Решение № 13944 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5583/2011 г.

Решение № 13944 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5583/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Общински съвет - Поморие против решение № 369 от 22.03.2011 г., постановено по адм. д. № 2688 по описа за 2010 г. на Административен съд - Бургас. Иска се отмяната му като постановено в нарушение на материални закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба кмет на община Поморие не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подаден в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалба на кмета на община Поморие против решение № 883 от 17.12.2010 г. на Общински съвет - Поморие, с което общинският съвет е задължил кмета на общината да включи в състава на комисията за подготовка, провеждане на избор и избор на спечелил кандидат за изпълнител на обществени поръчки, по които възложител е Община Поморие по Закона за обществените поръчки и Наредбата за провеждане на малки обществени поръчки минимум трима общински съветници. В тази част решението на общинския съвет в гр. Поморие е разгледана по същество от Административен съд - Бургас, който с решенето си от 22.03.2011 г., предмет на касационно обжалване, е обявил неговата нищожност. Съдът е приел, че общинският съвет не разполага с материална компетентност по специалния закон - ЗОП, по силата на която да дава задължителни указания на кмета във връзка с определяне на персоналния състав на комисията по провеждане на процедурата по възлагане на обществените поръчки на територията на общината. Решението на Административен съд - Бургас е правилно, същото почива на приложимия материален закон, не са налице и твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила. В подробните си мотиви, изводите, в които настоящата инстанция напълно споделя, съдът е приел, че общинският съвет като орган на местно самоуправление не разполага със специална компетентност, предоставена от ЗОП относно начина на формиране на комисията за провеждане на производството по възлагане на обществените поръчки, липсват такива и в наредбата за възлагане на обществените поръчки. Съгласно константната практика на Върховния административен съд по приложението на ЗОП, за възложител, като орган на изпълнителната власт на територията на общината, на обществените поръчки по силата на този специален закон се възприема кметът на общината, на когото принадлежи правомощието да определя, съобразно критериите, посочени в закона, състава на комисията за провеждане и избор на изпълнител на обществените поръчки. Актът на кмета на общината за определяне на комисията, подлежи на контрол в рамките на контрола за законосъобразност на процедурата по възлагане на обществени поръчки. В производството по възлагане на обществена поръчка, кметът на общината е подчинен на специалните правила, посочени в ЗОП като специален закон. Този закон не предвижда възможност за волеизявление на общинския съвет в нито една от фазите на административната процедура, в конкретния случай - по отношение на състава на комисията за провеждане на процедурата. Нещо повече - законът императивно определя на какви критерии следва да отговарят членовете на комисията по провеждане на избора на изпълнител на обществените поръчки, а отклоняването от тази правило би довело до незаконосъобразност на цялата процедура. Предвид изложеното правилни са изводите на съда за липса на компетентност на общинския съвет при определяне на състава на комисия по провеждане на административното производство за избор на изпълнител на обществени поръчки, липса, която следва от правилата на специален закон, изключващ приложението на ЗМСМА. С оглед на горното, Върховният административен съд,