Решение № 11183 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3421/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Созопол, чрез адвокат Бошнаков, срещу решение 340 от 14.01.2025 г., постановено по адм. дело 646/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена негова заповед 8-Z-298/13.03.2024 г. и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата против оспорената пред съда заповед се отхвърли.

Ответникът Г. С. Р., чрез адвокат Гайдарова в писмен отговор и писмена защита от адвокат Атанасов взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на разноски по делото за касационната инстанция.

Ответникът Министерство на културата не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд Бургас е образувано по оспорването от Г. С. Р. на заповед 8-Z-298/13.03.2024 г. на кмета на община Созопол, с която на основание чл. 73, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН), във връзка с констативен протокол П-2/30.10.2020 г. е задължен собственика на НКЦ Къща на наследници на Г. Б. , находяща се в [населено място] войвода, общ. Созопол, а именно: Г. С. Р., живущ в гр. Бургас, да изпълни следните действия:

1. Собственикът да възложи изготвяне на конструктивно обследване на сградата НКЦ, въз основа на резултатите от което, при необходимост, да се възложи изготвянето на проект за укрепване на същите.

1. Собственикът да възложи изготвяне на становище за състоянието на художествените ценности и църковното обзавеждане, както по отношение на технологията за намеса, така и мерки за съхраняването им по време на изпълнението на ККР. Становището следва да бъде изготвено от художник реставратор, вписан в регистъра по чл.165 от Закона за културното наследство.

1. Собственикът да възложи изготвянето на пълно архитектурно и фото заснемане на НКЦ с детайли, като се представи актуалното състояние на всички елементи и материали с изведена проблематика.

1. Въз основа на пълното архитектурно и фото заснемане и конструктивното обследване на обекта, собственикът да възложи изготвянето на проект за консервация и реставрация на НКЦ с всички нейни елементи. Проектът следва да съдържа задължително и част технология за КРР. С проекта да се предвиди, след разкриване на покрива, при констатирано лошо състояние на конструктивни елементи и необходимост от тяхната подмяна да се изработи работен конструктивен проект. Състоянието на разкритата покривна конструкция да бъде документирано чрез подробно фото заснемане. Проектът да бъде изработен съгласно изискванията на Наредба 4/21.12.2016г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно-реставрационни дейности на НКЦ, издадена от министъра на културата и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

1. Горецитираната документация в срок до 01.06.2025г. да бъде представена в Министерство на културата от собственика за съгласуване по реда на чл.84 от ЗКН.

1. В седемдневен срок след получаване на положително становище на горецитираната документация от министъра на културата, собственикът да представи същото, заедно със съгласуваната проектна документация в община Созопол за процедирането им по реда на ЗУТ и/или във връзка с уведомяване по реда на чл.83а ал.7 от ЗКН, във връзка с изпълнение на предвидените в проекта дейности.

1. Собственикът следва да изпълни горецитираните проекти, след тяхното съгласуване с Министерство на културата по реда на чл.84 от ЗКН и одобряването на същите по съответния ред в едногодишен срок, считан от датата на одобряване.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Административният орган е пропуснал да изясни служебно собствеността върху имота и да събере необходимите за това доказателства, което представлява съществено процесуално нарушение основание за оспорване на заповедта по чл.146 т.3 от АПК. Този извод основава на установеното в хода на съдебното производство, че имотът е съсобствен между жалбоподателя и М. К. Р., негова съпруга. По отношение на т. 2 от заповедта е приел неизпълнение на задълженията по чл. 35, чл. 36 и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон.

Съществено нарушение на административнопроизводствените правила е това, което, ако не е било допуснато, би могло да доведе до различен от постановения резултат. В случая обжалваната заповед е издадена на основание чл. 73, ал. 3 ЗКН, съгласно която разпоредба, въз основа на констативен протокол кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. Задълженията на собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности, за полагане на необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние произтичат от самия закон - чл. 71 ЗКН, а не от заповедта по чл. 73, ал. 3 от същия закон. Заповедта на кмета на общината се издава в резултат на липсата на доброволно изпълнение от страна на задължените лица на задълженията им, произтичащи от ЗКН. От наличието на законова разпоредба, сочеща задължените лица, следва, че само неизчерпателното им посочване в заповедта по чл.73, ал.3 ЗКН, не я опорочава до степен, че да бъде преценена като незаконосъобразна само заради това и то при положение, че основание за издаването и е единствено наличието на констативен протокол по чл. 73, ал. 2 ЗКН. Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 1 АПК, когато административният акт не е бил съобщен на всички засегнати лица, каквито са съсобствениците на имота недвижима културна ценност, съдът им изпраща съобщение и продължава съдебното производство по жалбата, след като осигури на тези лица възможност да защитят интересите си, което в случая не е сторено. Съгласно чл. 162, ал. 3 АПК когато до началото на устните състезания по първоначалната жалба постъпят жалби и от лица по ал. 1, жалбите се обединяват в едно производство за постановяване на общо решение.

Изложеното налага решението, като постановено при неправилно приложение на закона да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции, тъй като съдът в обжалваното решение не е обсъдил всички основания по чл. 146 от АПК за отмяна на акта. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва а се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение