Решение № 10299 от 15.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Камчия АД, гр. Варна, подадена чрез процесуален представител адв. З. Жечев, срещу Решение 1590/30.11.2021 г., постановено по адм. дело 2057/2021 г. по описа на Административен съд (АС) - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-03000320006784-091-001/03.06.2021 г. на органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. Варна, потвърден с Решение 161/23.08.2021 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика ( ОДОП ) гр. Варна при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството са установени задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) по ЗДДС за д. п. м. 05., 06. и 07.2019 г. в общ размер на 8 153,54 лв. и лихви в размер на 1 447,38 лв., и Камчия АД е осъдено да заплати на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 810,05 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се оспорват изводите на първоинстанционния съд за нереалност на процесните доставки на услуги по фактури, издадени от Сейлър шип къмпани Майкъл ЕООД като доставчик на Камчия АД. Според касатора, разликите в отчетените в протоколите извършени СМР и тези, които са описани в първоначалния писмен договор се обясняват с характера на договора, като неформален и възможността предмета му да бъде изменян, както писмено, така и и устно - чрез устни волеизявления на страните, което в случая било сторено. Също така се отстоява убеждението, че по отношение на възложителя е налице твърдяната добросъвестност - както при избора на изпълнител, така и при последващите действия, изразяващи се в допълнителни устни възлагания на СМР и контрол по тяхното изпълнение. По отношение на разликите в подписите на представляващия дружеството изпълнител в различните документи и тези в ТРРЮЛНЦ е посочено, че Камчия АД няма законово задължение да съпоставя подписи на лица, положени в различни документи, за да бъдат те спрямо него действителни. В заключение се претендира отмяна съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионният акт да бъде отменен. Ответникът - директорът на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Х. Маринова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 810,05 лева. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си АС - Варна е отхвърлил жалбата на Камчия АД срещу РА Р-03000320006784-091-001/03.06.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение 161/23.08.2021 г. на Директора на ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения за ДДС по ЗДДС, както следва: за д. п. м. 05.2019 г. 1584,52 лева главница и 281,28 лева лихви, за д. п. м. 06.2019 г. 5165,70 лева главница и 916,99 лева лихва, за д. п. м. 07.2019 г. 1403,32 лева главница и 249,11 лева лихви, като е осъдил дружеството да заплати разноски за първоинстанционното производство в размер на 810,05 лева. С оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон, доколкото реалността на доставките на услуги от посочения във фактурите доставчик Сейлър шип къмпани Майкъл ЕООД, е останала недоказана. За да отхвърли жалбата относно установените с РА задължения по ЗДДС първоинстанционния съд е изложил аргументи, че във връзка с изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения от страна на прекия доставчик Сейлър шип къмпани Майкъл ЕООД не са представени доказателства, установяващи изпълнение на доставките, както и доказателства за техническа и кадрова обезпеченост на дружеството. Административният съд е приел, че в следствие на извършен в хода на ревизионното производство анализ на наличните при Камчия АД документи е установено, че дружеството разполага с договор за изпълнение на ремонт на бунгала Рай , като въпреки че страните са се договорили, че видовете СМР, дейности, труд, себестойност и материали са описани в Приложение 1 към договора, а цените на дейностите са включени в договора и не подлежат на промяна, е установено, че в представените протоколи за изпълнение на СМР са вписани дейности, които не фигурират в Приложение 1 и за които липсват данни да са възложени, респективно - да е уговорена цена. В тази връзка, липсват, според съда, и доказателства по отношение на твърденията, че изпълнителят е уведомил възложителя за необходимостта за извършване на допълнителни СМР, както и данни за договорката им по обем и стойност с възложителя. Според първоинстанционния съд не са представени и доказателства за предавани материали на изпълнителя, във връзка с възложените СМР, като не са налице и данни по какъв начин са остойностени извършените дейности, извън посочените в Приложение 1. Отделно от това първоинстанционният съд е възприел изводите на ревизиращите органи за наличието на съществено разминаване между уговореното количество работа и извършеното такова по отношение на демонтажа и монтажа на бойлери, мивки, душ кабини и други. Също така не са налице, според съда, и безспорни доказателства, че дейностите, уговорени в договора, са извършени именно от дружеството, вписано като изпълнител в договора, тъй като в представените по делото договор, фактури и протоколи е посочено, че са подписани от П. Димитров, но при сравнение на подписа на Димитров в съгласие - образец на подписа, депозирано в Търговския регистър, се установяват съществени различия, които не са преодолени посредством показанията на разпитаната по делото свидетелка, тъй като същата не е присъствала при подписване на посочените писмени доказателства. Изложените обстоятелства довели съда до заключението, че представените от ревизираното лице доказателства не удостоверяват договаряне за извършване на СМР между Камчия АД и Сейлър шип къмпани Майкъл ЕООД. Наред с това, административният съд е приел, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства не установят дружеството да има необходимата техническа и кадрова обезпеченост да извърши услугите. От една страна, от доставчикът не са представени доказателства за наличие на нает персонал, заплатени възнаграждения, като е посочено, че не са подадени и ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. и ГФО, от които да се установи вида на извършваната икономическа дейност, реализирани приходи и др., а от друга е констатирано, че при извършени справки от системата на НАП за периода от м. 02 до м. 09.2019 г. от Сейлър шип къмпани Майкъл ЕООД все пак са подадени уведомления по чл. 62 от КТ, но липсват декларации обр. 1 и обр. 6 за изплатени възнаграждения и начислени осигурителни вноски, както и представени ведомости за заплати. Доколкото събраните гласни доказателства в съдебното производство не са променили изводите от ревизиращите, а представените в хода на производството частни документи са били оспорени от ответника, съдът е приел за обосновани изводите на ответника, че в случая изпълнението от страна на Сейлър шип къмпани Майкъл ЕООД на фактурираните доставки на услуги, е останало недоказано. Отделно от това е прието, че Камчия АД не е положило грижа на добър търговец, доколкото не е предприело всички разумни мерки за проучване на дружеството доставчик. Според съда твърденията на жалбоподателя, че Сейлър шип къмпани Майкъл ЕООД е единственото дружество, проявило интерес към извършване на СМР, не кореспондират със събраните по делото доказателства, тъй като видно от приложените по делото договори и фактури по същото време още две дружества, извършващи идентична дейност, са работили на територията на къмпинга. Посочените обстоятелства довели първоинстанционния съд до извода, че не може да се презумира добросъвество поведение на получателя по отношение на извършеното фактуриране на доставки на услуги, чиято цел е неправомерно упражняване на право на данъчен кредит. В зависимост от обстоятелството, че в съдебното производство не са ангажирани доказателства, че доставката е осъществена от Сейлър шип къмпани Майкъл ЕООД, каквато е целта на пълното доказване, съдът е приел, че не е налице основание за признаването на правото на приспадане на данъка по спорните фактури, поради което е отхвърлил жалбата срещу РА като неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, първо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Изводът на АС - Варна за материална законосъобразност на РА, кореспондира с доказателствата по делото. Спорният въпрос по делото е бил, налице ли са реални доставки на СМР услуги по фактури, издадени от Сейлър шип къмпани Майкъл ЕООД. По делото е безспорно установено, че от страна на прекия доставчик Сейлър шип къмпани Майкъл ЕООД не са представени доказателства, установяващи изпълнение на доставките, както и доказателства за техническа и кадрова обезпеченост на дружеството. От страна на ревизираното дружество са представени фактури с предмет СМР по протокол /акт/ обр.19, договор за изпълнение на ремонт на бунгала Рай , в който е посочено, че видовете СМР дейности, труд и вложени материали ще бъдат посочени в Приложение 1 към договора. Представено е Приложение 1 към договора, в което са посочени само единичните цени на отделните СМР услуги, без да са конкретизирани видове и количества на договорените СМР, вложени материали и труд. Представени са и протоколи за изпълнение на СМР, в които за първи път се посочват видове СМР, мярка, количество, единична цена и обща стойност. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че представените протоколи за изпълнение на СМР не могат да се свържат с договора и Приложение 1 към договора. Но в допълнение следва да се посочи, че водещите мотиви за липса на доказателства за реално извършени СМР услуги са следните: В случая с нарочна молба от 02.11.2021г., приета по делото, договора и всички фактури и протоколи изрично и конкретно са оспорени от ответника относно автентичността на подписа на издателя, посочен в тях - управителя на фирмата доставчик. Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че доказването на оспорената автентичност е в тежест на ревизираното дружество, като получател по оспорените фактури. От събраните в тази връзка гласни доказателства на свидетелката С. Али, която не е управител или представител на доставчика Сейлър шип къмпани Майкъл ЕООД, а само счетоводител на ревизираното дружество не се потвърждава автентичността на оспорените документи. Ето защо, при изричното оспорване на автентичността им от страна на приходната администрация и открито производство по реда на чл. 193 от ГПК за установяване на тяхната автентичност, при правилно разпределение на доказателствената тежест при оспорването на частни документи върху страната, която ги е представила, съдът е следвало да приеме, че в хода на ревизията и съдебното производство не са събрани доказателства, които да ги потвърждават, поради което документите са неистински и следва да се изключат от доказателствения материал. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че като е стигнал до краен извод, че събраните по делото доказателства не установяват реалното изпълнение на доставките на услуги по процесните фактури, даващи основание за признаване на право на данъчен кредит, Административен съд Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора Камчия АД следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите - гр. София юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 810,05 лева, определени на основание действащата към момента на подаване на касационната жалба и писмената защита във връзка с нея разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, първо отделение