Решение № 13522 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13775/2011 г.
ВАСIII отделение30.10.2012 г.докладчик т Николай Урумов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3965 от 15.08.2011 г., постановено по административно дело № 922 по описа за 2011 г. на Административния съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13522 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13775/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Стефан Борисов Наумов, от гр. София, против решение № 3965 от 15.08.2011 г., постановено по административно дело № 922 по описа за 2011 г. на Административния съд - София-град. В жалбата се подържат твърдения за неправилност на съдебното решение, изразяващи се в постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при необоснованост на изводите - касационни основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Ответникът - Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (наричана за краткост нататък Комисията), прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд - София-град, е образувано по жалбата на Стефан Борисов Наумов, от гр. София, против решение № 175 от 14.12.2010 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията). С посоченото по-горе решение, административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Съображенията за това са били, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е заключил, че по отношение на жалбоподателя се установява наличието на принадлежност към Държавна сигурност под формата на дейност като секретен сътрудник на структурите на ДС, ПГУ - ХVII - IV под псевдоним "Свилен", поради което обявяването й от комисията било в съответствие с правилното прилагане на закона. Решението е правилно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи в решението, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Решението е прието в предписаната от закона писмена форма и има съдържание, обявяващо формата на сътрудничество, съгласно § 1, т. 4 от ДР на закона. В досието на жалбоподателя са се съдържали изискуемите от закона данни, удостоверяващи принадлежността и сътрудничеството му с посочените структури на ДС и БНА. В действията си по проверка и обнародване на събраната информация, административният орган действа при условията на обвързана компетентност, без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. Анализът на чл. 25 от закона сочи, че изброените в него документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което оплакването на касатора за липса на достатъчно доказателства се явява неоснователно. Съгласно чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежността към органите по чл. 1 от закона се установява при наличието на дейност, което обстоятелство се установява, съгласно чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са посочени за всяка хипотеза отделно. Установяването на дейност на секретен сътрудник - агент, по чл. 25, т. 3 от закона става с документи, които са примерно изброени и между които са посочени наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки) и протоколите за унищожаване. По този начин законодателят с действащия закон не отдава значение дали има или няма безспорни доказателства за съзнателно доставяна информация на органите на бившата Държавна сигурност. По силата на правната фикция при наличието на някой от документите по чл. 25, т. 3 от Закона се приема, че лицето е извършвало дейност като секретен сътрудник и комисията е длъжна да установи принадлежността му към органите на ДС. Необосновани са твърденията, развити в касационната жалба, че липсвали положени подписи от касатора върху документите, посочени в решението на Комисията. Това е така, защото редакцията на т. 3 на чл. 25 ЗДРДОПБГДСРСБНА, която е относима за секретните сътрудници, не съдържа условие установяването на принадлежност да се доказва с подписан от лицето документ. Законовите изисквания са документите да са сред посочените в текста, да отговарят на дефиницията за документ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР, като ирелевантен за предметния обхват на закона е начинът, по който е обективирана информацията. В този категоричен смисъл е и решението на Конституционния съд - № 4/26.03.2012 г. по к. д. № 14/2011 г., според което "Оспорената разпоредба - чл. 25, т. 3 - е част от реда за установяване на принадлежност въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове". В нея примерно и алтернативно се изброяват документите по смисъла на този закон, с които може да се установява дейност на секретен сътрудник, като включително в края на разпоредбата се допуска това да става и с други неупоменати в нея документи по смисъла на този закон. Несъстоятелен се явява доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото са представени доказателства за изясняване на релевантните за спора факти. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните доказателства, като е извършил служебна проверка на законосъобразността на оспорения пред него административен акт, предвид задължението по чл. 168 от АПК. Доказателственият материал е обсъден при спазване на процесуалния закон, като са изложени обосновани съображения относно кредитирането на приложената документация. Фактическите констатации и правните изводи в съдебното решение сочат на обективна преценка на относимите доказателства по главните за спора факти. По тези съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,
Цитирани разпоредби
1- чл. 26, т. 3