Решение № 14933 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4991/2014 г.

Решение № 14933 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4991/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на началника на 01 Сектор "КПД и ОВ" при Отдел "Пътна полиция" - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), против Решение № 1102/25.02.2014 г., постановено по а. д. № 6376/2013 г. по описа на Административен съд София, град (АССГ). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил Заповед № 860/07.05.2013 г., издадена от началника на Първи сектор "КПД и ОВ" при СДВР, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм.), на Николай Петров Пеев от гр. София е наложено дисциплинарно наказание " "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. Недоволен от решението, началникът на Първи сектор го обжалва. Счита, че същото е неправилно като постановено при допуснато от съда нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли отмяната му и постановяването на друго такова, по съществото на спора, с което се остави в сила обжалваната негова заповед. Ответникът - Николай Петров Пеев от гр. София, чрез представения писмен "Отговор" на касационната жалба, счита същата за неоснователна. С молба, постъпила в съда на 02.12.2014 г., претендира присъждане на направените от него разноски пред касационната инстанция. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, възприе приетата за установена от АССГ фактическа обстановка. Спорен между страните елемент от нея е единствено датата на издаване на оспорената заповед - 07.05.2013 г. или 27.05.2013 г. Като съобрази доказателствата по делото и представените и приложени на л. 10 и л. 13 (особено последния) ксерокопия от оспорената заповед ВАС приема, че фактическият извод на АССГ за издаване на заповедта на дата 07.05.2013 г. се явява необоснован. Действителната дата на издаване на акта е 27.05.2013 г., видно от поставения върху нея датен печат. Този извод се подкрепя и от съдържанието на съпроводително Писмо рег. № я-40283/04.07.2013 г., подписано от заместник началник Отдел "ПП" при СДВР, постъпило в АССГ с вх. № 18891/09.07.2013 г. и приложено на л. 14 от делото. В последната заповедта е описана като издадена на 27.05.2013 г. При правилно установената фактическа обстановка, с направеното от ВАС уточнение на датата на издаване на оспорения административен акт, касационната жалба се явява неоснователна. При посоченото неправилно установяване от страна АССГ на датата на издаване на оспорената заповед, основателен се явява доводът на касатора за неправилен и необоснован извода за допуснато от административно наказващия орган нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Видно от материалите по административната преписка, Пеев е дал писмени обяснения ("Възражение") рег. № 28995/10.05.2013 г., след като се е запознал със Справка рег. № я-28085/29.04.2013 г. (л. 15) на 09.05.2013 г. и преди да бъде издадена оспорената заповед. Доводът на касатора за необоснованост на извода на съда за допуснато нарушение на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР обаче, е неоснователен. Съдебният състав правилно е преценил, че при издаването на акта не са изпълнени изискванията на тази норма. На първо място не е посочено коя нормативна разпоредба или кое служебно задължение не е изпълнил Пеев. Обратно - видно от описаните във възражението му действия, които се потвърждават от съдържанието на Справка рег. № я-28085/29.04.2013 г., той е извършил всичко възможно и зависещо от него, за да овладее възникналия проблем, като се е разпоредил на подчинените му служители за извършване на съответни на проблема действия. Въпреки използваните в справката безлични глаголи, несочещи кой именно е отдавал описаните разпореждания, от общото й съдържание става ясно, че именно Пеев, в качеството му на дежурен полицейски инспектор в Група "Дежурна част и комендатура"при Отдел "Пътна полиция", е направил това, благодарение на които разпореждания в крайна сметка, проблемът е бил овладян. Настоящата съдебна инстанция не вижда в действията на служителя твърдяната в касационната жалба "липса на координиране действията на мл. автоконтрольорите", каквото задължение впрочем, не е ясно от къде произхожда за Пеев. Върховният административен съд споделя и извода за допуснато нарушение при издаване на оспорената заповед от страна на главен инспектор Иво Кирилов. Въпреки материалната компетентност на това лице да налага определени дисциплинарни наказания на подчинените му служители на основание чл. 228, т. 4 от ЗМВР (отм.), е недопустимо и в противоречие с общите принципи на всяко наказателно производство, вкл. и дисциплинарното такова, едно и също лице да разследва наличието или липсата на извършеното нарушение а в последствие, след като вече е изразило становище за налично такова, за виновност на служителя и за необходимост от налагане на наказание, самото то да издаде заповед за наказването на извършителя. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, ВАС констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Пеев, чрез молбата на процесуалния му представител, входирана във ВАС на 02.12.2014 г., претендира присъждане на направените от него разноски по делото. С оглед фактическите и правни изводи на ВАС, искането се явява основателно. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 09.04.2014 г. (л. 17), видно от който той е заплатил адвокатски хонорар за защитата му пред ВАС в размер на 700,00 лева. Предвид обстоятелството, че ангажирания от него адвокат е изготвил само отговора по касационната жалба, без да се яви в съдебното заседание и на основание 143 АПК във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъдена СДВР да заплати на Пеев 3/4 части от направените от него разноски или сума в размер на 525,00 лева. По изложените съображения следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, ВАС, състав на Пето отделение