Решение № 14018 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4490/2017 г.
ВАСII отделение20.11.2017 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 280/27.02.2017 г. по адм. д. № 438/2016 г на Административен съд Б. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. З. Б. и М. Н. С. срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-74/24.06.2016 г. на началника на РДНСК-Югозападен район. ОСЪЖДА Л. З. Б. и М. Н. С. за заплатят на РДНСК-Югозападен район направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100 /сто/ лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14018 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4490/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК-Югозападен район чрез неговия пълномощник срещу решение 280/27.02.2017 г. по адм. д. № 438/2016 г. на Административен съд Б.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира отмяната му. Ответницата по касационната жалба Л. З. Б. чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците по касационната жалба- М. Н. С., Е. Ж. С., Х. Л. Т. и главният архитект на община Сандански не вземат становище. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Л. З. Б. и М. Н. С. срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-74/24.06.2016 г. на началника на РДНСК- ЮЗР, с която е отхвърлена жалбата й срещу одобрените на 08.02.2016 г. инвестиционни проекти и разрешение за строеж № 19/08.02.2016 г. за "преустройство и промяна предназначението на тавански помещения в жилище в южна жилищна сграда" с възложител Е. Ж. С.. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е постановил отмяна на строителните книжа. От фактическа страна е установено следното: Е. Ж. е собственик на таванско помещение- южен калкан, в степен на завършеност "груб строеж", като сградата е построена съобразно строителни книжа пред 1986 г. От заключението на вещото лице се установява следното: Процесният тавански етаж е на карабина, с изпълнена стоманобетонова плоча над него, без изпълнени настилки, мазилки, ВиК и ел. инсталации, като очертанията на таванската плоча над трети жилищен етаж, върху която е изпълнен терасовиден етаж, повтарят очертанията на долните жилищни етажи. На място е изпълнено прибиране на ограждащите стени на стаите към трите фасади -западна, източна и южна, при което по тези фасади са оформени открити тераси, което е било предвидено по изготвено изменение на покривната конструкция от 26.07.1989 г. след одобряване през 1988 г. на частичен квартално-застроителен и силуетен план. Касае се за две сгради в едно УПИ, построени на калкан, като така са изравнени покривните конструкции и на двете сгради. Вещото лице е дало становище, че с обжалваното разрешение за строеж и проекти не се изменят съществено общи части на сградата и не се променя предназначението на такива общи части, тъй като целият тавански етаж е собственост на Е. Ж.. Установило е, че вътрешната канализационна инсталация се свързва с общи мрежи, преминаващи през обслужващи помещения по една вертикална ос, а именно баните и тоалетните на долните етажи. В съдебно заседание експертът уточнява, че проектите предвиждат включването на канализацията за баня, тоалетна и кухня в съществуващи вертикални канализационни клонове, които са общи за цялата сграда. Съобразно одобрените строителни книжа не се предвижда завземане на общи части- тавански помещения, коридори и други. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че се прокарва нова инсталация през обща част, която минава през стълбищната клетка, като не е изяснено дали новият хоризонтален водопроводен клон, който ще се монтира в мазето на оспорващата, трябва да продължи по външната или вътрешната страна на мазето, а по скица минава вътре в мазето на Б.. Според съда ВиК инсталацията минава през стълбищната клетка и засяга помещение на друг собственик, поради което е налице хипотезата на чл. 186, ал. 1 ЗУТ. Касае се за нова инсталация през обща част, която засяга помещение на друг собственик и е необходимо спазването на изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3 ЗУТ. Решението е неправилно като постановено при противоречие с материалния закон: На първо място, от заключението на вещото лице се установява,, че вертикалният щранг минава през стълбищната клетка, която е обща част и се свързва с бани и тоалетни на долните етажи. В случая няма завземане на общи части, има само присъединяване към общи мрежи. Монтира се само нов хоризонтален водопроводен клон в мазето по западната фасадна стена, без да е отразено дали е по външната или по вътрешната стена на това мазе, собственост на оспорващата, която стена е откъм улицата. Според вещото лице този клон е до ъгъла на съществуваща клетка в мазето и нагоре, но може да се направи извод и от съществуващи водопроводни клонове надолу. Предвид изложеното фактическата констатация на съда за прокарване на нова инсталация и засягане помещение на друг собственик не се подкрепя от доказателствата по делото- заключението на вещото лице и представените и анализирани в заключението строителни книжа и проекти. В случая безспорно се касае за общи мрежи, а не за общи части, в какъвто смисъл е категоричното заключение на вещото лице, поддържано и в съдебно заседание. По делото няма данни да се засяга мазето на оспорващата, а се касае за водопроводен клон по западната стена на мазе от към улицата. Прокарването на вертикалния щранг по стълбищната клета с нов хоризонтален водопроводен клон по западната фасадна стена на мазето сочи, че В и К инсталацията се свързва с общи мрежи, преминаващи по една вертикална ос, а именно през бани и тоалетни на долни етажи и представлява присъединяване към общи мрежи. С оглед установеното се касае до приложението на чл. 38, ал. 5 ЗУТ. Законосъобразно административният орган е приел, че съгласие на собствениците не е необходимо за предвиденото преустройство. По делото не се установяват и предпоставките по чл. 39, ал. 2 ЗУТ за преустройство с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. В конкретния казус не се завземат общи части, нито се предвижда изграждане на нови инсталации, още по-малко засягане на помещение на друг собственик. Що се касае паркоместа, то те са предвидени с проектите, но не са технически изпълними според заключението на вещото лице, тъй като поради голямата денивелация на терена не може да бъде осигурен подход от към улицата. Този въпрос е относим към изпълнението на проектите, придружаващи строителните книжа, но не и към тяхната законосъобразност. С оглед изтъкнатото, като е приел незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът неправилно е приложил материалния закон. С оглед относимата към релевантните факти правна норма на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, административният орган е постановил материалнозаконосъобразно решение, поради което първоинстанционната жалба е неоснователна. Това налага отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски пред касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Други разноски не следва да се присъждат, тъй като не е представен списък за тях. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,