Решение № 5063 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8709/2008 г.

Решение № 5063 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8709/2008 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по подадена касационна жалба от Добринка Петрова Йотова и Иван Петров Бочев и двамата от гр. Червен бряг срещу решение № 109 от 18.04.2008 г. по адм. дело № 733/2007 г. по описа на Плевенския административен съд, втори състав. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - областния управител на Област Плевен не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, административният съд е отхвърлил жалбата на касаторите срещу заповед № РД 16-05/15.10.2007 г. на областния управител на Плевен. С последната е било прекратено производството по заявление № 1446/31.08.2007 г., подадено от Добринка Йотова и Иван Бочев за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за одържавени имоти от техния наследодател Петър Бочев Петков. Съображенията на административният съд са били, че действително искането за обезщетяване по реда на ЗОСОИ е било подадено сред преклузивния срок по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ. Решението е законосъобразно. Не е спорна установената по делото фактическа обстановка, че искането за обезщетяване по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти е подадено на 31.08.2007 г., т. е след преклузивния срок визиран в чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ - една година от влизане на закона в сила (23.11.1998 г.). Правилно поради това съдът е отхвърлил жалбата срещу решение № РД 16-05/15.10.2007 г. на областния управител на Плевенска област, с което последния е отказа да разгледа искането като просрочено. Съдът, при спазени процесуални правила е изяснил релевантните за предмета на спора факти. Обсъдил е доказателствата и приложимата законова регламентация по ЗОСОИ. За приетото въз основа на този анализ се е обосновал. Правният извод за неоснователност на жалбата е в съответствие с фактически установеното и относимата правна норма - чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ. Въведеният с тази разпоредба срок за подаване заявления е една година и е преклузивен, изтекъл е на 23.11.1998 г. При което искането, заявено след този срок е недопустимо за разглеждане по същество, както законосъобразно е приел административния орган. Решението за отхвърляне на жалбата е постановено при спазен материален закон, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение