Решение № 1391 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9708/2009 г.

Решение № 1391 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9708/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община, район "Връбница" против Решение № 20 от 13.05.2009 г. по адм. дело № 7426/2008 г. на Административен съд - София-град в частта му, в която общината е осъдена да заплати на Снежанка Христова Величкова сумата 840 лева - разноски в първоинстанционното производство. Релевира доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че при липса на направено възражение от административния орган в хода на първоинстанционното производство, съдът не е бил компетентен служебно да намалява размера на поисканите разноски. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба от адвокат Ралица Стефанова Георгиева, като пълномощник на петнадесет физически лица срещу заповед на кмета на СО, район "Връбница" № РД-09-318 от 21.10.2008 г.. Пълномощникът на жалбоподателите е представил в съдебното заседание договор за правна защита и съдействие, в който е отразена договорена и внесена сума от една от жалбоподателките - Снежана Христова Величкова на адвокат Ралица Стефанова Георгиева в размер на 540 лева. Отделно от това същата жалбоподателка е внесла на 5.03.2009 г. определеното от съда възнаграждение за вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лева. На съдебните прения, проведени в открито съдебно заседание на 25.03.2009 г. адвокат Георгиева се е явила и е направила изрично искане до съда за присъждане на сторените от една от доверителките й съдебни разноски в пълния им размер от 840 лева. Ответната община, редовно призована, не е била представлявана и не е направила искане за намаляване на разноските. Съдът се е произнесъл по съществото на спора и е отменил обжалвания административен акт, като незаконосъобразен. Присъдил е в полза на жалбоподателката Снежана Христова Величкова направените и доказани разноски от 840 лева. Така постановеното решение в обжалваната му част е правилно. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК постановява, че когато съдът отмени обжалвания административен акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. В АПК не е уредена изрично възможността за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, но тази правна възможност по чл. 78, ал. 5 от ГПК се прилага по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК. За да се намали възнаграждението обаче следва да са налице две предпоставки при условията на кумулативност: първото е искане на насрещната страна, а второто е прекомерност на запратеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Липсата на която и да е от тях лишава съда от възможността служебно да намалява размера на възнаграждението. В конкретния случай липсва първата предпоставка - ответната страна не е направила искането си в първоинстанционното разглеждане на делото. Поради това съдът е бил задължен да присъди разноските, направени, своевременно поискани и доказани от жалбоподателката Снежана Христова Величкова в пълния им размер от 840 лева. Решението в тази му част е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение