В становището на дисциплинарния съвет (протокол 2/23.12.2022г.) са отбелязани т. 5.7 и 5.8 от длъжностната характеристика, които обаче нямат отношение към процедурата по провеждане на търг. Със заповедта поведението на служителя е квалифицирано като неизпълнение на служебните задължения по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2 , т. 3 и т. 5 ЗДСл, без да е съобразено, че всяка от цитираните разпоредби съставлява самостоятелно дисциплинарно нарушение (неизпълнението на служебните задължения е по т.1) и без да са изложени факти, които да осъществяват предпоставките на всяко едно от тези нарушения. Освен това, както административният съд правилно приема, в нарушение на чл. 91, ал.1, т. 4 ЗДСл наказанието е определено, без да е съобразено цялостното служебно поведение на служителя, а в противоречие с чл. 91, ал.1, т. 1 и т. 2 ЗДСл не са съобразени тежестта на нарушението (в този смисъл в заповедта и в становището на дисциплинарния съвет не са изложени съображения) и не е обсъдена и преценена формата на вината, като направените изводи са изцяло декларативни. В този смисъл са подробните съображения на решаващия съд, които настоящата инстанция споделя. Допуснатите формални нарушения са съществени, тъй като са пречка да се установят извършените от служителя дисциплинарни нарушения и да се прецени наличието на основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност и както административният съд правилно отбелязва, са самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Същевременно тези формални нарушения обосновават извод за противоречие на заповедта с материалния закон. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност, следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед, наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения, забавена изпълнение на служебните задължения, неспазване на кръга на служебните правомощия и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (чл. 89, ал.2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 ЗДСл). В случая с оглед представените доказателства правилно е преценено, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в закона за санкциониране на служителя А., тъй като не са установени конкретни действия и бездействия, които да съставляват нарушение по някой от цитираните текстове. Представените по делото доказателства също не установяват допуснати нарушения на служебната дисциплина. Процедурата за провеждане на търг е открита със заповед от 22.06.2022г. на директора на областна дирекция Земеделие и в нея са посочените датите на провеждане на търговете за отделните землища, а съставът на комисията за провеждането на първа тръжна сесия, в която е включен и служителя А., е определен със заповед на същия орган от 27.07.2022г (л. 268). Със заповед от 14.07.2022г. (л. 346) органът възлага на комисия, в която А. също участва, да разгледа основателността на всички постъпили възражения във връзка с писма до неправомерните ползватели. Липсват доказателства комисиите с участието на А. да са назначени през м. юни, както се твърди в заповедта, а цитираният протокол от 23.06.2022г. не е представен, за да се прецени на какво основание е съставен, от кого и в какво се изразява участието на А.. Конкретни действия и бездействия на служителя А., осъществяващи състав на дисциплинарно нарушение, не са посочени нито в становището на инспектората към Министерството на земеделието, нито в доклада до министъра на земеделието, на които дисциплинарно наказващият орган се позовава, още повече че част от търговете са проведени на дати, на които служителят е в отпуск (това обстоятелство е отразено и в доклада до министъра)- факт, който не е обсъден при издаване на заповедта. Всичко изложено налага извода, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя и за издаване на обжалваната заповед. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отменя заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съставът на Административен съд - Силистра постановява решение при правилно приложение на материалния закон. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след обсъждане на доводите и възраженията на страните и е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК. Събирането на гласни доказателства в производството пред административния съд, дори да се приеме за нарушение по чл. 226, ал. 2 АПК, не е съществено, тъй изводите за незаконосъобразност на заповедта са направени след анализ на нейните форма и съдържание и не се основават на показанията на свидетелите. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото в касационното производство Областна дирекция Земеделие Силистра следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 1120.00 лв. разноски по делото пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения, Върховният административен съд, второ отделение,