Решение № 119 от 11.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2108/2018 г.

Решение № 119 от 11.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2108/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Васил Христакиев Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на ищеца "Булком инвест" ЕООД срещу въззивно решение на Софийски градски съд, в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения от жалбоподателя иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за нищожност на постановено в заповедно производство разпореждане, е оставено без уважение искането му за обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му в обжалваната част със съответните последици. Ответникът "Райфайзен Лизинг България" ЕООД оспорва жалбата с възражения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и по същество. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2 ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение в обжалваната част. С първоинстанционното решение Софийски районен съд е отхвърлил предявените субективно съединени искове по чл. 270, ал. 2 ГПК за нищожност на разпореждане на Варненски районен съд, въз основа на което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. По направените с исковата молба искания за обезсилване на заповедта и изпълнителния лист първоинстанционният съд не се е произнесъл. По жалба на ищеца-касатор въззивният съд е отменил първоинстанционното решение относно предявения от този ищец иск по чл. 270, ал. 2 ГПК, вместо което е уважил същия, оставяйки без уважение исканията на ищеца за обезсилване на заповедта и издадения въз основа на същата изпълнителен лист. В частта, предмет на касационно обжалване, с която въззивният съд се е произнесъл по исканията за обезсилване на заповедта и изпълнителния лист, въззивното решение е недопустимо. Обезсилване на заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист е допустимо само в изрично предвидените хипотези: от заповедния съд в случаите по чл. 415, ал. 5 ГПК и чл. 414а, ал. 4 и 6 ГПК, от въззивния съд в заповедното производство в случаите по чл. 423, ал. 3, изр. 4 ГПК и от съда, сезиран с иска по чл. 422 ГПК в случаите на прекратяване на производството. В тези случаи обезсилването се явява законна последица на предвидените в цитираните разпоредби обстоятелства. Във всички останали случаи обезсилването е недопустимо предвид липсата на предвидена в закона възможност за това. Поради това искане в този смисъл не може да бъде предмет на самостоятелен иск, нито да бъде съединено с иск по чл. 270, ал. 2 ГПК, съответно сезираният с такова искане съд не дължи произнасяне, а произнасянето по такова искане е недопустимо. С оглед горното в обжалваната част въззивното решение следва да бъде обезсилено и производството – прекратено. С тези мотиви съдът