Решение № 3865 от 11.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ В.- Д. Петрова-Пилафова против решение 548/28.06.2022г., постановено по административно дело 1268/2021г. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против решение за налагане на финансова корекция с 13/312/02550/3/01/04/02/11.10.2021 г., издадено от заместник- изпълнителния директор на ДФЗ. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Развива подробни съображения в тази насока и претендира за отмяна на обжалваното решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението за налагане на финансова корекция, както и за присъждане на направените в производството разноски. Ответната страна- заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие оспорва касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на разноски съобразно представения списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото , констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211 от АПК и срещу решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 13/312/02550/3/01/04/02/11.10.2021 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което на ЕТ В.- Д. Петрова-Пилафова е наложена финансова корекция в размер на 321 185,20 лева на основание т.30 от Приложение към раздел І общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. (наричани по-нататък само Правилата) във връзка с договор 13/312/02550 от 22.10.2014г. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че то не страда от някой от пороците по чл.146 от АПК. Съдът е приел, че решението е постановено от компетентен административен орган- заместник изпълнителен директор на ДФЗ, надлежно оправомощен от изпълнителния директор на ДФЗ, при спазване на процедурата за администриране на нередности и извършване на финансови корекции, предвидена в раздел ІІІ от глава V на ЗУСЕФСУ, приложима в конкретната хипотеза на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП. Съдът е приел, че административният орган е приложил правилно материалния закон, тъй като безспорно е установено наличието на основанието на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. Съдът е посочил, че в конкретната хипотеза е налице неизпълнение на одобрените индикатори за три пълни години- 2016, 2017 и 2018 г., тъй като като отчетените приходи от подпомаганата дейност представляват съответно 5, 88 %; 10, 27% и 11, 78 % от планираните приходи, с което е осъществен фактическият състав на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Изложени са и подробни мотиви за правилното определяне на размера на финансовата корекция съобразно т.30 от Приложението към Правилата. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно законосъобразността на решението за определяне на финансова корекция се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях. Съобразно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка жалбоподателят е сключил с Държавен фонд Земеделие договор 13/312/02550 от 22.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия, " от ПРСР 2007 - 2013 г. с предмет на инвестицията "Изграждане и обзавеждане на къща за гости в УПИ III 139, кв. 82, обл. Пазарджик, общ. Батак, гр. Батак, местност Беглика", по който е изплатена субсидия в размер на 321 185. 20 лв. След окончателното плащане по проекта, в периода 24.06.2019 г. - 27.06.2019 г., е извършена на извънредна проверка на място, при която е констатирано неизпълнение на финансовите показатели, залегнали в одобрения с договора за подпомагане бизнес план, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. При проверката е установено, че изпълнението на бизнес плана средноаритметично за три пълни финансови години (2016, 2017 и 2018) е в размер на 9,31 % от заложените приходи от нощувки в размер на 72 000 лева годишно. Съобразно констатациите, за 2016 година приходите от нощувки в двойна стая и нощувки в апартамент възлизат на 4233,63 лв, което представлява 5,88 % изпълнение на одобрения бизнес план за посочената година. За 2017 година посочените приходи възлизат на 7395,38 лв., което представлява 10,27 % изпълнение на одобрения бизнес план. За 2018 година приходите са съответно 8479, 95 лв., което се равнява на 11.78 % изпълнение на одобрения бизнес план. Основното оплакване, което се развива в касационната жалба е, че производството за определяне на финансова корекция е открито почти две години след изтичане на мониторинговия период. Това оплакване е релевирано и пред първоинстанционния съд, обсъдено е от него и е прието за неоснователно. Изложените в тази връзка мотиви се споделят изцяло и от касационната инстанция. В настоящия случай договорът е сключен на 22.10.2014г., поради което петгодишният период на мониторинг е изтекъл на 23.10.2019 г. Проверката, при която е установено нарушението, е извършена в рамките на този период- през месец юни 2019 година. Самото нарушение, което е установено, също е извършено в срока на мониторинг. Обстоятелството, че административното производство по ЗУСЕФСУ е образувано след изтичане на периода на мониторинг, е без значение, тъй като единствената предпоставка, относима към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ, е въведеният в чл. 3, § 1 от Регламент /Е0/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, четиригодишен срок на давност, който в настоящия случай не е изтекъл. Неоснователно е и оплакването, че в конкретната хипотеза разпоредбите на чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП са неприложими, тъй като същите са влезли в сила след датата, на която е извършена проверката на ДФЗ. Въпросите относно приложимите в случая процесуалноправни норми вече са разрешени с решение 6897/08.06.21 г. по адм. д. 705/21 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение 826 от 26.10.2020 на АС- Пазарджик по административно дело 155/20 г. Върховният административен съд е приел, че в настоящата хипотеза е налице неизпълнение на конкретни показатели, заложени в бизнес плана на ползвателя на помощта, поради което административният орган е следвало да издаде решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ и по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, а не на основание чл. 166 ДОПК и по реда на АПК. В мотивите на решението изрично е отбелязано, че § 12, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗПЗП не намира приложение в настоящия случай. Видно от мотивите на оспореното решение за налагане на финансова корекция, административният орган се е съобразил изцяло с дадените от Върховния административен съд задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Неоснователно е и оплакването, че неизпълнението на бизнес плана и непостигането на заложените в него финансови показатели не е част от самата инвестиция, а е допълнителен ангажимент, за който ДФЗ не е отпуснал средства. Между страните няма спор, че кандидатът е изградил къщата за гости, за което му е отпусната финансова помощ. Но съобразно правилото на чл.16 от Наредба 29 от 11.08.2008г. кандидатите следва да представят бизнес-план по образец, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по мярка 312, посочени в чл.2 от Наредбата. Със сключването на договора едноличния търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. В конкретната хипотеза е установено по несъмнен начин неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план финансови показатели, а именно приходи от нощувки за три последователни финансови години- 2016, 2017 и 2018. Направените от административния орган и първоинстанционния съд изводи в тази насока се обосновават изцяло от изслушаното в първоинстанционното производство експертно заключение. Поради това първоинстанционният съд е направил обоснован извод за наличието на нарушение на т. 4.12 и т.4.18 от договора, което съобразно предвиденото в т. 8. 1 от договора и чл.46 от Наредбата е предпоставка Разплащателната агенция да поиска връщане на вече изплатени суми. При определяне на размера на финансовата корекция е съобразено изцяло и предвиденото в т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата- когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100% от предоставената такава. Поради липсата на наведените касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Изходът на спора обуславя основателността на заявената от ответната страна претенция за разноски. Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК същите възлизат на 6890,22 лева и представляват адвокатски хонорар. Заплащането на това възнаграждение се доказва изцяло от представените към списъка договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане, поради което претенцията на ответника следва да бъде уважена изцяло. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,