Решение № 14839 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2770/2012 г.

Решение № 14839 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2770/2012 г., VIII о., докладчик съдията Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Илком - Иван Илиев", гр. Габрово, чрез пълномощника адв. Миланов, против решение № 155/11.01.2012 г., постановено по адм. дело № 255/2011 г. по описа на Административен съд - Габрово. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и необосновано - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменена ката незаконосъобразна оспорената заповед за налагане на ПАМ. Не претендира разноски. Ответникът - директорът на ТД на НАП - Велико Търново, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 155/11.01.2012 г., постановено по адм. дело № 255/2011 г. по описа на Административен съд - Габрово е отхвърлена жалбата на ЕТ "Илком - Иван Илиев" срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 12836/16.06.2011 г. на и. д. директор на ТД на НАП - В. Търново - запечатване на обект за срок до един месец, като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила при издаването й. Съдът е приел, че принудителната административна мярка правилно е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС, като в случая по надлежния ред (с Акт за установяване на административно нарушение) е установено извършването на конкретното нарушение. За последното е издадено и наказателно постановление, с което на едноличния търговец е наложена имуществена санкция. Прието е, че при налагането на ПАМ, административният орган е действал при условията на обвързана компетентност, като при наличие на установеното нарушение не е имал възможност за избор - да наложи или не ПАМ, нито е имал избор относно продължителността на същата, доколкото срокът е визиран в самия закон. Административният съд е приел за неоснователно възражението на оспорващия за липса на мотиви в процесната заповед, тъй като същата е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС, след съставен на търговеца АУАН за допуснато нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н 18/2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, което е и фактическото основание за издаване на заповедта, тоест заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ - в случая е нарушен редът за отчитане продажбите в търговския обект. Така постановеното решение е неправилно. Възражението в касационната жалба относно посочването на различни адреси в Акта за установяване на административно нарушение и оспорената заповед за налагане на ПАМ, не следва да бъде обсъждано, доколкото предмет на делото пред първоинстанционния съд е била именно заповедта, по отношение на която няма спор кой е адреса на обекта, за който е наложена принудителната административна мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба, като между изчерпателно изброените документи е и фискален бон. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице. Оспорената заповед за налагане на ПАМ не отговаря на посоченото изискване, тъй като в същата не са изложени мотиви - фактически основания за издаване на акта, каквито се изискват съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Последното е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна на акта, съгласно чл. 146, т. 2 АПК. Обстоятелството, че в случая за извършеното нарушение са издадени Акт за установяване на административно нарушение и Наказателно постановление, не освобождава административния орган от излагането на собствени мотиви в акта за налагане на ПАМ. В оспорения акт липсват мотиви и относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е наложил същата за максималния срок от един месец с конкретни обстоятелства. Неизлагането на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка също съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 2 АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение като неправилно следва бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго решение по същество на спора, с което се отмени оспорения административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение