Решение № 85 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4672/2007 г.

Решение № 85 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4672/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК, ДВ, бр. 59/07 г. Образувано е по касационна жалба на В. Н. срещу въззивното решение на Плевенски окръжен съд (ОС) по гр. д. № 846/06 г. в частта, с която предявеният срещу касатора иск е уважен. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност - незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба ЕТ "С", гр. К. не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е уважен до размер на 5502 лв., от претендираните 7 800 лв., предявеният от ЕТ "С" срещу касатора иск с пр. осн. чл. 45 от ЗЗД - на ищеца е присъдено обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби), нанесени му с противоправни и виновни действия на ответника. Последният ожънал и прибрал 19,65 тона пшеница, посята и отглеждана от ищеца в землището на гр. К., чиято равностойност е присъдена по иска. Прието е, че вредоносното деяние е установено за всичките 39,300 дка, сочени от ищеца. Добивът на пшеница от декар и цената й са определени при данните по делото за вида на посевния материал-пшеница тип "Т" и с помощта на експертиза. Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: Ищецът обработвал по договор с общината 300 дка земеделска земя в землището на гр. К. за стопанската 2003-04 г. Засял ги с пшеница тип Т. - закл. на вещо лице, акт на ИАСАС на л.62, св. Х. Извършената неправомерна жътва е установена по делото - касаторът- ответник по иска, я е признал за 15 дка, с които е оземлена съпругата му по договор за оземляване от 18.11.03 г., без да е въведена във владение на земята. За останалата площ до заявените от ищеца 39,300 дка в масив 901 жътвата се установява от безпротиворечивите показания на св. Х измерил лично ожънатото, веднага след констатирането му, В., И. и Д. с преки и непосредствени впечатления за деянието и за извършителя (св. Д). С показанията на тези свидетели - служители на ищеца, с функции по опазване и реализиране на продукцията, кореспондират и показанията на св. В, главен специалист в ОСЗГ, който на място видял ожъната площ с форма на триъгълник, както са посочили и ищцовите свидетели. По представената кантарна книга е установено, че на 18.07.04 г. на името на ответника по иска е измерено 5 820 кг. - жито, ожънато с нает от него комбайн от масива на ищеца и превозено до кантара от св. П. Добивът на пшеница от декар е установен с помощта на експертното заключение на в.л. П. при отчитане сорта на засятата пшеница и след съответни справки за реколтата през съответната година. Удостоверението на ОСЗГ, на което се позовава касаторът, съдържа приблизителни данни за добива - по устни справки от ищеца. Затова законосъобразно ОС е кредитирал заключението на в.л. П., което почива на статистически данни и направени специализирани справки и не е оспорено от страните по делото. Същото се отнася и до цената за тон пшеница - данните на НСИ в удостоверението от 6.04.05 г., на което се позовава касаторът, са средно статистически за страната - за средните изкупни цени на мека и твърда пшеница, без отчитане на посевния материал. Изследването на вещото лице е за конкретния сорт и реализацията му на пазара и затова посочената от него пазарна цена обосновано е възприета от ОС. Изводите на въззивния съд за основателността на иска и за размера, в който е уважен са съответни на данните по делото и на закона. С установените противоправни и виновни действия, посочени по-горе ответникът е нанесъл на ищеца имуществени вреди, които е осъден да обезщети в доказания им размер, на осн. чл. 45 от ЗЗД. Жалбата е неоснователна - въззивното решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.