Решение № 539 от 17.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), гр. София срещу решение 14 от 07.02.2022 г., постановено по адм. дело 365/2021 г. по описа на Административен съд (АС) Ловеч. С обжалваното решение АС Ловеч е отменил заповед РД-16-030/24.09.2021 г. на началника на ДНСК, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, чл. 92, ал. 1 и чл. 97, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), на инж. И. Радевска, на длъжност началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Ловеч, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл - виновно не е изпълнила служебните си задължения по длъжностна характеристика, описани в уволнителната заповед. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че в производството по издаване на процесната заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, като направените в противоположен смисъл констатации на първоинстанционния съд не съответстват на доказателствата по делото и приложимия закон. Оспорва като неоснователни изводите на съда за допуснати нарушения в оспорената заповед на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 97, ал. 1, т. 1 7 от ЗДСл. Твърди, че в заповедта ясно и конкретно е посочено извършеното от служителя нарушение, а именно, че И. Радевска не е изпълнила служебните си задължения, като не е ръководила, планирала, организирала и контролирала изпълнението на дейността на РДНСК Ловеч при упражняване на държавни контрол по устройство на територията по отношение на проверявания строеж лотове 4 и 5 от АМ Хемус, който е извършен без одобрени проекти, издадени и влезли в сила разрешения за строеж, с което служителят е проявил бездействие и груба небрежност при ръководене на поверената му РДНСК, в нарушение на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл във връзка с т. 5.1. от длъжностната му характеристика, както и че до временното й отстраняване от работа със заповед на началника на ДНСК, считано от 30.08.20212 г., Радевска не е предприела никакви действия за изпълнение на поставената й от началника на ДНСК задача с писмо изх. ЛЧ-1386-03-342/20.08.2021 г. за извършване на проверка на място и по документи в най-кратки срокове относно нерегламентирани дейности при строежа на АМ Хемус, в частта на трасето преминаващо през землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], област Ловеч, като не е представила подробен писмен отговор с приложен снимков материал до ДНСК и Районна прокуратура - Ловеч за извършената проверка на строежа, с което е нарушила т. 7.4. от длъжностната характеристика. Счита, че оспорената заповед не страна от визираните в първоинстанционното решение пороци, същата е издадена въз основа на фактите и констатациите, отразени в доклад изх. СТ-3263-03-615/07.09.2021 г. на началника на ДНСК до министъра на регионалното развитие и благоустройството, с който държавният служител очевидно е могла да се запознае, като същевременно определеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение, настъпилите вредни последици за държавата и цялостното служебно поведение на държавния служител и наложеното му със заповед РД-16-012/02.09.2021 г. на началника на ДНСК дисциплинарно наказание понижение в по-долен ранг за срок от 1 година. При тези съображения, подробно изложени в касационната жалба и поддържани в съдебно заседание чрез процесуални представители, касаторът иска отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, като съдът отхвърли първоначалната жалба срещу дисциплинарната заповед. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - И. Радевска, чрез пълномощника си по делото, представя писмен отговор, в който развива подробни съображения за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на решението и иска същото да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и подробно мотивирано. Претендира и представя доказателства за присъждане на разноски за касационната инстанция заплатено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като съобрази наведените касационни основания, доводите и възраженията на страните и оцени събрания по делото доказателствен материал в рамките на дължимата проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил фактите по спора въз основа на подробен анализ на всички относими към предмета на делото доказателства. Изложил е подробни съображения относно изведените фактически констатации. Страните по делото не спорят относно фактите, поради което не се налага повторното им изложение в настоящия съдебен акт. По отношение на изяснената по делото фактическа обстановка касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. За да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна, решаващият състав е приел, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма, съдържание и мотивираност на акта, с което е нарушено правото на защита на лицето, спрямо което е водено дисциплинарното