Решение № 7802 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4472/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на „СФ Моторс” ЕООД, гр. София, чрез адвокат Младенов, срещу решение № 5906 от 13.02.2026 г., постановено по адм. дело № 12374/2025 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за имуществени вреди за сумата от 3681, 30 евро, заедно със законната лихва, както и в частта за разноските. По изложени в жалбата съображения се извежда неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи изцяло предявения от дружеството иск. Претендира направените по делото разноски. Ответникът Национална агенция за приходите, гр. София, чрез юрисконсулт Перова в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на „СФ Моторс” ЕООД, гр. София, против Национална агенция по приходите (НАП), гр. София, с която в производство по чл. 203 и сл. АПК дружеството е предявило иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на общо на 12 000 лв. (две плащания от 4800 лв. и 7200 лв.), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение при оспорването на РА № Р-22221524005862-091-001 от 13.08.2025 г., отменен частично по административен ред, съгласно договор за адвокатска защита, заедно със законната лихва до окончателното им изплащане. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е приел за основателен иска за заплащане на 4800 лв. или 2454, 20 евро, и го е отхвърлил като неоснователен в останалата му част относно претендираната сума в размер на 7200 лв. и лихвата за нея. За да постанови този резултат съдът е приел, че по отношение иска за заплащане на обезщетение за претърпени вреди в размер на 4800 лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за адвокатска защита, е налице фактическия състав за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно – отменен като незаконосъобразен административен акт, вреда и причинна връзка. По отношение останалата претенция от 7200 лв., равняващи се на 3681, 30 евро, съдът е посочил, че по делото не е доказано причиняване на претендираните вреди, като пряка и непосредствена последица от този отменен акт и е отхвърлил иска в тази му част като неоснователен. Решението в частта му, с която искът е уважен не е обжалвано и е влязло в сила. Решението е валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Осъществяването на процесуалните права на ищеца не е препятствано по делото, решението е надлежно мотивирано. В него е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите за обезщетение по приложимия закон. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилно приложение на закона от административния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че по делото е доказано, че платеното възнаграждение за успех е вреда, която е пряка и непосредствена последица от отменен акт на данъчната администрация. От представените по делото доказателства не се установява причиняване на вреди под формата на реално претърпяна загуба в пряка причинна връзка от отменения акт. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че ищецът, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за сумата от 3 681, 30 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за успех о договор за правна защита и съдействие от 25.08.2025 г. Предмет на този договор, съгласно чл.1, ал. 1 от него, е осъществяване от адвокатското дружество на обжалване и процесуално представителство на клиента („СФ Моторс“ ЕООД) пред ТД на НАП гр. Пловдив, Директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП и съда във връзка с обжалване на ревизионен акт № Р-22221524005862-091-001 от 13.08.2025 г., а съгласно ал. 2 договорът се сключва за обжалване пред директора на дирекция ОДОП Пловдив и процесуално представителство пред съда, компетентен да разгледа жалбата. По делото са представени платежно нареждане и фактура, отразяващи плащане по чл. 3, ал. 4 от сключения между ищеца и адвокатското дружество договор на сума в размер на 3681, 30 евро, от страна на „СФ Моторс“ ЕООД към Еднолично адвокатско дружество Младенов, но не са ангажирани доказателства, установяващи обвързаност на извършеното плащане с изпълнение от страна на адвокатското дружество на задължението му да осъществи обжалване и процесуално представителство пред горестоящият административен орган, включително и упълномощаване за извършването им. Видно от представеното по делото решение № 1302/23.10.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с което частично е отменен обжалвания ревизионен акт, жалбата е подадена от „СФ Моторс“ ЕООД чрез С. В. Ф., в качеството му на управител на дружеството, а не от упълномощен адвокат, в случая при условията на чл. 71, ал. 1, изр. трето от Закона за адвокатурата. Ищецът не е доказал, че срещу заплатената сума е предоставена насрещна престация, както и че тя представлява реално извършена услуга по договора за адвокатска защита. Не са налице доказателства, че заплатената сума представлява вреда, причинена от отменен като незаконосъобразен административен акт. С оглед изложените съображения решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно. В полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 евро, определено на основание чл. 37 от Закона за правна помощ и чл. 24 от наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение