Решение № 13020 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12076/2015 г.

Решение № 13020 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12076/2015 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството по делото е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР срещу решение № 192 от 21.07.2015 г., постановено по адм. дело № 239/2015 г. по описа на Административен съд - Х., с което по жалба на М. С. Д. е отменена издадена от касатора заповед № УРИ 3282з-812/2.04.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното й правоотношение на държавен служител в МВР. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да се отхвърли и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. О. Д. оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е немотивирана, допуснато е нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и не е доказано вмененото във вина на служителката тежко дисциплинарно нарушение да е действително извършено. Настоящата инстанция счита за основателни наведените от касатора доводи, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени процедурни нарушения, но крайният извод на решаващия съд обосновано е мотивиран с нарушение на материалния закон, поради което заповедта правилно е отменена. Не се споделя заключението, че е нарушена разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, защото в случая наказващият орган е посочил извършителят, мястото и времето на извършване на деянието, визирал е нарушените разпоредби на нормативни актове, позовал се е на обобщена справка и изготвени становища. Позоваването на последните е достатъчно, за да се изведе извод за мотивираност на акта, защото в тях са посочени конкретните обстоятелства, при които е извършено соченото нарушение, както и доказателствата, въз основа на които то е прието за установено. Наказващият орган е изпълнил и задължението си по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като преди налагане на дисциплинарното наказание е приел писмените обяснения на служителката. Освен представеното нейно обяснение от 9.01.2015 г., по преписката са налице възражение на Д. от 4.02.2015 г., както и възражение на подпомагащия защитата й служител Д. от 6.02.2015 г., които са депозирани след запознаването с обобщената справка от проведеното дисциплинарно производство. И върху двата документа е поставена резолюция на дисциплинарно наказващия орган с дата от 1.04.2015 г. От събраните доказателства по делото съдът е направил правилен извод, че служителката не е нарушила чл. 7, ал. 1, т. 4 от Инструкция № Iз-1405/24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничната проверка на граничните контролно-пропускателни пунктове (отменена, но в сила към момента на издаване на оспорената заповед). При влизане в страната документът за пътуване на чужденеца се приема лично от граничния полицай, който извършва проверка в АИС "Граничен контрол", при която проверява и дали чужденецът, превозното средство и предметите, които превозва, няма да застрашат обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от държавите членки". По делото е установено, че на посочената в заповедта дата служителката е изпълнявала служебните си задължения на "вх...д". Съгласно § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на инструкцията "Гранична проверка на първа линия" е проверката, осъществявана на самото гише/кабина за гранична проверка, а съгласно т. 6 на същия § - "Гранични проверки на втора линия" се извършват на специално определено за тази цел закрито място, различно от гишетата/кабините за гранична проверка. Нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от приложимата инструкция не въвежда императивно изискване за извършване на "физическа" проверка на превозното средство, в какъвто смисъл е прието от наказващия орган. С оглед и на обясненията на свидетеля Игнатов се налага извод, че физическата проверка е допълнителна такава и към същата се пристъпва, ако в АИС "Граничен контрол" по отношение на конкретното превозно средство фигурира сигнал за нередност или при наличие на съмнение. В случая е установено, че турският гражданин многократно е влизал в страната, без да съществуват данни, че до този момент са му извършвани физически проверки и е имало проблем. Така че на 19.10.2014 г. за служителката Д. не е имало нито причина, нито повод за предположение, които да налагат тя да предприеме действия по претърсването на автомобила. Обстоятелството, че в него 10 дни по-късно е открит тайник за нелегално превозване на лица, не обосновава извод за виновно неизпълнение на служебните й задължения, а още повече за това, че неизвършването на физическата проверка от Д. е именно с цел да се осигури безпрепятствено преминаване на турския гражданин през граничния пункт, както е посочено в заповедта. Не е доказано и корупционно поведение на гранични служители в присъствие на служителката, за което тя да е била длъжна да докладва по установения ред. При положение, че Д. е била в кабината, абсолютно произволно и недоказано е заключението, че с нейно позволение двамата й колеги отвън са приели вещи от жената, придружаваща турския гражданин. Предвид изложеното не са налице извършени деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, каквото тежко дисциплинарно нарушение е вменено във вина на ответницата по касация. Заповедта правилно е отменена и съдебното решение като законосъобразно следва да се остави в сила. При този изход на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъди Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР заплати на М. С. Д. сумата 800 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Възражението за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,