Решение № 1053 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6167/2015 г.

Решение № 1053 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6167/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Велико Търново при ЦУ на НАП, против решение № 113 от 14.04.2015 г., постановено по адм. дело № 900/2014 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществени процесуални нарушения по преценката на фактите и събраните доказателства, довели до нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването, а алтернативно - за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Т. I" ЕООД, чрез адв. Брешкова като процесуален представител, в отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отменил ревизионен акт (РА) № 041400856/4.08.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта му, потвърдена с решение № 462/8.12.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Велико Търново, в която на дружеството е определен допълнително корпоративен данък за 2009 г. в размер на 51 025,37 лева и лихви в размер на 22 766,17 лева. Със същото решение е осъдил дирекция "ОДОП" - Велико Търново да заплати на "Тива I" ЕООД разноски в размер на 2 860 лева. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на предвидената форма по чл. 120, ал. 1 ДОПК, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, но при неправилно приложение на относимите материалноправни норми по ЗКПО. Обосновал е извод, че към 31.12.2009 г. не е била налице пречка за ползване от земеделския производител на данъчното облекчение по чл. 167, ал. 1, т. 2 ЗКПО поради липса на задължения за санкции от влязло в сила наказателно постановление, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публични задължения. Посочил е, че органите по приходите не твърдят и не установяват наличието на друга отрицателна предпоставка, препятстваща възникването и упражняването на правото на "Т. - I" ЕООД да ползва преотстъпване на корпоративен данък за 2009 г., поради което дружеството е имало право на данъчно облекчение по чл. 179 ЗКПО (отм.). Обжалваното решение е правилно. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е издадения от органите по приходите РА в частта относно допълнително определените на "Т. - I" ЕООД задължения за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 51 025,37 лв. и лихви в размер на 22 766,17 лв., поради непризнато от ревизията ползвано данъчно облекчение - преотстъпване на 60% от дължимия подоходен данък по чл. 179 ЗКПО (отм.) при наличието на пречка по чл. 167, ал. 1, т. 2 ЗКПО. По делото е установено, че през 2009 г. "Тива - I" ЕООД е регистриран земеделски производител по смисъла на § 1, т. 1 ЗПЗП. С наказателно постановление № 5030/23.10.2009 г. на дружеството на основание чл. 179 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Същото е изпратено за връчване по пощата на адреса за кореспонденция, посочен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК. Наказателното постановление е връчено на 7.11.2009 г. и в известието за доставяне се съдържат подписи на получател, без посочване на имената и неговото качество, доставил и проверил. Органите по приходите са приели, че срокът за обжалването му е изтекъл на 14.11.2009 г., същото е влязло в сила, поради което към 31.12.2009 г. дружеството е имало непогасено задължение за санкции по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 2 ЗКПО, съставляващо пречка за ползване на данъчно облекчение. Спорен по делото е въпросът влязло ли е в сила към 31.12.2009 г. наказателно постановление № 5030/23.10.2009 г. и налице ли е към този момент задължение на дружеството във връзка с наложената с него санкция. Съгласно чл. 58, ал. 1 ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва лично на нарушителя срещу подпис. Допустимо е връчване и по пощата с обратна разписка. Като е съобразил нормата на чл. 180, ал. 5 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН, както и обстоятелството, че в случая е наложена санкция на юридическо лице, съдът правилно е приел, че липсват данни за нарочно натоварване на определено лице, което да приема книжата в "Т. - I" ЕООД. Затова преценката относно редовността на връчването на наказателното постановление е извършена по отношение на двамата управители на дружеството. Обосновано след анализ на събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на приетата съдебно-графическа експертиза, е приел, че подписът за получател върху известието за доставяне не е положен от управителя Е. П. Т. Не се спори, че на същата е връчен акта за установяване на административното нарушение, както и че тя е посочила друг адрес, на който може да бъде намерена във връзка с административнонаказателното производство. Няма спор, че на този адрес не е извършвано връчване на наказателното постановление. По отношение на втория управител вещото лице е посочило, че вероятността подписът в известието за доставяне да е имитиран е по-голяма от тази да е положен от Т. Г. Т. при необичайни условия. Заключението не е оспорено от страните. Изложените от процесуалния представител на касационния жалбоподател възражения относно сравнителния материал, използван от експерта за изготвяне на заключението, поддържани и в писмената защита, депозирана след приключване на устните състезания, са обсъдени от първоинстанционния съд и правилно са приети за несвоевременно направени. При липсата на категорични данни, че известието за доставяне е подписано от другия управител на дружеството, то изводът за недоказано връчване на наказателното постановление на адресата му на посочената в него дата е в съответствие със събраните по делото доказателства. С оглед данните за узнаване от страна на дружеството за наличието на наложената санкция към момента на получаване на поканата за доброволното й изпълнение - 5.03.2010 г., то правилно съдът е приел, че наказателното постановление е влязло в сила на 13.03.2010 г. поради необжалваното му съгласно чл. 64, б. б ЗАНН. Законосъобразно е направеното заключение, че към 31.12.2009 г. не е съществувала пречка за ползване на данъчното облекчение по чл. 167, ал. 1, т. 2 ЗКПО, поради което определеното за "Т. - I" ЕООД с РА допълнително задължение за корпоративен данък за 2009 г. е в нарушение на материалния закон. Изложените в касационната жалба доводи, свързани с редовността на връчването на наказателното постановление, са направени и в първоинстанционното производство, обсъдени са от съда и изводите му се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане, на дружеството следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 2 700 лв., съставляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,