производство и е възпрепятстван съдебният контрол за законосъобразност по отношение на наложеното с акта дисциплинарно наказание. Конкретно установените от първоинстанционния съд пороци на обжалваната заповед се изразяват на първо място в това, че проведеното спрямо И. Радевска производство по реда на чл. 89 - 97 от ЗДСл е изцяло в нарушение на предвидената в цитираните разпоредби процедура за реализиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител. Съдът е установил, че в случая липсват данни дисциплинарният съвет, който задължително участва в производството по силата на чл. 96 от ЗДСл, да е извършил независима оценка на фактите и обстоятелствата във връзка с твърдението на дисциплинарно наказващия орган за установено неизпълнение на служебните задължения от страна на началника на РДНСК Ловеч инж. И. Радевска, както и да е формирал самостоятелно становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. Този извод съдът мотивира от една страна с анализа на разпоредбите на ЗДСл, регламентиращи действията по реализиране на процедурата за търсене на дисциплинарна отговорност на държавния служител, чиято логика според съда налага след образуване на дисциплинарното производство, при което са налице първоначални данни, сочещи на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл, назначеният дисциплинарен съвет (ДС) да образува дисциплинарно дело, в рамките на което да изясни всички факти и обстоятелства по извършеното нарушение, да събере съответните доказателства и при необходимост, да изслуша обясненията на държавния служител и обсъди представените от него доказателства. След изясняване на фактическите обстоятелства относно нарушението и неговия извършител ДС изготвя доклад, наименован в закона решение, в което отразява изводите от извършената проверка и изразява становище относно наличието на основание за налагане на дисциплинарно наказание. Решението на ДС, ведно със събраните доказателства, се представя на ДНО, който следва да запознае служителя с всички констатации и изводи, направени в хода на дисциплинарното производство, като задължително изслуша обясненията му или му даде възможност да представи писмени обяснения, както и следва да събере и оцени всички сочени и представени от служителя доказателства, след което се произнася по същество. Тази последователност на действията в дисциплинарното производство, която се явява гаранция за съблюдаването на процесуалните права на служителя, срещу когото то е образувано, в случая не е била спазена, което влече незаконосъобразност на уволнителната заповед на основание чл. 146, т. 3 от АПК. От друга страна, изводът за проведено дисциплинарно производство в нарушение на установените в ЗДСл процедурни правила и свързаните с тези правила принципи на непосредственост и безпристрастност, съдът е мотивирал със съображения относно начина и последователността на реализиране на действията, които в голямата си част са осъществени на една и съща дата 24.09.2021 г. В един и същи ден държавният служител се явява пред ДНО да бъде изслушан във връзка с предявените му със заповедта за образуване на дисциплинарното производство обвинения (действие, което съгласно чл. 93, ал.1 от ЗДСл следва да се извърши непосредствено преди ДНО да вземе крайното решение относно налагане на дисциплинарно наказание, т.е. след проведена цялостна процедура по изясняване на релевантните за случая факти и обстоятелства) и в същия ден ДНО нарежда ДС да образува дисциплинарно дело срещу инж. И. Радевска. На този ден със заповед на началника на ДНСК е определен резервен член на ДС. На същия ден ДС образува дисциплинарно дело, чиято цел е изясняване на фактите и обстоятелствата по извършеното дисциплинарно нарушение, подлежащо на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ЗДСл, като отново на 24.09.2021 г., след проведено заседание, ДС приема решение, с което предлага на началника на ДНСК да наложи на държавния служител дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл уволнение. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, предмет оспорена пред АС Ловеч, е издадена на същата дата 24.09.2021 г. Предвид така изяснените обстоятелства, които ответният административен орган в производството пред АС Ловеч не оспорва, решаващият състав е приел, че ДНО само формално е спазил изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, тъй като служителят действително е поканен да даде писмени обяснения (което е станало със самата заповед за образуване на дисциплинарно производство заповед РД-16-24/16.09.2021 г.) и му е дадена възможност да бъде изслушан от ДНО (протокол от 24-09.2021 г.), но тези действия са извършени в нарушение на предвидените в ЗДСл правила, установени като гаранция за спазване на правото на участие и организиране на адекватна и своевременна защита на дисциплинарно разследваното лице с оглед на конкретните нарушения на служебната дисциплина, които му се вменяват от ДНО. В случая поканата за даване на писмени обяснения във връзка с образуваното на 16.09.2021 г. дисциплинарно производство срещу И. Радевска, поканата за изслушване пред ДНО (заповед РД-16-026/17.09.2021 г.) и даването на обяснения извършени преди образуване на дисциплинарното дело (24.09.2021 г.). Касационната инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в производството по издаване на процесната уволнителна заповед, което е довело до съществено ограничаване на правото на защита на държавния служител в това производство, обуславящо незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание на самостоятелно правно основание. Правилна е преценката на съда относно наличието на индиция за изначална предубеденост на дисциплинарно наказващия орган, чиито действия в хода на дисциплинарното производство сочат на предварително възприето становище за установено неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се в неупражнен контрол, бездействие и проявената груба небрежност при ръководене на поверената на служителя администрация. Този извод се подкрепя от изяснената по делото хронология на събитията, от която не може да се направи извод за проведено обективно, всестранно и независимо проучване на фактите и обстоятелствата от страна на ДС в рамките на образуваното от него дисциплинарно дело. Последното се е развило за един ден и същото не би могло да почива на подробно разглеждане, обсъждане и изясняване на релевантните факти и обстоятелства, предвид немалкия обем на доказателствените материали по преписката. Освен това, в решението на ДС е посочено, че същото се приема след обсъждане и на представените писмени и устни обяснения от служителя, за които несъмнено бе установено по делото, че са дадени пред ДНО, а не пред ДС. Самостоятелно изслушване на служителя пред ДС не е проведено. Така проведената процедура не отговаря на критериите за законност (чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от АПК), съразмерност (чл. 6, ал. 1 от АПК), истинност (чл. 7, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от АПК) и равенство (чл. 8, ал. 1 от АПК), установени в процесуалния закон и действащи по отношение на всички видове административни производства. Недопустимо е реализирането на дисциплинарна отговорност с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание в производство, в което правото на защита на субекта, срещу когото то се води, не е гарантирано в пълна степен. В случая, дисциплинарно наказаният държавен служител е формално изслушан от ДНО във връзка с формулираните от този орган първоначални констатации за извършени дисциплинарни нарушения, които, с оглед на тежестта им, е следвало да бъдат подробно изследвани от дисциплинарния съвет по реда на чл. 96 от ЗДСл. Следва да се посочи, че наред с липсата на последователност в действията на административния орган, последният е накърнил правото на защита на държавния служител и посредством налагането на наказание за нарушение, което не е било установено в хода на дисциплинарното производство. Видно от заповед РД-16-24/16.09.2021 г. и заповед РД-16-026/17.09.2021 г. И. Радевска е поканена да даде писмени и устни обяснения във връзка с нарушението по т. 5.1. от длъжностната й характеристика, не и относно нарушението по т. 7.4. от същата, посочено като едно от основанията за налагане на дисциплинарното й наказание. Неизпълнението на служебни задължения по т. 7.4. от длъжностната характеристика се появява за първи път като констатация в решението на ДС, с което служителят не е запознат. Макар действително ДС да няма нормативно установено задължение да представя изготвеното решение със становище по чл. 96, ал. 2 от ЗДСл на дисциплинарно разследвания държавен служител, логиката на дисциплинарното производство, която не може да бъде тълкувана във вреда на лицето, обект на това производство, диктува то да има възможността да се запознае с всички материали, съдържащи относими към въпроса за реализиране на дисциплинарната отговорност фактически и правни установявания, каквото в случая се явява решението на ДС. По делото няма спор, че това решение не е било съобщено на служителя, като в случая отговорността за това е на ДНО, който съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДСл трябва да събере писмените и устни обяснения на държавния служител преди да наложи дисциплинарното наказание. За да отговарят на изискванията за законност, добросъвестност, истинност, равенство и безпристрастност, действията на ДНО по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл следва да държат сметка за проведеното от ДС дисциплинарно дело, което в настоящия случай не е сторено. Като е игнорирал изцяло този ред и е изслушал държавния служител на предварителен етап, преди да получи резултата от проведеното (макар и изцяло формално) дисциплинарно дело от ДС, ДНО е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на процесния административен акт като незаконосъобразен в съответствие с нормата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. На второ място, съдът е приел, че в нарушение на изискванията за форма, предвидени в чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл, в уволнителната заповед (както и във всички други, предхождащи я документи, изготвени в хода на дисциплинарното производство), не се съдържа ясно и точно описание на извършените от служителя нарушения, не са конкретизирани времето и обстоятелствата, при които са извършени, доказателствата, които ги потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. В хода на дисциплинарното производство държавният служител се е защитавал срещу бланкетното твърдение на ДНО за неизпълнение на служебни задължения, изразяващо се в неупражнен контрол, бездействие и груба небрежност при ръководене на поверената й РДНСК, както и относно неизпълнение на възложената задача с писмо изх. ЛЧ-1386-03-432/20.08.2021 г. на началника на ДНСК. Като фактическо основание в процесната заповед са залегнали констатациите на ДНО, отразени и в посочения в заповедта доклад изх. СТ-3263-03-615/07.09.2021 г. на началника на ДНСК до министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласно които инж. И. Радевска не е изпълнила служебните си задължения, като не е ръководила, планирала, организирала и контролирала изпълнението на дейността на РДНСК Ловеч при упражняване на държавния контрол по устройство на територията по отношение на проверявания строеж лотове 4 и 5 от АМ Хемус, който е извършен без одобрени проекти, издадени и влезли в сила разрешения за строеж, с което служителят е проявил бездействие и груба небрежност при ръководене на поверената му РДНСК в нарушение на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, във вр. с чл. 5.1. от длъжностната характеристика, както и не е изпълнила поставената от началника на ДНСК задача с писмо изх. ЛЧ-1386-03-432/20.08.2021 г. за извършване на проверка на място и по документи в най-кратки срокове относно нерегламентирани дейности при строежа на АМ Хемус, в частта на трасето, преминаващо през землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], област Ловеч, като не е представила подробен писмен отговор с приложен снимков материал до ДНСК и Районна прокуратура Ловеч за извършена проверка на строежа, с което служителят е нарушил т. 7.4. от длъжностната характеристика. Времето на извършване на нарушението е конкретизирано от 27.08.2021 г. до датата на временното отстраняване на служителя от работа (считано от 30.08.2021 г.), като в посочения период според ДНО инж. И. Радевска е бездействала, като не е изпълнявала служебните си задължения по длъжностна характеристика. Съдът е приел, че от така изложените в заповедта фактически основания (които също не се доказват по безспорен начин от събрания в дисциплинарното производство доказателствен материал) не става ясно кое е деянието, което изпълва с конкретно съдържание посочените като нарушени текстове от длъжностната характеристика на държавния служител т. 5.1. и т. 7.4. В случая бланкетното посочване на текстовете на т. 5.1. и т. 7.4. от длъжностната характеристика не е достатъчно, тъй като описаните в тях общи задължения на служителя не кореспондират с фактическите установявания на административния орган, залегнали в доклада изх. СТ-3263-03-615/07.09.2021 г. до министъра на регионалното развитие и благоустройството и възпроизведени в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Съдът е приел, че така обективираните в заповедта факти не позволяват да се извърши преценка за осъществено от оспорващата дисциплинарно нарушение, тъй като не става ясно за какво конкретно е ангажирана отговорността й. Цитираните в акта т. 5.1. и т. 7.4. от длъжностната характеристика и описанието на възраженията на оспорващата, направени в хода на дисциплинарното производство, не преодоляват допуснатото нарушение във формата на административния акт. Видно от съдържанието на оспорената заповед, изпълнителните деяния не са индивидуализирани по смисъла на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл, което опорочава оспорената заповед, тъй като препятства правото на защита на държавния служител срещу засягащия правата му административен акт и същевременно затруднява съдебния контрол за законосъобразност по отношение на наложеното с акта дисциплинарно наказание. Решаващият състав е обосновал извод за немотивираност и необоснованост на преценката на ДНО да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание поради неспазване на императивните изисквания на чл. 91, ал. 1, т. 1 4 от ЗДСл, във вр. с чл. чл. 97, ал. 1, т. 6 от с.з. Настоящият касационен състав на ВАС, Пето отделение, намира изложените от съда правни доводи и съображения за правилни и обосновани с оглед на установените по делото факти и приложимия материален закон. Правилно съдът е приел, че в обжалваната заповед не се съдържа точно посочване на фактически обстоятелства, които обосновават извършването на вменените от ДНО дисциплинарни нарушения. Препращането към доклад изх. СТ-3263-03-615/07.09.2021 г. на началника на ДНСК до министъра на регионалното развитие и благоустройството (за който не се спори, че не е бил изрично предявен на държавния служител в хода на провежданото срещу него дисциплинарно производство), не е достатъчно, за да се приеме, че органът по назначаването е изпълнил задължението си да установи по безспорен начин извършването на дисциплинарните нарушения, за които е санкционирал служителя. Въпросният доклад, на който се основава процесната заповед, съдържа данни за заснети с дрон извършени строителни дейности в участък 4 и участък 5 от АМ Хемус без одобрени проекти, издадени и влезли в сила разрешения за строеж, които дейности са квалифицирани от административния орган като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Така направените констатации, без същите да се установяват от останалите доказателства, приобщени с административната преписка и събрани в хода на първоинстанционното производство, са послужили като основание за ДНО да приеме за извършено нарушение на служебните задължения, изразяващо се в бездействие на служителя и груба небрежност при ръководене на поверената му РДНСК Ловеч в нарушение на т. 5.1. от длъжностната му характеристика. В случаите на твърдяно дисциплинарно нарушение във формата на бездействие ДНО следва да установи кои са онези фактически и/или правни действия, които служителят е бил длъжен, но не е извършил в кръга на възложените му служебни правомощия, съгласно приетата за длъжността длъжностна характеристика. Позоваването, без каквато и да е конкретика, на липсата на предприети действия и проявена груба небрежност при упражняване на общите функции по ръководство, организация и контрол на дейността на РДНСК, не покрива законовото изискване за точно и ясно описание на противоправното деяние от фактическа страна, на обстоятелствата, при които то е извършено, и на доказателствата, които го потвърждават. Държавният служител не може да носи дисциплинарна отговорност за цялостно неизпълнение на възложените му служебни функции и задачи по ръководство и контрол, а за точно определено неизпълнение на тези функции и задачи под формата на конкретно действие и/или бездействие (каквото в случая се твърди, но не е доказано). ДНО е направил извод за неизпълнение на служебни задължения от страна на началника на РДНСК Ловеч въз основа на получени данни за нерегламентирани дейности по СМР, извършвани на АМ Хемус в участъци, попадащи в обхвата на териториалната компетентност на РДНСК Ловеч (чиято истинност не е потвърдена от наличните по делото доказателства), без да проведе нужното разследване и да установи всички релевантни за случая факти и обстоятелства, обуславящи наличието на причинно-следствена връзка между фактическите констатации и породилото ги противоправно поведение на държавния служител. По отношение на второто визирано в процесната заповед дисциплинарно нарушение бездействие за изпълнение на поставената от началника на ДНСК задача с писмо изх. ЛЧ-1386-03-342/20.08.2021 г. за извършване на проверка на място и по документи в най-кратки срокове относно нерегламентирани дейности при строежа на АМ Хемус, в частта на трасето преминаващо през землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], област Ловеч, като служителят не е представил подробен писмен отговор с приложен снимков материал до ДНСК и Районна прокуратура - Ловеч за извършената проверка на строежа, с което е нарушил т. 7.4. от длъжностната характеристика: Настоящият касационен състав приема, че макар описанието на нарушението от фактическа страна да съдържа повече конкретика в сравнение с първото нарушение (посочено е конкретно възложение от горестоящия орган за изпълнението на определена задача), то отново фактически установеното не съответства на посочените нормативни основания. В заповедта се твърди, че държавният служител не е предприел необходимите действия за извършване на възложената му проверка на място и по документи в най-кратки срокове относно посочените в постановлението на Районна прокуратура Ловеч нерегламентирани дейности при строежа на АМ Хемус. Същевременно от данните по делото се установява, че постановлението на РП Ловеч е изпратено до ДНСК на 09.08.2021 г., като срокът на проверката, даден от районния прокурор, е 30 дни и изтича на 09.09.2021 г. Въпросната задача, вменена като задължение на началника на РДНСК Ловеч да извърши проверка в най-кратки срокове по сигнала, подаден в РП Ловеч, е поставена с писмо от началника на ДНСК, към което е приложено постановлението и което е постъпило в РДНСК Ловеч на 20.08.2021 г. Установен факт по делото е, че два дни по-рано, на 18.08.2021 г. инж. И. Радевска е сигнализирала началника на ДНСК за възникналия проблем с невъзможността за зареждане с гориво на служебните автомобили на РДНСК Ловеч предвид сключения договор на ДНСК за зареждане само в бензиностанции ОМВ, каквато няма на територията на област Ловеч, а най-близката бензиностанция е в гр. Плевен, както и за произтичащата от това необходимост да се дадат указания относно действията, които следва да бъдат предприети и да бъде изпратена командировъчна заповед, тъй като в противен случай началникът на РДНСК Ловеч ще продължи да бъде възпрепятстван да изпълнява задълженията си и няма да има възможност да организира посещения на място на строежи по уведомления за заверени заповедни книги, за проверки в общинските администрации на издадените разрешения за строеж и за комплексни проверки на общини. Същевременно, на 18.08.2021 г. срещу инж. И. Радевска е образувано дисциплинарно производство за извършени нарушения, описани в доклад на работна група относно проверка на дейността на РДНСК Ловеч в периода 01.10.2020 30.06.2021 г. Със заповед от 23.08.2021 г. тя е поканена да се яви пред ДНО на 26.08.2021 г., за да бъде изслушана. Изслушването е обективирано в протокол от 26.08.2021 г., подписан от началника на ДНСК и държавния служител. На следващия ден началникът на ДНСК издава заповед РД-16-010/27.08.2021 г. за временно отстраняване от длъжност на инж. Радевска, считано от 30.08.2021 г. При тези обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е приел, че своевременното изпълнение от началника на РДНСК Ловеч на възложената му с писмо изх. ЛЧ-1386-03-342/20.08.2021 г. на началника на ДНСК задача е било възпрепятствано от обективни причини, намиращи се извън компетентността на първия. Необосновано и недоказано е обвинението срещу инж. И. Радевска за продължаващо бездействие по отношение изпълнението на тази задача, доколкото същото обективно не би могло да се постигне в рамките на посочения от ДНО период на извършване на нарушението: 27.08.2021 г. 30.08.2021 г. При наличието на 30-дневен срок за извършване на изисканите от РП Ловеч проверки (който изтича на 09.09.2021 г.), уведомяване на РДНСК Ловеч за това постановление с възлагане на конкретна задача за извършване на проверка на 20.08.2021 г. и с оглед на всички предприети в същия период административнопроцесуални действия спрямо инж. И. Радевска във връзка с първоначално образуваното срещу нея дисциплинарно производство, довело до временното й отстраняване от работа, считано от 30.08.2021 г., обосновано и при правилна преценка на фактите по делото първоинстанционният съд приема, че не се доказва виновно неизпълнение на служебни задължения от страна на инж. Радевска, изразяващо се в противоправно бездействие за извършване на проверки, възложени с разпореждане на горестоящ орган. Освен това, установен по делото факт е, че възложената на РДНСК Ловеч проверка във връзка с постановление от 19.07.2021 г. по пр. пр. 2986/2021 г. на РП Ловеч, е извършена с несъществено във времето забавяне, като резултатите от проверката са обективирани в подробен доклад, придружен със снимков материал, подписан и изпратен до ДНСК София и РП Ловеч от вр. и.д. началник на РДНСК Ловеч инж. И. Петков (доклад изх. ЛЧ-415-00-358/15.09.2021 г., към който момент все още действа заповедта за временно отстраняване от работа на инж. И. Радевска). Предвид всички изложени по-горе съображения, настоящият касационен състав приема, че постановеният с обжалваното решение на АС Ловеч правен резултат е правилен и обоснован с оглед установените по случая факти и приложимите норми на материалния закон. Процесното дисциплинарно наказание е наложено в нарушение на изискванията за законност на административния акт по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, което е довело и до неговата материална незаконосъобразност и несъответствието му с целта на закона. Реализирането на дисциплинарната отговорност на държавния служител с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание в настоящия случай, при отсъствие на достатъчно обективни, конкретни, индивидуализиращи нарушението и неговия извършител данни и при липса на достатъчно фактически основания, изпълващи състава на приетите за осъществени дисциплинарни нарушения, мотивира извод за преследвани от компетентния административен орган други цели, извън заложената в чл. 4, ал. 1 от ЗДСл. С оглед гореизложеното, решението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба на началника на ДНСК София отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски в настоящото производство е основателно. Същите следва да бъдат уважени в цялост за предявения размер от 1200 (хиляда и двеста) лева, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното дело, предвид липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от насрещната страна. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение.