Решение № 6229 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 461/2017 г.

Решение № 6229 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 461/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 229 от 14.11.2016 г., постановено по административно дело № 150/2016 г., Административен съд - К. е: 1) отменил решение № 19/01.04.2016 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - К., с което е отхвърлена жалбата на М. М. В. от гр. Д., ул. "Е. Т." .№..., обл. К., против разпореждане № 7007152986/22.01.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - К., и разпореждане № 7007152986/22.01.2016 г.; 2) наредил връщане на преписката на административния орган за издаване на съответен акт - разпореждане на пенсионния орган, при спазване на задължителните указания в мотивите на съдебното решение; 3) осъдил Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - К. да заплати на М. М. В. сумата от 472 лева, съставляваща сторени в производството деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - К.. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът претендира отмяна на оспорения съдебен акт. Ответникът по касация - М. М. В. от гр. Д., действащ лично и чрез пълномощника си адв. Сапунджиева, оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна, като аргументира теза за правилност на решението на първоинстанционния съд. Претендира и присъждане на сторените деловодни разноски и представя списък на извършените такива по чл. 80 от ГПК (Гражданския процесуален кодекс) за настоящата съдебна инстанция - адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение да се остави в сила. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличие на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - К., по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от М. М. В. решение № 19 от 01.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ - К., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Виячки против разпореждане № 7007152986 от 22.02.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - К., с което е изменена в действителен размер личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. Разпореждането е било атакувано от Виячки с оплакването, че неправилно стажът му за периода от 01.01.2000 г. до 02.05.2007 г. не е превърнат към стаж от трета категория при условията и по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО, защото през този период трудът му е бил изцяло под земята. За да не уважи депозираната от Виячки жалба срещу това разпореждане, горестоящият административен орган е приел, че осигурителният стаж на лицето през този период, положен на длъжността "инспектор по качеството ЦОФ" в "М. Б. дол" ЕАД и "В. Б. дол" ЕООД, правилно е зачетен от ръководителя на пенсионното осигуряване за такъв от втора категория по чл. 2, т. 19 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). За да отмени процесното решение № 19 от 01.04.2016 г. на касатора, първоинстанционният съд е приел, че положеният от М. В. труд за периода от 01.01.2000 г. до 09.06.2006 г. на длъжността "подземен контрольор по качеството", изпълнявана в "М. Б. дол" ЕАД, и длъжността "инспектор по качеството ЦОФ", изпълнявана за периода от 09.06.2006 г. до 02.05.2007 г. във "В. Б. дол" ЕООД, са напълно идентични по съдържание, характеристика, включени трудови функции и място на изпълнение, като трудът на Виячки на посочените две длъжности за целия период от време - 01.01.2000 г. - 02.05.2007 г., е осъществяван изцяло под земята, поради което този осигурителен стаж следва да се превърне към трета категория по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО. Съдът се е позовал на записите в трудовата книжка на лицето, приетата съдебно-техническа експертиза, заключението по която с основание е кредитирал като обективно и компетентно изготвено, и показанията на разпитания свидетел. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно като краен резултат. Съдът е приложил правилно закона при обосновани изводи от фактическа страна. Решаващият съдебен състав обосновано е приел, че относимите факти и обстоятелства се установяват с представените от жалбоподателя писмени доказателства по делото и със компетентно изготвеното заключение по назначената съдебно-техническа експертиза. Правилна е преценката на Кюстендилския административен съд, че административният орган не е изследвал естеството на трудовите функции на М. В. на заеманите от него длъжности през спорните периоди, както и условията, при които същите са изпълнявали, каквото е условието, предвидено в чл. 104, ал. 3 от КСО, за да бъде превърнат осигурителният му стаж към трета категория при съотношението, посочено в тази разпоредба. Осигурителният стаж на Виячки през спорните по делото периоди на посочените длъжности, действително следва да бъде преобразуван по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО. По делото по несъмнен и категоричен начин се е установило, че през този период трудовите функции на Виячки през цялата част от установеното работно време са изпълнявани под земята. Критерият за преобразуване на труда по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО (т. е. в съотношение 1:3, както претендира лицето) е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството заеманата длъжност в щата на кое предприятие е била включена, защото определящите обстоятелства за приложимостта на тази разпоредба са характерът и трудът и особените условия, при които е полаган, а не структурно-функционалното звено, към което се числи длъжността. Правилно първоинстанционният съд не е споделил констатациите на административния орган, почиващи на заеманите длъжности от Виячки през обсъжданите периоди, а не на характера, условията и мястото на изпълняваната дейност. В разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО е предвидено, че за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геолого-проучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. С тази разпоредба се регламентират специални правила за преобразуване на осигурителния стаж при пенсиониране, а не за категоризирането на същия. Както многократно е приемал в свои решения Върховният административен съд, за преценката дали е налице основание за приложение на тази разпоредба, е необходимо да се установи дали съответният труд е полаган под земята, като е без значение дали заеманата длъжност е била включена в щатното разписание на предприятието. Изводите на първоинстанционния съд в същия смисъл са правилни и се споделят от настоящия състав. В съответствие с това тълкуване на разпоредбата Кюстендилският административен съд е изследвал дали трудът, полаган от М. В. на посочените длъжности през спорните периоди, е полаган преимуществено под земята, като е доказал, че Виячки е изпълнявал трудовите си функции на работа под земята през цялата част от установеното работно време. В нарушение на задължението си, произтичащо от чл. 35 от АПК, административният орган не е изследвал естеството на трудовите функции на М. В. на заеманите от него длъжности през спорните периоди, както и условията, при които същите са изпълнявали и в частност, дали са изпълнявани под земята, каквото е условието, предвидено в чл. 104, ал. 3 от КСО, за да бъде превърнат осигурителният му стаж към трета категория при съотношението, посочено в тази разпоредба. Неправилно е становището на административния орган, което е поддържано и в касационната жалба, че от значение за преценката дали е налице основание за превръщане на осигурителния стаж по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО има категорията на този стаж и основанието за категоризирането му по ПМС № 40/1968 г. (отм). В разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО подобно изискване не е предвидено. В разпоредбата са предвидени две условия: първото е осигурителният стаж да е положен от работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, а второто - същите да са били заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геолого-проучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. Основателността на касаторовото твърдение, че неправилно съдът е събирал гласни доказателства и е кредитирал свидетелските показания противно на императивната забрана за това в чл. 104, ал. 10 от КСО, не променя крайния правен извод за приложимост на чл. 104, ал. 3 от КСО, предвид останалите събрани доказателства по делото и заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, което органът напълно неоснователно оспорва. Както прецизно е посочено в това отношение в мотивите на проверявания съдебен акт, разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО не регламентира категоризирането на осигурителния стаж, а превръщането му към трета категория за целите на пенсионирането. В чл. 104, ал. 1 от КСО е предвидено, че Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд, а по законовата делегация от тази разпоредба е приета Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). С тази наредба не се регламентира начина, по който при пенсиониране се извършва превръщане на осигурителния стаж към трета категория. Такава регламентация, при това изчерпателна, се съдържа в разпоредбите на чл. 104, ал. 2 - 8 от КСО. В посочените разпоредби от кодекса превръщането на осигурителния стаж е регламентирано по два основни способа - първият е според категорията на осигурителния стаж - в ал. 2 като критерий за начина на превръщане (съотношението, пропорцията) е използвана категорията на осигурителния стаж, като е определено как се превръща стажа от първа и втора категория към стаж от трета категория. В останалите алинеи като критерий за съотношението на превръщането са посочени или определени видове длъжности, или описателни елементи на условията, при които е полаган определен труд, или като критерий е използвана комбинация от двете. В чл. 104, ал. 3 от КСО е използван последния от посочени способи, т. е. като критерий за съотношението, при което се превръща труда на изброените в разпоредбата категории лица (работници и служители) към трета категория са взети предвид специфичните условия, при които те полагат труда ("....заети на работа под земята в подземни рудници" ...). Следователно, критерият за това дали определен осигурителен стаж е такъв по чл. 104, ал. 3 от КСО, не е категорията на осигурителния стаж, така както е определена в НКТП (респективно - Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, отменен, в сила до 31.12.1999 г.), а специфичните условия, при които е полаган труда от посочените в разпоредбата работници и служители. Анализът на разпоредбата води до извода, че разграничителният критерий между ал. 2 и ал. 3 на чл. 104 от КСО е свързан с характера и условията на труд, т. е. той да е положен под земята. Никакви други критерии не са заложени в цитираната разпоредба и не намира основание извода на административния орган, че определящото за категоризирането на труда е щата на предприятието, към което се е числяло лицето. При установеното от заключението на експертизата, че длъжностите, които е заемал Виячки, са били работнически, и трудът му е полаган изцяло под земята, съда е извел верен правен извод за нарушение на материалния закон с последица - отмяна на акта като незаконосъобразен. Предвид изложените съображения се налага извода, че при издаването на оспорения пред съда административен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, което е довело до несъответствие на акта с материалния закон. Поради това правилно първоинстанционният съд е отменил решението на директора на ТП на НОИ - К. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество относно спорните периоди със съответните указания. С оглед горното административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение (платимо от касационния жалбоподател), е основателно. Страната е представлявана от адвокат и искането е направено своевременно. Следва да бъде присъдено заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, определено съгласно списък на направените разходи по чл. 80 от ГПК по договор за правна защита и съдействие № 23631 от 30.11.2017 г. по настоящето административно дело пред ВАС. О. за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като в случая е налице приложното поле на чл. 143 във връзка с чл. 228 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,