Решение № 278 от 7.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2033/2016 г.

Решение № 278 от 7.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2033/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска Производството е по реда на чл. 247 ГПК. Подадени са молби от [фирма], чрез пълномощника адв. И. Б. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 69/28.06.2017 г. в частта за разноските по отношение ЕГН на ответника И. Н. М. и на ЕИК на дружеството. ВКС намира следното: С цитираното решение по реда на чл. 47, т. 4 ЗМТА е било отменено арбитражно решение от 8.04.2016 г. на арбитър Красен В. по арб. д. № 1/2016 г. и делото е върнато на арбитъра за ново разглеждане. В зависимост от изхода на спора ВКС е присъдил в полза на [фирма] сторените от дружеството разноски като е осъдил ответника М. да ги заплати. В диспозитива на съдебното решение в частта за разноските не е бил посочен индивидуализиращ юридическото лице белег - ЕИК. Същият не е задължителен реквизит на исковата молба на осн. чл. 129, ал. 1 ГПК. Доколкото може да се търси съответствие с изискването по чл. 129, ал. 1, т. 2 от ГПК за посочване по отношение на ищец-физическо лице на ЕГН и оттук това би улеснило индивидуализацията на ищеца- юридическо лице, а и в конкретния случай в исковата молба [фирма] е посочило своя ЕИК [ЕИК], то съдът намира, че следва да отрази в диспозитива на решението ЕИК на страната. Констатира се несъответствие между действителното ЕГН на ответника И. Н. М. - ЕГН [ЕГН] и посоченото в диспозитива на съдебното решение - ЕГН [ЕИК], която грешка следва да се отстрани по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС, Първо търговско отделение