Решение № 4226 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11625/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Г. Вълев, понастоящем в Затвора [населено място], за отмяна на влязлото в сила определение 48/23.01.2023 г., постановено по адм. дело 220/2022 г. по описа на Административен съд Враца, оставено в сила с определение 292/02.06.2023 г., постановено по адм. дело 268/2023 г. по описа на Административен съд Враца. Излагат се твърдения, че са налице основанията за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 4 и т. 5 АПК. По подробно развити съображения се претендира отмяна на съдебното определение и връщане на делото на АС Враца за ново разглеждане. Ответната страна Главен директор на Главна дирекция Охрана, не изразява становище по искането за отмяна и не се представлява в съдебно заседание. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо - подадено е от надлежна страна в сроковете, визирани в чл. 240, ал. 1 и ал. 2 АПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Производството по адм. дело 220/2022 г. по описа на АС Враца е образувано по жалба на Г. Вълев против отказ за предоставяне на информация от Главен Директор на ГДО към Министерство на правосъдието по реда на чл. 76 ЗИНЗС. Вълев поискал предоставяне на копие от Заповед, по силата на която е конвоиран от МВР, считано от 12.12.2017г. до момента на подаване на заявлението в деловодството на Затвора [населено място]. С Определение 339/05.07.2022 г., постановено по делото на АС Враца, е оставено без уважение искането на Вълев за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 10 лева и със същото определение жалбоподателят е задължен в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе дължимата такса по сметка на съда. След извършена служебна справка от АС Враца е установено, че сумата за дължимата държавна такса не е била внесена по сметката на съда, поради което съдът на чл. 158, ал. 3 АПК, оставил без разглеждане жалбата на Вълев против мълчалив отказ на Главния директор на Главна дирекция Охрана за предоставяне на информация и е прекратил съдебното производство. Г. Вълев подал частна жалба против прекратителното определение, в следствие на което е образувано адм. дело 268/2023 г. по описа на Административен съд Враца. С определение 292/02.06.2023 г., постановено по горепосоченото дело, състав на АС Враца приел, че атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което го оставил в сила. Посочено е, че по делото не е спорно, че държавната такса не е внесена в срок, като и не са налице твърдения за това, поради което правилно първоинстанционният съд приел, че нередовността по внасянето на дължимата държавна такса в размер на 10 лева не е отстранена. Доводите на искателя, че правото му на участие в съдебното производство е било нарушено поради това, че по други дела е бил освобождаван от внасяне на държавна такса (основание по чл. 239, т. 4 АПК), а с прекратяване на производството по адм. дело адм. дело 220/2022 г. по описа на АС Враца се нарушават правата му и е лишен, са неоснователни. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни влезли в сила съдебни актове по чл. 237 АПК е допустимо при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания, които не подлежат на разширително тълкуване. В случая, както бе посочено по-горе, подателят на искането квалифицира изложените от него обстоятелства като такива по чл.239, т. 4 и т.5 АПК. Не е налице отменителното основание по чл. 239, т. 4 АПК, според която разпоредба актът подлежи на отмяна, когато "между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска". Съобразно цитираното, нормата изисква противоречието да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите актове, а не между мотивите им и да е налице пълно обективно (за едно и също искане и на същото основание) и субективно (между едни и същи страни) тъждество между делата, по които те са постановени. В случая се твърди противоречие между определения това, с което е прекратено производството по делото на АС Враца поради невнасяне на държавна такса и други определения, с които Вълев е освободен от внасяне на държавна такса по други дела. Липсата на обективно тъждество между двата съдебни акта означава липса на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Данни за наличието на друг съдебен акт при обективно и субективно тъждество на делото, липсват. Отделно от това, постановените определения не може да участват в колизията по чл. 239, т. 4 АПК, чиято хипотеза касае съдебни актове по същество на материалноправния спор между страните. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Разпоредбата предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Смисълът на разпоредбата е страната да е лишена от възможността да се защити лично или чрез представител. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита, именно поради липсата на тази възможност. От приобщените по делото доказателства не се установява правото на участие в процеса на Г. Вълев подател на искането да е било възпрепятствано или ограничено, а твърдените от него обстоятелства не съставляват основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. В конкретния случай първоинстанционният съд е бил задължен да прекрати производството по делото на посоченото основание. Неотстраняването на нередовностите на жалбата в указания срок е основание за прекратяване на производството по делото, като това е пречка за извършване на следващи процесуални действия. Правните последици на чл. 158, ал. 3 във вр. с ал. 1 АПК, свързани с отказ да се произнесе по нередовно подадена жалба, са настъпили при констатираното процесуално бездействие на жалбоподателя. В настоящия случай не е налице нито една от изброените хипотези, поради което заявеното искане за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Поради изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 4 и т. 5 АПК за отмяна на атакуваното определение, поради което искането за отмяна следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение