Решение № 2597 от 13.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е съответно по реда на чл. 208-228 АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Образувано е по 1) касационна жалба на главния архитект на Столична община срещу Решение 5372/13.09.2021 г. на Административен съд София-град по адм. дело 8612/2020 г., с което е отменена негова Заповед РА50-919/04.12.2019 г. в частта, с която е одобрен ПУП ИПРЗ за УПИ III-3189 за общ. обслужване и озеленяване, кв. 60, м. Малинова долина 1-6 част, гр. София (нов УПИ III-5072 за озеленяване) и 2) частна жалба на гл. архитект на СО против Определение 7402/05.10.2021 г., с което в производството по чл. 248 ГПК Столична община е осъдена да заплати на Булкат Инвест ООД сумата от 2639 лв., представляващи разноски в уважената им част, вместо присъдените с решението 1559 лв.

Ответникът Булкат Инвест ООД е на становище за неоснователност и на двете жалби.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите.

I. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. а. Административното производство е динамичен фактически състав. Това означава, че производството се осъществява последователно, за да обезпечи развитието си до завършващия го акт. Процесуалните права и задължения се пораждат от предходното процесуално действие и са предпоставка за предприемане на следващото, т.е. всяко процесуално действие е правопораждащ юридически факт за произтичащите от него права и задължения и правопогасяващ факт спрямо обусловилите извършването му.

б. В разглеждания контекст трябва да се изследва и правното значение на заповедта по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, с която се нарежда служебно изработването на проект за изменение на действащия устройствен план. Актът определя параметрите на бъдещото изменение на ПУП и дава изначален отговор на въпроса за принципната допустимост и обхват на проектираната устройствена промяна. Той представлява краен акт на предварителната фаза от същинското производство по одобряване на плана.

1. а. ПУП за местността, в която попада и имота на Булкат Инвест ООД, е одобрен с решение на Столичния общински съвет от 2007 г. по реда и на основанията по чл. 16 ЗУТ. Мотивите на заповедта за изменението му, предмет на настоящото дело, се черпят от последващото установяване, че в обхвата на ПУП попадат имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ в съществуващи стари реални граници, които не са били попълнени в кадастралната основа и за тях не са отредени УПИ. Административният орган изрично се е позовал на Заповед РА50-461/14.07.2016 г. на гл. архитект на СО, разрешаваща изработването на проект за ИПРЗ на местността в териториалния обхват на ПУП от 2007 г. с цел урегулиране на непопълнените имоти по реда на чл. 16 ЗУТ, и на изработването на проекта при условията на чл. 16 ЗУТ и продължаването му по чл. 134а, ал. 2 и 3 ЗУТ.

б. Установено и безспорно е, че УПИ III-3189 не е непопълнен имот. Изменението на плана за него е разпоредено с отменената от съда в оспорената й част заповед на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 ЗУТ, в частност за привеждане на ПРЗ в съответствие с действащия Общ устройствен план на СО.

1. Квалификацията на първостепенния съд, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, е правилна от материалноправна страна.

а. С оглед на очертания по-горе характер и последици от заповедта по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, административният орган е излязъл извън определените с нея предели на допустимост на наредената устройствена промяна, обусловени от целта за урегулиране на имотите при предпоставките по чл. 134а, ал. 2 и 3 ЗУТ. Всъщност процедурата с описаното предназначение е използвана недопустимо за изменение на регулационния и застроителния статус на имот, неотговарящ на зададените от самия орган критерии за разработката. Ограниченията на ИПРЗ, наложени със заповедта по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, са преодолени едва със заключителния акт в производството с прилагането на самостоятелно основание и друг ред, което противоречи на условията, при които е разрешено изменението на плана. По този начин се отрича обвързващото действие на акта по допустимостта на производството.

б. Като правен резултат от осъществения подход за промяна на ПУП, заповедта в отменената й част е издадена по същество при отсъствието на акт по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, доколкото възприетия от самия орган не предвижда изменение с разпоредения предмет. Само на това основание решаващите изводи на съда за процесуалната незаконосъобразност на заповедта са правилни.

1. Със заповедта е нарушена и забраната по чл. 134, ал. 3 вр. ал. 2 ЗУТ с изменението на плана по чл. 16 от закона да се засягат новообразувани урегулирани имоти на собственици, които не са засегнати от непълнотата или грешката. Порокът е от материалноправно естество, а констатацията на съда и довода на ответника по касация за наличието му са основателни.

1. Съжденията в мотивите към съдебното решение относно противоречията в заповедта, аргументиращи допълнително основанията за отмяната й, се споделят и от касационната инстанция, препратката към тях е допустима (чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК), а повторното им обсъждане ненужно.

1. При неизпълнението на предпоставките за допустимост на изменението на ПУП за привеждането му в съответствие с ОУП в частта за имота на дружеството, хипотетичното изследване на това основание е безпредметно, както е приел и административният съд. То предполага съответна законосъобразно проведена процедура по разрешаване изработването на такъв проект и евентуална промяна на ПУП.

Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

II. Допустима, но неоснователна е и жалбата против определението по разноските.

1. Адвокатските възнаграждения за дела по ЗУТ в релевантната редакция към 16.06.2021 г. в размер на 900 лв. чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, са минимални вж. чл. 1 от наредбата. Присъждането им от съда в полза на страната, за която спорът е приключил благоприятно чл. 143, ал. 1 АПК, в по-голям размер не сочи по презумпция на прекомерност. За да е налице тя, хонорарът трябва да не съответства на фактическата и правната сложност на делото чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК.

1. В случая делото се отличава с определена сложност, надвишаваща минимално предявимите изисквания към хонорара на адвоката. Пороците на административния акт предпоставят изграждането на позиция, диференцирана от необходимостта да се отговори на противоречието между възможните основания и ред за изменение на ПУП, т.е. да се изчерпи в пълнота защитната теза на оспорващия. Процесуалните усилия на адвоката са адекватни и обективно съответстват на нуждата от съдействие на засегнатата от акта страна. Затова възнаграждението в двоен на минималния размер 1800 лв. без ДДС, но редуциран от претендирания, възлизащ на 3200 лв. без ДДС (понастоящем минималният размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от наредбата е 1250 лв.), касационната инстанция приема за определено при правилна преценка на критериите по цитираната разпоредба на ГПК.

Изменящото решението по делото определение по разноските следва да бъде оставено в сила.

III. При неоснователността на касационната и частната жалби, в полза на ответника по касация ще бъде присъдено своевременно заявеното и платено адвокатско възнаграждение, включващо изготвянето на отговори по двете жалби и представителство в откритото съдебно заседание, общо в размер на 1440 лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение