Решение № 2891 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10540/2009 г.

Решение № 2891 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10540/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Димитър Димитров-пълномощник на Емилия Недялкова Вичева от гр. Бургас срещу решение № 56 от 9.06.2009 г., постановено по адм. д. № 73 по описа за 2009 г. на Административен съд-Кърджали. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповед № 1972 от 30.12.2008 г. на кмета на община Кърджали, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират нарушения, съставляващи и трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията изложени в нея и в писмените бележки се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се уважи първоначалната жалба, като се присъдят и направените по делото разноски. Кметът на община Кърджали и другите ответни страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно съответно на установените факти и заключението на вещото лице. Излага аргументирано становище относно характера на застрояването и изследване на неговата законност, като намира, че това е в компетентността на друг орган и се извършва в друго производство. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Янка Манолова Тънтарова, Иванка Манолова Шопова, Мария Недялкова Янева и трите от гр. Кърджали и Емилия Недялкова Семерджиева от гр. Бургас, като наследници на Манол Николов Семерджиев, са обжалвали заповед № 1972 от 30.12.2008 г. на кмета на община Кърджали в частта й на т. 2. Със заповедта в обжалваната й част, административният орган е утвърдил решението на помощния си орган, с което частта от имот с пл. № 500. 7 по помощния план на кв. "Възрожденци" - III част от 299 кв. м е определена като застроена. За изясняване на фактите относно застрояването на частта от имота, определена като застроена, съдът е допуснал заключение на съдебно-техническа експертиза. От нея е приел за установено, че по действащия застроителен и регулационен план, одобрен със заповед № 1934 от 7.05.1975 г. имот с пл. № 500. 7 с площ от 1543 кв. м попада в кв. 9а, отреден за озеленяване и в уличната регулация с о. т. 89 и 90. Реализираната част от озеленяването не засяга имота, а уличната регулация не е приложена. Частта от имота с идентификатор 40909. 11. 126 с площ от 299 кв. м по кадастралната карта на града, е записан в регистъра на Джафет Сюлейман. Този имот е част от имот с пл. № 3530 по действащия застроителен и регулационен план, записан в разписния лист към него на язовир "Кърджали". Имотът е застроен с двуетажна жилищна сграда с площ от 65 кв. м и попада изцяло в предвидената по плана улица. За сградата не са намерени строителни книжа. В очертанията на имота се намира и второстепенна постройка с размери от около 10 кв. м, с което общата застроена площ на имота възлиза на 75 кв. м, а остатъка от имота с площ от 224 кв. м е прилежащ терен според чл. 19 ЗУТ. При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че заповедта на кмета на общината, с която е утвърдено решението на техническата служба е законосъобразна, защото частта от имота от 299 кв. м фактически е застроена. Върху нея се намира сграда по смисъла на § 1в ДР на ППЗСПЗЗ, която е пречка площта да се счита за свободна от застрояване. Съдът е изложил мотиви и относно твърденията в жалбата и писмените бележки за необходимостта от изследване на законността на построеното и застроително и регулационно отреждане на имота. Приел е, че в производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ кметът установява единствено факта на застрояването на имота и определя площта му, без да изследва останалите въпроси за законността на строителството и времето на извършването му. Като е приел, че заповедта на кмета в обжалваната й част е законосъобразна, съдът е отхвърлил жалбата срещу нея. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са релевираните доводи за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила. Такива не са посочени и обосновани, поради което не могат да бъдат и проверени. От данните по делото се установява, че съдът е събрал необходимите доказателства относно релевантните за спора факти и е уважил всички искания на страните. Неоснователен е и следващият довод за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон. В касационната жалба се повтарят поддържаните твърдения и при първоначалното разглеждане на жалбата. На тях съдът е дал мотивиран отговор, който се споделя от настоящата инстанция. От фактическа страна е установено, че за частта от имота от 299 кв. м има два самостоятелни идентификатора, съгласно ЗКИР, като единият от тях е за терена, а другият - за сградата. Възможно е сградата да не е построена по реда предвиден в чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ във връзка с § 1д ДР на ППЗСПЗЗ, но това се установява в едно друго производство, след постановяване на решението на общинската служба по земеделие, в случай, че то е неблагоприятно за касаторите в настоящото производство. От данните по делото безспорно е установено, че частта от имота е застроена със сграда, поради което няма как тази част да се определи като свободна от застрояване. Изложените твърдения в писмените бележки са неотносими към спора. Те биха имали своето значение в производството, развило се евентуално по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения, представляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение