Решение № 1918 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10083/2020 г.

Решение № 1918 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10083/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на П. Цонева от гр. Ветово, чрез процесуалния й представител адв. Маринов, срещу решение № 15 от 7.08.2020 г., постановено по адм. дело № 34/2020 г. на Административен съд – гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 589 от 23.12.2019 г. на Кмета на община Ветово, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на П. Цонева да премахне незаконен строеж от пета категория: "Разширение и надстройка на съществуваща жилищна сграда и пристройка на стая към съществуваща жилищна сграда", намиращи се в УПИ XV – 1357, кв. 121, по плана на гр. Ветово, [улица]. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и в противоречие с целта на закона - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като твърди такива, а именно, че административният орган не е установил кой е извършител на строежа и кога е извършен той. Твърди и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е допуснал СТЕ, не е изяснил броят на лицата, за които спорният имот е единствено жилище, които го обитават, не е уведомил надлежно, а по телефон процесуалния представител на жалбоподателката, а нея въобще не я е уведомил за насроченото второ открито съдебно заседание. В тази връзка твърди, че е предоставена възможност да докаже, че спорният строеж е нейното единствено жилище. Във връзка с това, че посочва, че спорният строеж е единственото й жилище, в което живеят и са адресно регистриране 8 човека, а спорният строеж е прехвърлила на малолетния си правнук, роден 2017 г., твърди, че оспорената заповед е издадена в противоречие с чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), като с премахването му ще бъдат нарушение нейни и на семейството й основни права и свободи. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което се отменя заповедта, алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът Кметът на община Ветово не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. За да постанови оспореното решение Административен съд – гр. Русе е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като е приел, че за адресат на същата правилно е посочено лице от кръга, визиран в § 3, ал. 1, предл. 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж без разрешение за строеж и строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Приел е и че строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като излиза извън времевите рамки, в които строежи могат да бъдат приети за търпими по посочените разпоредби, тъй като е изпълнен след 2004 г. Приел е, че в тази връзка административният орган правилно е определил, че строежът е извършен след тази дата, тъй като към 2004 г. въобще имотът – дворно място и сграда в его е придобит от жалбоподателката. Приел е, че с оглед данните за местоположение на строежа, с който не се засягат параметрите на съществуващата в имота законна сграда, премахването му не би засегнало тази сграда и не би лишило голямото домакинство от жилище. Поради това е приел, че с разпоредителната част на заповедта няма да бъдат причинени вреди явно несъизмерими с преследваната от закона цел – недопускане на незаконно строителство. В тази връзка е приел, че не е посегнато на основно човешко право – правото на жилище и съответно не е нарушен чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Приел е и че извършената намеса е допустима по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС предвид изложените съображения и за съразмерност на наложената мярка. По тези съображения е достигнал до извод за законосъобразност на заповедта и е отхвърлил оспорването й. Оспореното решение на Административен съд – гр. Русе е правилно. При постановяване на оспореното решение АС – гр. Русе не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, т. е. тези които са относимо към същия. Съдът правилно не е допуснал събиране на доказателства, които са неотносими към спора. Правилно е приел, че по отношение на спорния строеж са неприложими разпоредбите на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е построен извън времевите периоди, при които един строеж може да се приеме за тълпим, а именно след най – крайния такъв посочен в § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ – 31.03.2001 г. Правилно съдът е приел и във връзка със събраните по делото доказателства, че спорният строеж е извършен след 2004 г., към който момент жалбоподателката е придобила имота, което се потвърждава и от жалбата, с която е сезирана първата инстанция. Видно от нотариалния акт за придобиване, който е от 22.12.2004 г. жалбоподателката е придобила полумасивна жилищна сграда с избени помещения, като след тази дата са извършени от нея спорните разширение, надстройка и пристройка на сградата. Самата жалбоподателка потвърждава в жалбата това, че тя е направила вече като собственик, спорните строежи за покриване на нуждите й и тези на семейството й. Не са допуснати съществени нарушения в тази връзка, както се твърди в жалбата, тъй като съдът е събрал относимите към спора доказателства. Съдът е събрал и доказателства във връзка с твърдението, че спорният имот е единствено жилище на жалбоподателката, както и относно броя на лицата, които са адресно регистрирани в имота. Правилно съдът е приел и че жалбоподателката е лице, което може и следва да е адресат на заповедта съгласно § 3, предл. 3 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г., а именно като извършител на строеж. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и досежно уведомяването на страните за открито съдебно заседание, тъй като е спазен редът по чл. 137, ал. 1, изр. второ от АПК, а именно " Когато в производството пред административния орган гражданинът е предоставил информацията по чл. 18а, ал. 4, съобщенията се връчват по този ред, освен ако не посочи друго по делото". В случая е предоставена информация по чл. 18а, ал. 4, т. 3 от АПК, а именно посочен е мобилен телефон на процесуалния представител на жалбоподателката в адвокатското пълномощно и съответно и предвид времето, в което е извършено уведомяването по телефон на 29.05.2020 г., малко след приключване на извънредното положение и при действащи извънредни противоепидемични мерки, правилно е приложен редът за уведомяване по телефон. Направеното уведомяване за открито съдебно заседание на 11.06.2020 г. е удостоверено по предвидения за това ред. Най – накрая неоснователно е възражението на жалбоподателката за допуснато нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Настоящият състав счита, че наложеното отговаря на изискванията за съразмерност на предприетата мярка с оглед чл. 6 от АПК и чл. 8 от ЕКЗПЧОС, съобразявайки факта, че разрешителния режим за строежи е въведен с оглед именно опазване живота и здравето на гражданите и спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост, съответно безопасност за живущите на строежите. В тази връзка следва да се добави, че мярката не е в противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС, както правилно е приел съдът. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените в тази връзка съображения в първоинстанционното решение, които не следва да преповтаря. В добавка следва да се посочи, че защита по чл. 8 от Конвенцията би могъл да търси собственик, който обаче е изряден и стриктно спазва установените нормативни разпоредби в случая за изграждането на строежите, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.