Решение № 4014 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8450/2017 г.

Решение № 4014 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8450/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Михов от гр. С. срещу решение № 3482/22.05.2017 г., постановено по административно дело № 11463/2016 г. по описа на Административен съд -С. град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се уважи изцяло жалбата срещу оспорения административен акт като се установи, че разпоредбата на § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване/КСО/ представлява непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр. /и нарушава принципа на равно третиране спрямо лицата, чийто размер на пенсиите е ограничен от разпоредбата на чл. 6, ал. 1 КСО. Ответните в производството страни - Комисия за защита от дискриминация, Министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите, , Национален осигурителен институт и Министерски съвет на Р. Б., чрез процесуални представители, оспорват основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът - Министъра на образованието и науката, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С процесното решение административният съд отхвърля оспорването на проф. Д. Михов против решение № 408/20.10.2016 г. на петчленен състав на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, с което не е уважена жалбата му за извършена спрямо него дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., с нарушаване принципа на равно третиране спрямо лицата, чийто размер на пенсиите е ограничен от разпоредбата на чл. 6, ал. 1 КСО. При постановяване на обжалвания съдебен акт, решаващият съд приема, че е проведено производство по Закона за защита от дискриминация в което е установено, че разпоредбата на § 6, ал. 1 ПЗР на КСО не нарушава принципа на равно третиране спрямо лицата, чийто размер на пенсиите е ограничен от тази законова норма и не представлява дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. Също така КЗД е приела за установено, че Постановление № 203 на МС от 1996 г. /Обн. ДВ, бр. 72 от 1996 г., изм. бр. 5 от 1999 г., бр. 48/2005 г. /за определяне на допълнително месечно пожизнено възнаграждение на академици и член кореспонденти - също не представлява дискриминация по чл. 4, ал. 3 ЗЗдискр. и не нарушава принципа на равно третиране спрямо лицата, които са изключени от приложното й поле. Решаващият съд приема извода на КЗД за правилен и обоснован. При анализа на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционния съд намира, че установяването на максимални и минимални пенсионни граници, както и тяхната взаимна обусловеност, са продиктувани от действащата у нас система на пенсионното осигуряване, определяна във финансово отношение като "разходно- покривна". Изборът на този подход предопределя необходимостта от "пенсионен таван" - същият служи като гаранция на минималните за страната пенсии и спомага за устойчивия им растеж. Въпросът за административното ограничаване размерът на пенсиите и принципното му законодателно разрешаване е разглеждан, както от Конституционния съд на Р България, приемащ, че разрешението за ограничаване максималният размер на пенсиите е социално справедливо и оправдано, а също така и от Европейският съд по правата на човека, който с Решение от 10 ноември 2009 година по делото Valkov and Others v. Bulgaria(dec.), nos. 2033/04 et al., 10.11.2009 г., е приел, че не е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1, както и на чл. 14, във вр. с чл. 1 от Протокол № 1 Решението е правилно. Първоинстанционният съд установява правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна. По определението на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С текста на сочената разпоредба се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените критерии. От друга страна, неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби респ., за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по цитирания чл. 4 от ЗЗДискр., в случая -"лично положение", "имуществено състояние" и "обществено положение". След анализ на приложените доказателства и относима материално-правна уредба обосновано съдът приема за законосъобразно решението на КЗД, с което е оставена без уважение жалбата на Михов за извършена спрямо него дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., при ограничаване размерът на получаваната от него пенсия. По делото липсват доказателства, от които да се установява оспорващият, настоящ касатор, да е третиран неравно с когото и да било във връзка с отпуснатият му размер на пенсия. Също така, Михов не е от кръга лица учени, които са обхванати от приложното поле на соченото по горе постановление на МС на Р. Б.. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на относимите доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на горното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, Пето отделение