Решение № 16873 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5148/2013 г.

Решение № 16873 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5148/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РУ "Полиция" - гр. Девин срещу решение № 26 от 08.03.2013 г., постановено по адм. дело № 338/2012 г. на Административен съд - Смолян, с което по жалба на Северина Руменова Терзиева е отменена негова заповед № ЯД-177/16.11.2012 г. за налагане на наказание "порицание" за срок от 6 месеца. С доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение се иска отмяната му. Ответницата Терзиева оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. Съдът обосновано е приел в мотивите на обжалваното решение, че оспорената заповед е издадена при неспазване на установената форма съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В заповедта дисциплинарно наказващият орган е посочил, че полицай Терзиева не е изпълнила служебните си задължения, като е прикрила извършено нарушение на ЗДвП от водача на трактора и не му е съставила АУАН за констатираното нарушение (управление на МПС без СУМПС), поради което на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР следва да й се наложи наказание по чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Правилно АС - Смолян е констатирал, че нарушението не е конкретизирано, тъй като в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание задължително следва да бъдат посочени разпоредбите, които са нарушени. Освен това в случая липсва вмененото нарушение на нормата на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения, която е посочена като правно основание, а фактическият състав на чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР не е осъществен от субективна и обективна страна. Установено е, че служителката е изпълнила служебните си задължения по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и е съставила акт за установяване на административно нарушение, макар и с няколкодневно закъснение, но в рамките на предвидения в чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок. Дори и да се приеме, че служителката Терзиева е закъсняла с действията си по съставяне на АУАН за нарушение по чл. 150 ЗДвП, това не обосновава извод, че с поведението си е прикрила нарушението, като не е имала намерение да състави акта, какъвто е заявила, че е съставен пред служителите на ГПУ - Доспат, но впоследствие е била принудена служебно, след като й е било разпоредено от прекия началник. Липсват доказателства в подкрепа на това твърдение, налице са доказателства, че водачът е бил в недобро здравословно състояние, подписал е протокол по чл. 56 от ЗМВР и впоследствие е бил санкциониран по законоустановения ред. В тази връзка липсва нормативна основа за квалифициране на действията на служителката като дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР, а нарушение на нормите на Етичния кодекс за поведение на служителите в системата на МВР не е безспорно установено, а и такова дисциплинарно нарушение поради морално укоримо поведение на Терзиева не е прието за извършено. Предвид изложеното, след като е установил липса на съществен реквизит в съдържанието на заповедта и липса на виновно неизпълнение на служебни задължения, първоинстанционният съд правилно е отменил обжалваната заповед. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,