Решение № 9810 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7505/2017 г.

Решение № 9810 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7505/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба подадена от Началник отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу съдебно решение № 3303 от 15.05.2017 г., постановено по адм. дело № 292 по описа за 2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че жалбата до първоинстанционния съд е процесуално недопустима тъй като началник отдел "Пътна полиция" при СДВР не е органът, който може да се произнася по въпроса касаещ давността и следователно не е налице мълчалив отказ. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът - П. Г. Д. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил мълчалив отказ на Началник отдел "Пътна полиция" - СДВР за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК по искане вх. № Г17176/2.12.2016 г. на П. Г. Д., върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне и е присъдил разноски с оглед изхода на спора. За да постанови решението си, съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 25.04.2014 г. около 10:21 ч. в гр. С. П. Д. управлявал лек автомобил "Пежо 206" с ДК № С 1210 ХС. Д. се по ул. "Славянобългарска/ул. 202-ра" 7 с посока от ул. "Каменоделска" към надлез "Надежда". Скоростта му на движение била 110 км/ч., при максимално разрешена скорост в границите на населено място от 50 км/ч. Н. Д. бил съставен АУАН № 352575/25.04.2014 г., в който описал подробно времето, мястото и обстоятелствата относно констатираното нарушение, измерената скорост на движение от 110 км/ч., отчетения толеранс от +/- 3 км/ч. в полза на водача, при което била приета скорост на движение от 107 км/ч., максимално разрешената за съответния пътен участък скорост от 50 км/ч., вида и номера на техническото средство, с което било отчетено и заснето нарушението. Като нарушена законова разпоредба посочил нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Въз основа на горепосочения АУАН било издадено и НП № 14-4332-009889/29.09.2014 г., с което на лицето били наложени административни наказания "глоба" в размер на 400.00 лв. и "лишаване да управлява моторно превозно средство" за срок от 3 месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП като на основание Наредба № Iз-12539/27.11.2008 г. от датата на влизане в сила на НП са отнети 12 контролни точки. НП е оспорено по съдебен ред като с решение от 11.02.2015 г. СРС е потвърдил НП изцяло. Решението на СРС е оставено в сила с решение № 4309 от 22.06.2015 г. на АССГ, VIII касационен състав. На дата 2.12.2016 г. Дечев подал молба до началника на отдел "ПП" на СДВР с вх. № Г-17176/2.12.2016 г., с която поискала същия да издаде ИАА, с който да признае за установено, че е изтекла погасителната давност по отношение на извършените нарушения, както и да разпореди да не се изпълняват наложените и наказания с потвърденото НП. С писмо с рег. № Г-17176/21.12.2016 г. ответникът уведомявал Дечев, че наложените наказания с посоченото в молбата НП не са изтекли по давност. В законоустановения срок Дечев не получил отговор на подадената молба с оглед на което същият подала жалба до АССГ срещу мълчалив отказ на началника на отдел "Пътна полиция" - СДВР по искане вх. № Г-17176/02.12.2016 г. При така установеното съдът е приел от правна страна, че компетентен да се произнесе по искането за издаването на ИАА, въз основа на който наложените на Дечев наказания с посоченото НП да не се изпълняват поради изтекла погасителна давност, е именно Началникът на отдел "ПП" -СДВР, изхождайки от разпоредбите на Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки, съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за допълнително обучение, издадена от МВР, както и от разпоредбите на Наредба № I -157/1.10.2002 за условията и реда на издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи. Съдът е отбелязъл, че в нормата на чл. 82 от ЗАНН е визирана единствено давността за изпълнение на наложеното наказание, при влязло в сила НП, като липсва изрично регламентиране на въпроса за прилагане института на абсолютната давност за периода от извършване или установяване на нарушението до влизане в сила на НП. В разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН се осъществява препращане, за тези неуредени въпроси, към нормите на НК, като приложими са разпоредбите на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Първоинстанционният съд е посочил, че конкретния случай наложеното наказание - лишаване от право с процесното НП, е погасено по давност. От справки от картона на водача приложени на л. 47 от делото, съдът е установил, че наказанието - лишаване от право не е заличено и към дата 28.03.2017 г. / датата на приключване на устните състезания по делото/. По отношение на искането за заличаването на наказанието - глоба, компетентния орган следва да извърши преценката на въпроса към моментна на реализирането на предвидените в закона правомощия, доколкото срока по чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН изтича на 23.06.2017 г. Към същата дата компетентният орган следва да съобрази и предпоставките на чл. 82, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. По изложените съображения е отменен обжалвания мълчалив отказ, върната е административната преписка на органа за ново произнасяне и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. Решението е недопустимо. Съдът неправилно е определил предмета на спора и се е произнесъл по непредявено искане. От представените по делото доказателства се установява, че с молба от 2.12.2016 г. П. Д. е поискал от началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР да прекрати образуваното изпълнително производство по изпълнение на Наказателно постановление № 14-4332-009889/29.09.2014 г. на Началник група отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на Дечев са наложени наказания - глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Влязлото в сила наказателно постановление представлява изпълнително основание относно наложените с него административни наказания глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена дейност. По отношение на наказанието лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца следва да се има предвид следното: съгласно чл. 81, ал. 1 ЗАНН, наказателното постановление или решението на съда, с което е постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се изпълнява от органите които признават това право и контролират упражняването му. В съответствие с чл. 82, ал. 1, б. "б" ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, а съгласно ал. 3, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. В разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗАНН законодателят се е ограничил да посочи кой изпълнява наказанието, но не и да създаде ред за защита на административнонаказаното лице в хода на изпълнението на наказанието лишаване от права. Действията по изпълнение на влязло в сила наказателно постановление се основават на влязъл в сила административен акт. Този акт е административно-наказателен, но смисъла, който законодателят е вложил в израза не дава основание понятието "административен акт" да се тълкува стеснително и да се отнася само до индивидуален, общ или нормативен административен акт. Понятието "административен акт" следва да се разбира като всеки акт на административен орган, тъй като действия в изпълнение на влязъл в сила акт на администрацията са такива, извършени на законно основание. Наказателните постановления, макар и правораздавателни актове, се налагат от административен орган и подлежат на съдебен контрол, като касационната проверка е по реда на АПК и последната съдебна инстанция е административният съд. От изложеното следва, че изпълнението на влезли в сила наказателни постановления, при липса на друг изрично посочен ред в ЗАНН, следва да се извърши по реда на Дял пети от АПК (в този смисъл Решение № 9395/10.07.2018 г. по адм. д. № 3575/2018 г. по описа на ВАС, седмо отделение, Определение № 7787 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6310/2013 г., VII о.). Съгласно чл. 285, ал. 2 АПК давността в изпълнителното производство не се прилага служебно, поради което е нужно длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. В случая именно това е направено с молбата на П. Д. от 2.12.2016 г. Предявяването на възражение за изтекла давност е негово право, което той може да не упражни. При изтекла погасителна давност и след позоваване на този юридически факт, е налице основание за прекратяване на изпълнението от страна на компетентния орган. От представеното по делото писмо рег. № Г17176/21.12.2016 г. на началник на 03 сектор АО-ОПП-СДВР се установява, че по подаденото възражение е налице изрично произнасяне, което от своя страна подлежи на контрол по реда на чл. 294 и сл. АПК. Действително жалбата е подадена против мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по искането от 2.12.2016 г., но в съответствие с т. 8 от Постановление на Пленума на ВС № 4 от 22.IX.1976 г. по гр. д. № 3/76 г. когато е подадена жалба срещу мълчаливия отказ, тя трябва да се приеме като жалба срещу изричния отказ. Този изричен отказ обаче е във връзка с искане за погасяване по давност на изпълнението на наложените наказания, а не както неправилно е определил предмета на делото първоинстанционният съд,, мълчалив отказ по искане за извършване на административна услуга, каквото в случая не е предявено. Различен е и процесуалният ред по който се разглежда жалба против горепосочените актове, в първия случай по реда на чл. 294 и сл. АПК, а във втория, по реда на 145 и сл. АПК. По отношение на искането в частта му, с която е направено възражение за изтекла давност на изпълнението на наказанието "глоба", началникът на отдел "ПП" - СДВР не е компетентният орган по изпълнението. Както правилно е посочил касаторът, началникът на отдел "ПП" - СДВР не е орган по изпълнението на наложеното наказание "глоба" и не разполага с правомощие да се произнесе по прилагане на погасителната давност относно изпълнението на това административно наказание. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗАНН наказателните постановления, с които са наложени глоби се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания. Редът за събиране на държавни вземания е уреден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) - дял IV "Събиране на публичните вземания". Законодателят подробно е разписал процедурата за доброволно и принудително изпълнение, както и способите за защита на административнонаказаното лице при принудително изпълнение. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗАНН освен, че регламентира реда за изпълнение на наложените наказания чрез реда определя и органа, който е компетентен да извърши изпълнението и да се произнесе по възникнали въпроси във връзка с изпълнението. Съгласно чл. 210, ал. 2 ДОПК принудителното изпълнение на публични вземания се извършва от публичния изпълнител. Публичният изпълнител е органът, който е компетентен да се произнесе по възражението за изтекла погасителна давност досежно изпълнението на наложеното наказание "глоба". Неговият акт подлежи на административен и съдебен контрол по реда на чл. 266 и 268 ДОПК. Административнонаказващият орган - издател на наказателното постановление, при наложено административно наказание "глоба", не е орган по изпълнението и няма правомощие да се произнася по възражение за изтекла погасителна давност на изпълнението на наложеното наказание. (в този смисъл Определение № 13116 от 4.12.2015 г. по адм. дело № 12678/2015 г. по описа на ВАС, VII о. и Определение № 10096 от 31.07.2017 г. по адм. д. № 6811/2017 г., по описа на ВАС, VII о.). Тъй като сезираният от П. Д. орган не е орган по изпълнението на наложеното наказание глоба и не е компетентен да се произнесе по прилагане на погасителната давност досежно изпълнението на това наказание, то в съответствие с чл. 31, ал. 2 АПК, началникът на отдел "ПП" - СДВР е следвало да изпрати преписката в тази и част на компетентния орган, а не да заявява това едва в касационната жалба. По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по жалбата на П. Г. Д. против отказ на началника на 03 сектор АО-ОПП-СДВР - рег. № Г17176/21.12.2016 г. да прекрати изпълнителното производство поради изтекла давност за изпълнение на наложеното наказание "лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца" по реда на чл. 294 и сл. АПК. Възражението за изтекла погасителна давност досежно изпълнението на наложеното наказание "глоба" по молба от 2.12.2016 г. следва да се изпрати на компетентния орган - публичен изпълнител към ТД на НАП - С.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,