Решение № 5434 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12371/2011 г.

Решение № 5434 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12371/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 3632/20.07.2011 г., постановено по административно дело № 4061/2011 г., Административен съд София - град е: 1) отменил по жалба на Радко Любенов Ханджиев решение № 9/17.03.2011 г. на управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), с което е оставена без уважение жалбата срещу разпореждане № 4401206929, изх. № 94Е-30188-13/10.11.2010 г. на длъжностното лице в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори", с което на Радко Любенов Ханджиев е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но в намален размер, тъй като е прието, че лицето няма изискуемия от закона стаж; 2) разпоредил връщане на преписката на длъжностното лице длъжностното лице в Дирекция "Европейска интеграция и международни договори" за произнасяне по молбата на Радко Любенов Ханджиев и отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст съобразно мотивите на решението; 3) осъдил Националния осигурителен институт да заплати на Радко Любенов Ханджиев направените по делото разноски. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от управителя на Националния осигурителен институт, действащ чрез упълномощената юрк. Николова. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на решението на управителя на НОИ като законосъобразно. Ответникът Радко Любенов Ханджиев от гр. София, в писмен отговор на повереника си адв. Нейкова и в съдебно заседание чрез другия си процесуален представител адв. Попов, оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли тя да бъде оставена без уважение, а оспореното с нея съдебно решение да се остави в сила. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред тази инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на Софийския градски административен съд за валидност и допустимост, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на Административен съд София - град, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и на обуславящите ги такива), решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че неправилно е отказано признаването на осигурителен стаж за процесните периоди, възлизащи общо на три години и шест месеца, като същия стаж следва да бъде зачетен и преизчислена отпуснатата пенсия на Ханджиев, поради което оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, налагащо жалбата да бъде уважена като основателна, а преписката върната на компетентния административен орган за произнасяне съобразно изложените мотиви. Касаторът незаконосъобразно е отказал да признае за осигурителен стаж трудовият стаж на Радко Любенов Ханджиев за времето от 01.11.1991 г. до 31.01.1996 г. и от 01.01.1998 г. до 31.12.1999 г. по причина, че стажът не е удостоверен с осигурителна, а с трудова книжка, аргументирайки се с чл. 6 от Правилника за прилагане на дял III-ти от Кодекса на труда от 1951 г. (ред. към 01.01.1991 г.), който сега е отменен, но е бил действащ нормативен акт по времето на спорния трудов стаж. С влизане в сила на Кодекса за социалното осигуряване (01.01.2000 г.), с § 12, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на същия, този правилник е отменен, като е приета Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски. В чл. 40, ал. 1 от същата наредба е указано, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки. Трудовата книжка е допустимо и надлежно доказателство за вписания в нея трудов, респективно осигурителен стаж. С Кодекса за социалното осигуряване са установени други средства за доказване на осигуряването и затова чл. 6 от Правилника за прилагане на дял III-ти от Кодекса на труда от 1951 г. е вече неприложим, дори за осигурителен стаж, придобит по време на неговото действие. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за трудов стаж по настоящия КСО. Т. е., за зачитане на осигурителен стаж за цитираните периоди не е необходимо представяне на осигурителна книжка и представените от Ханджиев документи (в това число надлежно оформена трудова книжка и официални удостоверения) са напълно достатъчни. Предвид изложеното се налага изводът, че отказът на касатора да признае за осигурителен процесния трудов стаж от 6 години и 3 месеца на Радко Ханджиев е материално незаконосъобразен и е в противоречие с нормата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. По тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразното решение на административния орган и връщайки преписката на компетентното длъжностно лице за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона досежно преизчисляване на отпуснатата на Ханджиев пенсия съобразно незачетения осигурителен стаж, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на деловодните разноски за производството пред касационната инстанция би било основателно, ако такива действително бяха направени, но доколкото няма данни в тази насока, тази акцесорна ответникова претенция не следва да бъде уважавана. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,