Решение № 8123 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2918/2009 г.

Решение № 8123 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2918/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК . Касаторът е обжалвал решението от 23.12.2008 г. постановено по адм. д. № 241/2008 г. на Административен съд гр. Враца, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № 367/21.04.2008 г. на кмета на община гр. Мездра като неоснователна. От същия е подадена и частна жалба срещу определението 7.07.2008 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата му за спиране на предварителното изпълнение с оплакване за незаконосъобразност на същото. Ответникът община гр. Враца изразява становище за законосъобразност на решението. Ответникът Мариела Иванова изразява становище по частната жалба и счита същата за неоснователна, определението за законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на съдебните актове и предлага да останат в сила. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни основания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК във връзка с доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и е също неоснователна. По касационната жалба: За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание, с която е поставено да бъде поправен и заздравен след издаване на одобрен проект и издадено строително разрешение съгласно издадената виза строеж "агрегатно", находящ се в УПИ - I 635 кв. 40 по плана на гр. Мездра. 1. Задължение на комисията установяваща състоянието на строежа съобразно чл. 195, ал. 3 ЗУТ да изслуша заинтересуваните лица. Изслушването е предпоставка за редовността на фактическите установявания, включително на огледа, без която те нямат доказателствена сила и не могат да бъдат ценени. Това, обаче, не означава, че порочно установените обстоятелства не могат да бъдат доказани пред съда. Напротив, те подлежат на доказване на общо основание чл. 17, ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 170, ал. 1 АПК. Ако доказването е успешно, административното нарушение няма да е съществено по смисъла на чл. 146, ал. 3 АПК . В конкретния случай доказването е успешно с изслушване на заключението на в. л. по назначената експертиза, за това и твърдяното нарушение не може да се счете за съществено. Съответни на доказателствата по делото са съображенията, че същия е бил уведомен за деня на огледа - 27.03.2008 г. 11 часа и е могъл да се яви и бъде изслушан. А видно от приложените (на л. 45 и 46 от делото) доказателства му е дадена възможност и се е запознал с констатациите на назначената комисия. След като съдът е констатирал, че няма промяна в геометрията на стените и сградата не е застрашена от самосрутване предвид констатацията на в. л. и комисията, изводът за законосъобразност на акта е правилен относно основния факт да бъде заздравена след одобряване на проекти и издаване на разрешение за строеж, с което административния орган е избрал по-щадящия начин за собствениците, те да го заздравят, а не премахнат. Оплакването на касатора касаещо законосъобразността на разрешението за строеж не може да бъде изследвано в това производство и е неотносимо за настоящия спор. Приемайки изводите за законосъобразност на процесната заповед съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Изводите му кореспондират със събраните по делото доказателства и са изградени въз основа на тях и закона, поради което същото е обосновано и постановено при отсъствие на допуснати съществени процесуални нарушения. Не е налице хипотезата на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. Частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 217, ал. 2 ЗУТ, съдът може да спре изпълнението на административните актове по ал. 1 и тъй като специалния закон ЗУТ не е посочил основания, при които може да се спре изпълнението на заповедите, по силата на препращащата норма на чл. 213 намира приложение разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК . След като в искането не са посочени основания за спиране, а и липсват доказателства за приложение на визарните в чл. 60, ал. 1 АПК хипотези законосъобразно и обосновано молбата е била оставена без уважение. Определението като законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховния административен съд, второ отделение,