Решение № 15403 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8993/2010 г.

Решение № 15403 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8993/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на "Софиягаз" ЕАД, гр. София, против решение от 13.05.2010 г., постановено по адм. дело № 6754/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № Ц-09/01.04.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което на дружеството, считано от 01.04.2009 г., при продължителност на регулаторния период до 2011 г., включително, са били утвърдени цени без ДДС за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени без ДДС за снабдяване с природен газ от краен снабдител и цени без ДДС за присъединяване на потребители към газоразпределителната мрежа. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - ДКЕВР, чрез процесуалните си представители, оспорва касационната касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Тричленният състав е установил следните факти по делото: Със заявление вх. № Е-15-02-16/16.10.2008 г. "Софиягаз" ЕАД е поискало да бъдат утвърдени цени за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени за снабдяване с природен газ и цени за присъединяване на потребители към газоразпределителната мрежа за териториите на Столична община, СОР Банкя и община Божурище. Към заявлението били приложени справки за цените за всяка една година от регулаторния период 2008-2011 г. и бизнес план за периода 2008 г. - 2011 г. На 04.12.2008 г. работната група внесла доклад по искането за утвърждаване на цени, в който била анализирана информацията, предоставена от "Софиягаз" ЕАД. В доклада е посочено, че в заявлението дружеството е включило в цените за разпределение на природен газ недовзет приход в размер на 9 906,699 хил. лв., който е образуван за периода 2003 - 2006 г. Отбелязано, е че не е налице основание за извършване на корекция въз основа на недовзет приход по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ, тъй като такава корекция е приложима единствено в хипотеза на изтекъл ценови или регулаторен период, спрямо който е бил приложен метода на регулиране "горна граница на цени", а в конкретния случай този метод се прилагал за първи път, при образуване на цените за новия регулаторен период. На проведено закрито заседание на 08.12.2008 г. ДКЕВР приела доклада на работната група и насрочила разглеждането му в открито заседание на 16.12.2008 г. "Софиягаз" ЕАД депозирало писмено възражение относно констатациите в доклада. На проведеното открито заседание докладът на работната група бил обсъден, като жалбоподателят посочил, че за периода 2006 г. - 2007 г. е осъществявал дейността по лицензията на нерегулирани цени, като продавал на цените, определени за първия регулаторен период, поради непроизнасяне от страна на регулаторния орган по подадените заявления. Изразено било несъгласие и със заключението, че прилагането на метода "горна граница на цените" за първи път представлява пречка за корекцията на цените с недовзет приход от предходния регулаторен период. На 04.03.2009 г. ДКЕВР е приела проект за решение относно заявлението на "Софиягаз" ЕАД за утвърждаване на цени за пренос на природен газ, цени за снабдяване и цени за присъединяване на потребителите към газоразпределителната мрежа. На 17.03.2009 г. било проведено обществено обсъждане на проекта на решението. На закрито заседание на 01.04.2009 г., в състав 13 члена на комисията, с тринадесет гласа "за", от които пет от членовете на комисията със стаж в енергетиката, ДКЕВР приела оспореното решение. Цените са одобрени при прилагането на метода "горна граница на цените". При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспореното пред него решение, като издадено от компетентния административен орган по чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, действал в законен състав и с необходимото мнозинство, при спазване на производствените правила по чл. 25 - чл. 33 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ и в съответствие с материалноправните разпоредби. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на основната част от приетата по делото експертиза по отношение на икономическата същност на величината "недовзет приход", като тази величина според касатора следва да бъде отчетена като ценообразуващ елемент в следващия период, независимо от това, че ценообразуващият метод е друг. В мотивите си първоинстанционният съд е изложил мотиви, които се споделят от касационната инстанция. Обсъдена е назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, като съдът е възприел заключението на вещото лице, че същността на метода "недовзет приход", е че с него се определя цена за първата година от регулаторния период, която впоследствие ежегодно се актуализира, като се отчита инфлацията и ефективността на предприятието (чл. 3 и 3.1 от Указанията). Цената за първата година от регулаторния период се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл. 9 и утвърденото прогнозно количество природен газ за продажба (чл. 18 - 20 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ). Недовзетият/надвзетият приход представлява разлика между реалните приходи на предприятието за даден период и коригирания необходим приход за същия период, изчислен по одобрена методика. Недовзетия приход се формира при неизпълнение на прогнозираните и планирани продажби или при тяхното преизпълнение - надвзет приход и зависи в най-голяма степен от изпълнението на плана за продажби и в по-малка степен от извършените нови инвестиции за определен период. Действително вещото лице е посочило, че не съществува пречка посочената величина да се отчете и при другия метод, но при ново утвърдено ценообразуване с Наредбата административният орган не може да бъде задължен да прилага друг метод на ценообразуване. След като е отказал да вземе предвид размера на недовзет приход за изтеклия регулаторен период при утвърждаването на новите цени, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране законосъобразно се е позовала на чл. 4, ал. 3 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ. С изменението на Наредбата за регулиране на цените на природния газ (ДВ, бр. 64 от 2007 г.) е било отменено прилагането на метода "нетна настояща стойност" и като основни методи на ценово регулиране са били въведени методите за регулиране чрез стимули "горна граница на цени " и " горна граница на приходи" заедно с метода "норма на възвръщаемост на капитала ". Нормата на чл. 4, ал. 3 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ предвижда, че при прилагането на методите за регулиране чрез стимули, при всеки ценови и/или регулаторен период необходимите годишни приходи и/или цените могат да бъдат коригирани въз основа на недовзетия/надвзетия приход, дължащ се на разлики между прогнозни и действителни ценообразуващи елементи от предходния ценови или регулаторен период, по методика, утвърдена от комисията. Правилно е прието, че посочената норма е диспозитивна, от което следва, че в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган е възложена преценката дали да извърши корекция на цените въз основа на недовзетия/надвзетия приход. Неоснователни са и оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон. Обосновани са изводите в оспореното решение, че административния акт е постановен в съответствие с материалноправните норми на Закона за енергетиката и Наредбата за регулиране цените на природния газ. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че през месец април 2006 г. по повод заявление за изменение на лицензиите на територията на Столична община и СОР Банкя, "Софиягаз" ЕАД депозирало заявление в ДКЕВР за утвърждаване на единни цени в двата района и бизнес план за периода 2006-2010 г. През месец септември 2006 г. регулаторния орган е издал на жалбоподателя обща лицензия за разпределение и снабдяване с природен газ, приел е бизнес плана, но не е утвърдил предложените цени. На 10.12.2007 г. "Софиягаз" ЕАД е внесло ново заявление за утвърждаване на цени за пренос и снабдяване с природен газ и за присъединяване на потребители към газоразпределителната мрежа, в което е включен недовзет приход в размер на 9,906 млн. лв., изчислен за предишния регулаторен период 2003-2006 г. По това заявление също не е било налице произнасяне, като посочения недовзет приход е включен и в заявлението, по което е постановено оспорено решение, както и в приложения актуализиран бизнес план за периода 2007 -2011 г., одобрен от регулаторния орган. Безспорно по делото е, че в определените цени не е включен недовзетия приход за периода 2003-2006 г. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ за извършване на регулаторен преглед, към заявлението за утвърждаване на необходими приходи, цени и тарифни структури лицензиантите следва да представят информация за предходен 12-месечен отчетен период, наречен базисна година. В този смисъл е и чл. 5 от Указанията. Съгласно определението по § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредбата за регулиране на цените на природния газ, "базисна година" е предходната календарна година или 12-месечен период, предхождащ внасянето на предложението за цени, за който енергийното предприятие счита, че е оправдано да бъде използван при изчисленията за целите на ценообразуването за следващия регулаторен период. Следователно предоставена от дружеството информация относно недовзет приход за 2003 - 2006 г., не се включва в обхвата на преценката на регулаторния орган. Фактът, че ДКЕВР не се е произнесла по две предходни заявления на жалбоподателя за утвърждаване на цени, в които е бил включен недовзетия приход за посочения период, не обосновава нито приложението на чл. 4, ал. 3 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ, нито пък е основание за незаконосъобразност на оспореното решение, тъй като по предходните заявления е налице влязъл в сила мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК. Жалбоподателят е заявил недовзет приход при ежегодното актуализиране на цените в рамките на регулаторния период, позовавайки се на данните за изпълнение на инвестиционната си програма и за доставените през газоразпределителната мрежа обеми природен газ, но ДКЕВР не се е произнесла в законоустановения срок. Формиран е мълчалив отказ, който не е обжалван и е влязъл в сила. При това положение при определяне на цената за следващия регулаторен период не може да бъде взет предвид заявения недовзет приход, тъй като признаването на недовзет приход представлява компенсация за нереализирани приходи за предходен период. Тази компенсация не може да се извърши с механичното й прехвърляне за следващия регулаторен период, който е доминиран от нов метод на ценообразуване. Правилни са мотивите и относно липса на нарушения на чл. 7, ал. 1 и 2, чл. 11 и чл. 13 от АПК, както и че решението на ДКЕВР отговаря на изискването за форма, като съдържа фактически и правни основания за постановяването му. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване на материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани пред касационната инстанция, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав