Решение № 88 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7444/2025 г.

Производството е по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. П. Е. - Директор на Дирекция Морска администрация - Варна, чрез адв. Х. Христов, против Решение 13964/23.04.2025 г. по адм. дело 756/2025 г. на Административен съд София - град/АССГ/. В касационната жалба са изложени подробни съображения, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Според касатора от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че не са извършвани дискриминационни действия от В. Е. спрямо жалбоподателя Н. Д.. Наложеното дисциплинарно наказание уволнение на Д. е в резултат на незадоволителна работа, нарушаване на трудовата дисциплина и с оглед явно неизпълнение на трудовите му задължения. Във формуляра за годишна оценка оценяващият ръководител е изложил конкретни мотиви, които обуславят преценката за Неприемливо изпълнение на работата под нивото на изискванията на длъжността. Неправилно решаващият съд е приел, че спрямо служителя Д. е осъществена пряка дискриминация по признак обществено положение, във връзка с чл.8, ал.3 от Кодекса на труда/КТ/ заради членуване в синдикална организация. Д. не е доказал пред Комисията за защита от дискриминация/КЗД/Комисията/ обстоятелството, че е Председател на Национален синдикат Морска администрация, нито че членува в него. На следващо място се сочи, че Д. не е доказал вероятно осъществяване на неравно третиране по защитения признак обществено положение в производството пред КЗД. Решаващият съд предвид разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗЗДискр. не е посочил изрично кои от посочените от Д. нарушения попадат в извън нормативно определения тригодишен срок и следва да се считат за преклудирани. Не са събрани никакви доказателства за неравно третиране в производството пред КЗД. В открито съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява от адв.Христов. Поддържа касационната жалба и представя за сведение решение на АССГ, постановено във връзка с обжалване на същото решение на КЗД от Ж. П. и Ю. П.. Не претендира разноски. Съображения по съществото на спора адв. Христов развива в писмени бележки, постъпили на 06.11.2025 г. От ответната страна - Комисия за защита от дискриминация не е постъпил отговор по касационната жалба. В открито съдебно заседание КЗД се представлява от юриск. А. Бешков, който оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение. От ответната страна Ж. Х. П. Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Морска администрация е постъпил писмен отговор, в който са изложени съображения за основателност и доказаност на касационната жалба. В открито съдебно заседание ответникът П. не се явява и не се представлява. Ответните страни Н. И. Д./жалбоподател в производството пред КЗД/ и Ю. Е. П. - Главен секретар на Изпълнителна агенция Морска администрация не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание. Не депозират отговор по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение и прокурорът предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от страна в първоинстанционното съдебно производство, насочена срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Административното производство пред КЗД е започнало по жалба на Н. И. Д. - Председател на Национален синдикат Морска администрация с Вх. 16-18-34/20.06.2022 г., в която е изложил твърдения за извършена спрямо него дискриминация заради качеството му на синдикален лидер. В жалбата до КЗД Д. е посочил, че от 2014 г. е служител в Дирекция Морска администрация - Варна към Изпълнителна агенция Морска администрация, а през 2015 г. е бил избран за Председател на Национален синдикат Морска администрация, като в това му качество е предприел действия по защита правата на членовете на синдиката, нарушени вследствие на дискриминационни действия на Директора на дирекцията - В. Е.. От момента на избирането му за Председател на синдиката е бил уволняван три пъти - през 2016 г., 2019 г. и 2021 г., като и трите уволнения са били отменени от съда. В жалбата до КЗД Д. посочва лицата, допуснали дискриминационни действия спрямо него - В. Е., Ж. П. и Ю. П.. В. Д. е конкретизирал твърденията си в изпълнение указания на Комисията, както следва: с Уточнение на жалба Вх. 16-18-43/26.07.2022 г., в което сочи, че става въпрос за поредица от действия срещу него след придобиване на качеството синдикален лидер. Касае се за множествена дискриминация на основата на членуване в синдикална организация съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., признак обществено положение като Председател на синдикална организация. С Уточнение на жалба Вх. 16-18-84/14.12.2022 г. Н. Д. посочва, че дискриминационните действия спрямо него са във връзка със заемания от пост Председател на синдикална организация, защото като такъв е защитавал синдикални членове от неправомерни действия на Директора на Дирекция Морска администрация- В. Е.. Тези действия се изразяват в целенасоченото му отстраняване от работа чрез три поредни уволнения. С Уточнение Вх. 16-18-6/06.02.2023 г. Д. е посочил, че поддържа оплакването си за извършени спрямо него дискриминационни действия по защита правата на колеги пред КЗД. Тези действия са под формата на преследване и тормоз с цел принуждаване да напусне заеманата от него длъжност чрез по-неблагоприятно третиране, накърняване на достойнството му и създаване на застрашителна среда, чрез системни незаконни уволнения, които допълнително създават несигурност поради дългите срокове за решаване на делата до окончателното произнасяне на ВАС. С Уточнение на жалба Вх. 16-19-3/11.01.2024 г. в изпълнение указания на КЗД, дадени в проведеното първо заседание на 06.12.2023 г., Д. е описал дискриминационните действия, извършени спрямо него през последните 3 години от всяко едно от длъжностните лица - В. Е., Ю. П. и Ж. П.. По отношение на В. Е. е посочено, че като оценяващ ръководител на 11.02.2021 г. е поставил годишна оценка за 2020 г. на Н. Д. - Неприемливо изпълнение, като тази оценка се явява втора поредна такава. Според Д. оценката е напълно лишена от обективни основания, с единствената цел да послужи като повод за неговото поредно, трето уволнение. Желанието на Е. да не присъства Д. в сградата на дирекцията и да не контактува с членовете на синдиката е обективирано в устна заповед, издадена от Е., след прекратяване на служебното правоотношение на Д. през 2023 г. Е. системно давал субективно и неоснователно по-ниски текущи оценки за работата на Д. с цел последният да получи по - ниско допълнително материално стимулиране, което е изплащано на служителите всяко тримесечие. В заседанието от 10.04.2024 г. Н. Д. на въпрос на Председателя на състава на КЗД да посочи лица за сравнение, е отговорил, че би могъл да посочи, но предпочита да се въздържи, тъй като не би искал да злепоставя колегите Мисля, че няма нужда от конкретни имена. В хода на административното производство е установено, че Н. Д. е бил служител в Дирекция Морска администрация - Варна, отдел Преглед, освидетелстване и регистрация на кораби и корабопритежатели, сектор Кораби, заемащ длъжността Старши инспектор. Същият е бил уволняван три пъти, като заповедите са били отменени с влезли в сила съдебни решения на Административен съд/АС/ - Варна. Последното решение, касаещо третото уволнение, е с 918/02.07.2021 г. по адм. дело 546/2021 г. по описа на АС - Варна, оставено в сила с Решение 1328/14.02.2022 г. по адм. дело 9376/2021 г. по описа на ВАС. АССГ е посочил, че освен процесното производство/преписка 194/2022 г. по описа на КЗД/, са били образувани и други две производства пред Комисията - по жалби на Национален синдикат Морска администрация", представляван от П. Н. Д. срещу ответната страна /касатор в настоящото производство/ В. Е., в качеството му на Директор на дирекция Морска администрация гр. Варна: Преписка 88/2017 г. по описа на КЗД е образувана с оплаквания за извършена дискриминация по защитени признаци обществено положение и лично положение под формата на тормоз на работното място, а преписка 82/2019 г. - по защитен признак членуване в синдикална организация по чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда/КТ/. И по двете преписки КЗД е установила нарушения на антидискриминационното законодателство в своите Решения 408/2018 г. и 485/2020 г. В Решение 408/2018 г. Комисията е установила, че Е. е извършил нарушение на ЗЗДискр., като е допуснал по-неблагоприятно третиране по §1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. - преследване на служителите от Дирекция Морска администрация- гр. Варна, които са подали жалба с 44-01-70/04.05.2015 г. до КЗД и до други институции в страната, както и до работодателя ИА Морска администрация за извършен от него тормоз на работното място. В Решение 485/2020 г. по преписка 82/2019 г. по описа на КЗД, Комисията е установила, че Е. е извършил нарушение на ЗЗДискр., като е допуснал по-неблагоприятно третиране по §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр тормоз" спрямо служителите от Дирекция Морска администрация - гр. Варна, които са подали предходна жалба с вх. 16-18-29/04.04.2017 г. и допълнение към нея с вх. 16-18-39/11.05.2017 г. по описа на КЗД за извършен от него тормоз на работното място. В. Е. е обжалвал Решение 485/2020 г. на КЗД, което е било отменено с Решение 1952 от 29.12.2020 г., постановено по адм. дело 2384/2020 г. на Административен съд Варна. Това решение на АС - Варна е отменено от ВАС с Решение 9115/2021 г. по адм. дело 4142/2021 г. и вместо него касационната инстанция е отхвърлила като неоснователна жалбата на В. Е. срещу Решение 485/16.09.2020 г. по преписка 82/2019 г. на КЗД. В жалбата до КЗД, по която е образувана преписка 194/2022 г., Н. Д. е изложил твърдения за неблагоприятно третиране, изразяващо се в годишната му оценка, поставена от В. Е., потвърдена от Ю. П. и последващото дисциплинарно наказание уволнение, наложено от Ж. П.. Според Д. процесното уволнение, както и предходното такова, са били по повод ниската му годишна атестационна оценка, която е дала основание на работодателя да наложи съответното дисциплинарно наказание, предвидено в ЗДСл. Поставената му годишна оценка не съответства реално на неговото служебно представяне, а е опит да бъде отстранен от работа поради синдикалната му дейност и качеството му на Председател на Национален синдикат Морска администрация", чрез която е защитавал както интересите на другите служители в администрацията, така и своите. В следствие на това Д. търпял и други негативи - неувеличение на заплатата и липса на допълнително материално стимулиране. Освен чрез налагане на ниска оценка и дисциплинарно наказание, Д. е изложил оплаквания за възпрепятстване на неговата синдикална дейност чрез недопускането му до сградата на администрацията за срещи на синдиката. В хода на административното производство са проведени две открити заседания на Комисията. В резултат на събраните писмени доказателства административният орган е приел за основателна жалбата на Н. Д. срещу В. Е., Ж. П. и Ю. П. - за извършена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., по признак обществено положение и по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 8, ал. 3 от КТ по признак членуване в синдикална организация. С Решение 312/17.10.2024 г., за установеното нарушение, Комисията е дала задължително предписание на В. Е., Ж. П. и Ю. П. в качеството им на длъжностни лица на основание чл. 47, ал. 4 от ЗЗДискр. да преустановят констатираното нарушение занапред и да се въздържат от извършване на нарушения по ЗДДискр., както и други закони и на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. е наложила административно наказание глоба на всеки един от тях в размер на 500 лв. Решение 312/17.10.2024 г. на КЗД в частта по т. І, ІV и VІІ, отнасяща се до В. Е., е предмет на съдебен контрол по адм. дело 756/2025 г. по описа на АССГ, решението по което е обжалвано от касатора В. Е. и е образувано настоящето касационно производство. Решение 312/17.10.2024 г. на КЗД в частта по т. ІI, III, V, VІ, VIII и IX, отнасящи се до Ж. П. и Ю. П., е било обжалвано и с Решение 17599/22.05.2025 г. по адм. дело 12493/2024 г. по описа на АССГ е било отменено. Няма данни това решение да е обжалвано. АССГ е приел, че оспореното решение на КЗД в частта му по отношение на В. Е. е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 48, ал. 3 от ЗЗДискр. и при спазване на административнопроизводствените правила. Според АССГ Комисията е извършила пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено при правилно приложение на материалния закон. Цитирал е относимите разпоредби, а именно: чл. 4 от ЗЗДискр, § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. - "неблагоприятно третиране" , чл. 8, ал. 3 от КТ, съгласно която предвижда, че при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различил срока на договора и продължителността на работното време. Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от КТ урежда равенството в отношенията към работниците и служителите при упражняване техните права и изпълнение на задълженията им по трудово правоотношение, като изключва каквато и да е дискриминация. Посочил е, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗЗДискр, работодателят е длъжен да не допуска неравенство в третирането, което да се дължи на защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Според АССГ анализът на нормите обосновава извод, че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определен кръг лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някои от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Според АССГ е установено, че защитени признаци по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. са "членуване в синдикална организация". Първоинстанционният съд е обобщил, че предявените оплаквания за неблагоприятното третиране в крайна сметка се изразяват в уволнението на Д.. АС - Варна се е произнесъл в полза на Д., като е обявил наложеното наказание уволнение за незаконосъобразно и е разгледал всички предоставени в тази връзка доказателства и аргументи, включително и процедурата по оценяване на служителя. Наличието на установено от съда нарушение от страна на работодателя във връзка с налагането на дисциплинарно наказание на жалбоподателя съгласно относимите нормативни актове е отчетено от Комисията в конкретния случай като съставна част от приведените от жалбоподателя факти и обстоятелства, които навеждат за съмнение за извършена дискриминация. Според АССГ Комисията обосновано е приела, че налагането на дисциплинарно наказание уволнение е в разрез с разпоредбите за пряка дискриминация чрез по-неблагоприятното третиране на жалбоподателя, изрязващо се в прекомерно наказание поради липсата на толкова сериозно нарушение от страна на жалбоподателя, което би могло да предположи дисциплинарно уволнение. От приетия по делото формуляр за индивидуален план и оценка на Д. е видно, че оценяващият ръководител по повод междинна среща на 24.07.2020 г. е посочил, че служителят работи по цели 1 и 2, а по цел 3 имало направени предложения от служителя. Също така посочва, че не е необходимо изменение или допълнение на индивидуалния работен план. От така изложеното във формуляра, според АССГ не може да се направи предположение за неизпълнение на заложените цели. Видно от сертификатите, приложени като писмен доказателствен материал, става ясно, че Д. е завършил успешно курсове дистанционно обучение, както е посочено в цел 2 от индивидуалния му план. Първоинстанционният съд е споделил направения от КЗД извод, че поведението от страна на В. Е. може да бъде определено като тенденциозно, довело до налагане на най-тежкото наказание уволнение на Н. Д.. Решението е неправилно. С разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. е въведена забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. За да е налице дискриминация по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр е необходимо да има "неблагоприятно третиране" по смисъла на определението, дадено с §1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр като акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Това означава, че за установяване на дискриминацията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр се изисква сравнител, т.е. лице, което да е поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя и това да е на основата на признаците по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. Сравнението се приема като основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация - пряка или непряка, а липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо друго лице при сравними сходни обстоятелства или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. Н. Д. не е посочил такъв сравнител, въпреки дадените от КЗД указания за уточняване на жалбата чрез навеждане на конкретни факти. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. урежда последиците на тежестта на доказване само при представяне на факти, които създават основателно предположение за дискриминационно отношение по някой от посочените в закона признаци, какъвто не е настоящия случай. За признака обществено положение няма легално определение, поради което за всеки конкретен случай следва да се установява и доказва значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона. Според чл.8, ал.3 от КТ при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на членуване в синдикални и други обществени организации и движения. Проява на пряка дискриминация е налице когато са осъществени всички елементи от фактическия състав на нарушението: различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл.4 от ЗЗДискр., в случая обществено положение във връзка с обективен и същностен белег за личността - "членуване в синдикална организация". В настоящия случай, за да е налице пряка дискриминация по признаци обществено положение и "членуване в синдикална организация" е необходимо да се установи, че атестирането/оценяването на Д. за 2020 г. и прекратяването на служебното му правоотношение с последната трета заповед са обусловени пряко от упражняваната от него дейност като Председател на Председателския съвет на Национален синдикат Морска администрация. "Неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл.4, ал.1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица /§1, т.7 от ДР на ЗЗДискр./. Следователно за да се констатира наличието на дискриминация е необходимо коректно да бъде посочено лице - сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя Д. на базата на признаците от закона. Сравнението се приема като основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация - пряка и непряка, като липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо "друго лице при сравними сходни обстоятелства" или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана". В случая, в административното производство не са събрани доказателства за подобно по-неблагоприятно третиране на Д. спрямо други лица в сравнимо сходно положение. В решението на КЗД липсва сравнение с друго лице, конкретно индивидуализирано с имена и длъжност, спрямо което Д. да е неравно третиран по защитения признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., вр. чл.8, ал.3 от КТ във връзка с оценяване дейността му за 2020 г. и при прекратяване на служебното му правоотношение. В хода на административното производство не е установено в какво се изразява конкретно извършената от Д. синдикална дейност, която да е формирала дискриминационно отношение от страна на В. Е., т.е. не е налице връзка между синдикалната принадлежност и оценяването, довело до прекратяване на служебното правоотношение на Д. в конкретния случай. Не са събрани гласни доказателства нито в хода на административното производство, нито в съдебното такова, че членството на Д. в синдикалната организация е причина за неравното му третиране. В обобщение - не е налице неравно третиране на Д. по посочените от него признаци. Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на касатора, че не е установено по безспорен начин, че Д. е Председател на синдикалната организация. Представено е Решение 334/29.12.2016г., постановено по ф.д. 35/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, с което съдът е заличил като представляващ сдружението П. Б. и е вписал като представляващ сдружението Н. И. Д. председател на Председателския съвет. Решението не подлежи на обжалване и е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 29.12.2016 г. Неоснователно е възражението на касатора, че Комисията не е уточнила кои от посочените от жалбоподателя Д. нарушения попадат в и извън нормативно определения тригодишен срок и кои следва да се считат за преклудирани. В мотивите на административния акт е посочено от кога започва да тече давностният срок, както и за кои факти и обстоятелства се отнася, посочени са последиците от неспазването на този срок. Д. е подал жалбата си в КЗД на 20.06.2022г., поради което тригодишният срок обхваща периода от 20.06.2019 г. до 20.06.2022 г. Комисията е разгледала предявените оплаквания на Д. за неблагоприятното му третиране, изразяващи се в изготвянето на годишната му оценка от В. Е.. Посочено е, че тази част от доказателствения материал, която попада извън давностния срок, не са ценени от Комисията. Като относимо доказателство е приет формулярът от оценката на жалбоподателя за периода 24.04.2020 г. - 31.12.2020 г. Решението на КЗД в оспорената му част от В. Е. е постановено в нарушение на материалния закон, а като е приел същото за законосъобразно първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Това налага отмяна на съдебното решение и по същество отмяна на решението на Комисията за защита от дискриминация в частта по т. I, IV VIII. Следва да се остави без уважение жалбата на Н. И. Д. с вх. 16-18-34/20.06.2022 г. и допълнение към нея с вх. 16-18-43/26.07.2022 г. по описа на КЗД срещу В. Е. - Директор на Дирекция "Морска администрация", гр. Варна, в която са изложени оплаквания за дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, по признак обществено положение и по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда по признак членуване в синдикална организация и да се прекрати производството по преписка 194/2022 г. по описа на КЗД в частта по отношение на В. Е.. Предвид изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят разноски за първата съдебна инстанция, представляващи такива за адвокатски хонорар в размер на 600 лв. Разноски за касационната инстанция не се претендират от касатора. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, състав на Пето отделение на Върховния административен съд