Решение № 11485 от 16.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8633/2011 г.

Решение № 11485 от 16.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8633/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 122е от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по постъпила жалба от "Полипост - Поща и логистика" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Костинброд, Софийска област, ул. "Детелина" № 3, представлявано от изпълнителния директор Л. Т. Й., чрез пълномощника си адв. Н. С. - САК, срещу Решение № 731 от 9.06.2011 г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК-490/2011 г. Жалбоподателят заявява, че дружеството не е доволно от решението в частта му, с която е оставено "без разглеждане" искането за присъждане на направените от него разноски в производството пред комисията. Затова го обжалва и моли: 1. Да бъде отменено решението в тази част и да бъдат присъдени на "Полипост - поща и логистика" ЕАД разноски пред комисията, които възлизат общо на сумата 2700 лева - 1700 лв. за държавна такса и 1000 лв. за адвокатски хонорар. Твърди, че разноските се дължат по силата на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, която е приложима в производството по обжалването на актове по ЗОП. 2. Алтернативно моли да бъде оставено в сила решението в обжалваната част, като се възприеме тезата, изразена в определение № 11059/29.09.2010 г. по адм. д. № 12040/2010 г. на ВАС, че КЗК не може да присъжда разноски, тъй като актовете му не се ползват с изпълнителна сила и в този случай разноските в посочения в т. 1 от жалбата размер, може и следва да бъдат присъдени от състава на ВАС в производството по обжалването. От ответника "Софийска вода" АД, гр. София, чрез процесуалния му представител е постъпила молба, в която оспорва изцяло подадената жалба и моли да бъде оставена без уважение. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), гр. София, не взема отношение по жалбата. Заинтересованата страна "Стар пост" ООД, гр. София също не заявява становище. Жалбата на "Полипост - Поща и логистика" ЕАД, гр. Костинброд е подадена от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник в законоустановения в чл. 122е, ал. 1 от ЗОП 14-дневен срок от съобщаване на решението, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, констатира следното: С решение № 731 от 9.06.2011 г. по преписка № КЗК-490/2011 г., на основание чл. 122г, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията: 1. Отменя като незаконосъобразно Решение № ДР 369/21.04.2011 г. на Изпълнителния директор на "Софийска вода" АД за класиране на участниците и определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Електронна обработка, отпечатване, сгъване, влагане в плик и доставка на фактури, уведомителни писма, информационни и рекламни материали до клиентите на "Софийска вода" АД", открита с Решение № ДР-108/4.02.2011 г. на възложителя; 2. Връща преписката на възложителя за издаване на решение за прекратяване на процедурата, на основание чл. 39, ал. 1, т. 6 от ЗОП, с оглед мотивите на настоящото решение; 3. Оставя без разглеждане искането на "Полипост - поща и логистика" ЕАД за присъждане на направените в производството разноски. Така постановеното от КЗК решение е обжалвано само от "Полипост - Поща и логистика" ЕАД, гр. Костинброд и само в частта му по третия диспозитив, поради което в останалите си части е влязло в сила. За да остави без разглеждане искането на това дружество за присъждане на направените в производството разноски, Комисията за защита на конкуренцията е посочила, че няма правомощия по ЗОП (чл. 122г от ЗОП) да присъжда разноски, направени от страните по преписката. Така постановеното решение е законосъобразно. В Закона за обществените поръчки действително няма предвидена разпоредба, която да дава право на КЗК да присъжда разноски, направени в производството пред нея. Спорният въпрос каква инстанция всъщност е Върховният административен съд по отношение на решенията на Комисията за защита на конкуренцията, спрямо които осъществява съдебен контрол на основание чл. 122е от Закона за обществените поръчки, намери разрешение в Решение на Конституционния съд на Република България № 6 от 11.11.2008 г. по конституционно дело № 5/2008 г. Върховният административен съд е единствена съдебна инстанция за контрол върху правораздавателния административен акт на КЗК, която не е особена юрисдикция, а специализиран административен орган и ВАС действа като първа, а не като касационна инстанция, тоест производството пред тричленен състав на ВАС е първоинстанционно, а не касационно. Отговорността за разноските в първоинстанционното съдебно производство е регламентирана в чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), тоест, тази разпоредба се прилага в съдебното производство пред ВАС, но не и в административното производство пред КЗК. Правният разум, залегнал в текстовете на чл. 143, ал. 1 - 4 от АПК изисква да бъдат заплатени разноските на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно. Страната има право на присъждане на разноски, но само за тези, направени в производството пред съда. Върховният административен съд не следва да се произнася във връзка с разноски, които страната е направила в производството пред административния орган. На първо място, такава правна възможност не е предвидена в нормата на чл. 143 от АПК. Систематическото място на този текст е в Дял трети - Производства пред съд, Глава девета - Общи разпоредби, т. е. изричната процесуална правна норма, която регламентира отговорността за разноски, е приложима само за производството, което се е развило пред съда. Процесуалният ред не предвижда възможност съдът да се произнася по искане за присъждане на разноски, направени от страната в производството пред административния орган в това число и за производства при които на административен орган са възложени функции по преразглеждане на акт на възложител в процедура за възлагане на обществена поръчка. Изрична разпоредба в тази насока липсва и в специалния Закон за обществените поръчки. Липсва и специална норма, аналогична на разпоредбата на чл. 69, ал. 4 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), която да дава възможност на Комисията за защита на конкуренцията да се произнася по въпроса за възлагане на направени разноски от страните в това производство. В Четвърто отделение на Върховния административен съд не се възприема досегашната практика този законодателен пропуск да бъде преодоляван с произнасяне от съда и по отношение на искане за присъждане на разноски, направени от страните в производството пред КЗК, тъй като Административнопроцесуалният кодекс не предвижда изрично такава възможност. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК не може да бъде прилагана по аналогия от съда, като основание за присъждане на разноски, направени в производството пред Комисията за защита на конкуренцията. Прилагането на тази процесуална норма по аналогия е недопустимо, поради което не може да се приеме, че по този ред съдът има възможност да присъжда разноски, направени от страната в производството по преразглеждане на акт на възложителя, развило се пред Комисията за защита на конкуренцията. В контекста на изложеното, позоваването от страна на жалбоподателя на чл. 143, ал. 1 от АПК е неоснователно. В съответствие с действащото законодателство КЗК не е присъдила направените по образуваната пред нея преписка разноски, а за ВАС не съществува процесуална възможност да се произнесе по искане за разноски, направени не в съдебното, а в административното производство по преразглеждане на решението на възложителя. С оглед изложеното, подадената жалба ще трябва да бъде отхвърлена. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,