Решение № 8910 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1976/2018 г.
ВАСIV отделение29.06.2018 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8/4.01.2018 г., постановено по адм. д. № 931/2016 г. на Административен съд - П.. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Е. Б. от гр. Л., обл. П., за разноски по делото. ОСЪЖДА Н. Е. Б. от гр. Л., обл. П., да заплати на Областна дирекция на Д. фонд "З." П., сумата 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8910 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1976/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Е. Б. от гр. Л., обл. П., против решение № 8/4.01.2018 г., постановено по адм. д. № 931/2016 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу уведомително писмо за отхвърляне на плащане № 01-153-6500/588 от 19.08.2016 г., издадено от директор на Областна дирекция на "Д. фонд Земеделие"/ОДЗ/ - П., за отказано плащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 15/112/08038 от 14.02.2013 г. и е наредено връщане на полученото първо плащане в размер на 24446 лева, ведно с лихва, ако сумата не се изплати в 30 дневен срок. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на основания за отказано финансиране с оглед представени доказателства, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид безкритично съобразяване на изводите на съда с приетата комплексна съдебно-агротехническа и агро-икономическа експертиза, която не била професионално изготвена и съответно некредитиране на едноличната и неправилен отказ да се кредитират свидетелските показания на разпитаните две лица. Развити са и съображения, че съдът неправилно и необосновано е преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на административно-производствените правила. По подробно изложени и в писмени бележки съображения моли ВАС да отмени решението и вместо него постанови друго, с което жалбата да бъде изцяло уважена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" в отговор на касационната жалба чрез процесуален представител юрк. Л. Христова, излага подробни съображения за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспореното уведомително писмо, предвид събраните гласни и писмени доказателства, вкл. и назначената по делото комплексна агротехническа и агроикономическа експертиза. Счита, че съгласно чл. 6, т. 2 от приложимата НАРЕДБА № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредбата/, второ плащане се извършва след проверка за изпълнението на бизнес плана на младия фермер - след края на третата или четвъртата година от датата на сключване на договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2. Предвид анекса /№ 1 от 26.04.2016 г./ към сключения на 14.02.2012 г. договор, съгласно който "ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, и описани в Приложение 1 в срок до 4 г. от датата на подписване на договора, такава проверка е извършена след края на четвъртата година, а именно, на 11.07.2016 г. в присъствието на упълномощен представител на земеделския производител. Констатациите от същата са отразени подробно в съставения за целта Контролен лист от същата дата. Намира, че предвид агротехническите мероприятия, които задължително следва да бъдат извършени при отглеждане на процесния продукт - градински краставици, изяснени чрез експертизата и дадените от вещите лица допълнителни пояснения в с. з. на 4.12.2017 г. и времето/сезона, в който те трябва да бъдат предприети, установените при проверката факти и обстоятелства налагат еднозначен извод, че ползвателят не поддържа минимално изискуемия съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата икономически размер на земеделското стопанство. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 11, в този случай той не получава второ плащане и възстановява цялата сума на полученото вече плащане заедно със законната лихва към нея. Следователно, правилно административният съд е приел, че оспореният акт е издаден при наличие на предвиденото в нормативния акт материалноправно основание. Предлага ВАС да остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение, като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд - П. е бил сезиран с жалба на Н. Е. Б. против Уведомително писмо /УП/ № 01-153-6500/588 от 19.08.2016 г. за отхвърляне на плащанията на Директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - П. /ОД на ДФЗ/, с което е отказано плащане на финансова помощ - второ плащане по договор № 15/112/08038 от 14.02.2013 г. и е наредено връщане на полученото първо плащане в размер на 24446 лева, ведно с лихва, ако сумата не се изплати в 30 дневен срок, - поради това че към 11.07.2016 г. не е изпълнила свое договорно и нормативно задължение, установено съгласно т. 4.4 буква "й" от договора и чл. 8, ал. 1, т. 11 и чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/3.04.2008 г. на МЗХ, изразяващо се в неподдържане на минимално изискуемия размер на стопанството от 4 икономически единици и е постановено връщане на полученото първо плащане по договора в размер на 24 446 лв. в 30-дневен срок от получаване на уведомителното писмо, на основание т. 4.4, буква "й", т. 4.7 от договора и чл. 8, ал. 1, т. 11 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/3.04.2008 г. Съдът приел оспореното уведомително писмо за индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при условията на делегирана компетентност и в предвидената от закона писмена форма. От правна страна съдът приел и че ответникът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да опорочат оспореното писмо, нито нарушение на материалния закон, с оглед следното: От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът установил, че Н. Б. е подала в ДФЗ-РА Заявление за подпомагане с идентификационен № 15/112/08038/4.09.2012 г. на л. 209 и сл. от делото по мярка 112 -Създаване на стопанства на млади фермери. Към заявлението е приложен Бизнес план по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" - л. 220 и сл., и всички изискуеми документи. В плана е предвидено начален икономически размер на стопанството от 4,40 ИЕ, като към периода на проверката на бизнес плана се предвижда стопанството да е 12,74 ИЕ и е избрано време на проверката - 3-тата година от сключване на договора, т. е. 2015 г. Площите, които следва да се обработват са в с. М. - четири ниви с обработваема площ от 3,350 дка, от които през 2012 г. се обработват 2,700 дка, засети съответно с краставици градински 1,1 дка и домати градински 1,7 дка. Предвижда се на третата година да се увеличи размера на обработваемата земя чрез наемане, като същата достигне 7,000 дка, като бъде увеличено производството на градински краставици и същите са единствената култура, която се отглежда, и да е засята площ от тях в размер на 6,500 дка. Приложени са договорите за наем на четирите имота в с. М. с обща площ 3,550 дка. Съдът е съобразил, че съгласно т. 4.4 буква "й" от този договор фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане, заедно със законната лихва върху него, когато ползвателят не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана, т. е. към годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана, в случая - третата от сключване на договора, икономическият размер на стопанството не трябва да е по-малък от минимално изискуемия размер при отпускане на помощта - т. е. не по-малко от 4 ИЕ, което условие е предвидено освен в чл. 8, ал. 1, т. 11 и в чл. 33, ал. 1 от Наредбата - че при неизпълнение на свое договорно или нормативно задължение ползвателят на помощта дължи връщане на изплатените суми, заедно със законните лихви, съгласно чл. 4.7. от договора. По възраженията на оспорващата приел, че със заповед от 4.07.2016 г. - л. 135 по делото е разпоредено да бъде извършена проверка на място от Х. Г. И.. В контролни листи от 11.07.2016 г., изготвени от Х. И. - ст. експерт /л. л. 136-144/, е посочено, че при проверка на място на дворни места в с. М. - УПИ XIII-135, XII-135, I-130 и ХIV-130, наети по договори за наем, по цялата площ на имотите има висок тревостой, няма следи от обработка и няма засадена култура - градински краставици. Упълномощеното лице Любенов е съставил декларация за относно причините за липса на насаждения. Направени са цветни снимки на парцелите /л. л. 150-164/. Приобщени са декларация от упълномощеното лице Л. /л. 148/, съгласно която имотите ще бъдат засадени в период до 20 август с градински краставици /корнишони/, а относно закупуването на техника и оборудване инвестицията ще бъде извършена в срок съгласно анекса. Приобщена е и втора декларация от него /л. 149/, съгласно която кандидатката не е в състояние да присъства на място поради здравословни проблеми. По съществото на спора, съдът въз основа на изслушаната по делото и неоспорена комплексна съдебна агротехническа и агроикономическа експертиза е приел, че с оглед представени доказателства за закупуване на семена, то същите не са достатъчни за засяване на заявените 6,5 дка, достатъчни са за засяването само на един декар, както и че към 11.07.2016 г. на заявените площи според бизнес плана не са били отглеждани и установени градински краставици и икономическият размер на стопанството съгласно изменения бизнес план от 12,74 ИЕ не е достигнат, като въобще не е налице стопанство от 4 ИЕ. Съдът е посочил, че твърденията, че са засадени 6,6 дка с краставици, включително и в друго село, са недоказани. Освен за имотите в с. М., които са с обща площ 3,550 дка, липсват представени от жалбоподателката доказателства пред органа и пред съда, че се обработват на правно основание други имоти. Доколкото благоприятния период на засяване на краставиците е до 10.07., то Богданова не би могла да изпълни условията на договора за увеличаване на размера на стопанството. Вярно е, че договорът изтича на 14.02.2017 г., но преди края на стопанската година не са наети други площи, като това е било заложено по бизнес - плана. Не кредитирал показанията на допуснатите до разпит на двама свидетели- поради това, че те не се подкрепят от другите доказателства по делото. На тази база приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното, че към годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана т. е. третата година от сключване на договора, бенефициентът не е поддържал минимално изискуемия икономически размер на стопанството от 4 икономически единици съгласно изискването на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., което е основание, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 11 от последната, бенефициентът да не получи второ плащане по договора, както и че дължи възстановяване на получената сума за първо плащане, заедно със законната лихва -за неизпълнение на нормативното си и договорно задължение, посочено както в цитираните текстове от наредбата, така и в т. 44 б. "й" и т. 4.7 от процесния договор за финансиране. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че постановеното решение не е съобразено с доказателствата, налични по делото, както и че съдът неправилно кредитирал заключението на вещите лица по комплексната експертиза. Не е спорно, че допуснатата и изслушана в първоинстанционното съдебно производство комплексна експертиза е приета, като неоспорена от страните. Възраженията в касационната жалба за "некоректност" на експертизата по същество представляват оспорване на експертизата, което е недопустимо в касационното производство. Несъстоятелно е и твърдението от касационната жалба за неправилно несъобразяване на решението с показанията на разпитаните като свидетели Любенов и А., тъй като те не се подкрепят от другите доказателства по делото, за което в мотивите на оспореното съдебно решение съдът е посочил основание и съображения. Неоснователно е и възражението за допуснато от съда нарушение на материалния закон. При посочените по-горе данни правилно първоинстанционният съд е приел, че след като икономическият размер на стопанството на жалбоподателя е под 4 ИЕ отказът за финансиране, постановен на основание чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 е обоснован. В чл. 9, ал. 1 от Наредбата кумулативно са зададени условията, на които кандидатите следва да отговарят, за да получат исканото подпомагане. Според т. 8 общият икономически размер на земеделското стопанството не може да е по-малко от 4 ИЕ. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредбата, ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6, т. 2 в случаите, когато бъде установено, че не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана. Затова е законосъобразен изводът, че е налице основанието по чл. 8, ал. 1, т. 11 от наредбата бенефициентът да не получи второ плащане по договора, както и да дължи възстановяване на получената сума за първо плащане, ведно със законната лихва -за неизпълнение на нормативното и договорно задължение, последното-посочено в т. 4.4 б. "й" и т. 4.7 от договора за финансиране, респ. че правилно административният орган е постановил отказ за финансово подпомагане. В тази връзка правилно е приел първоинстанционният съд, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон и сключения договор от 2012 г. Оспорващият е подписал договора, подписал е и анекс № 1 към него, т. е. в случая годината на проверката на изпълнение на бизнес плана не е 2015 г., а 2016 г. и Богданова е следвало да организира стопанството по начин, че да поддържа минимума на икономически единици, тъй като именно през 2016 г. се извършва проверка за съответствие и към датата на същата следва да е налице стопанство от определен минимум, а не намерение за поддържането му. Същата е запозната със задълженията по договора от 2012 г. и анекса от 2016 г. и обстоятелството, че към 11.07.2016 г. не е налице стопанство от 4 ИЕ е безспорно доказано, а съгласно договора при липса на такова към датата на проверката, плащане не се извършва. Намеренията за засаждане на краставици към 20.08.2016 г. не следва да се приемат за изпълнение на задължението за поддържане на минимален размер на стопанството, тъй като минималният размер на стопанството следва да е налице към момента на проверката, която е след най-благоприятния агротехнически период за засяване на посочената в бизнес плана земеделска култура. Обстоятелството, че не е извършена проверка на място след септември 2016 г., за да се установи изпълнението на плана, не се отразява на законосъобразността на акта, тъй като не е налице императивно задължение за извършване на такава от административния орган, а и както бе посочено по - горе още при подписване на договора през 2012 г. Касатора е запозната със задължението си през годината на проверката, с оглед анекса от 2016 г. - именно 2016 г. да поддържа минимум на стопанството от 4 ИЕ, което означава да бъде засята култура "градински краставици". В случая такава култура въобще не е била засята и дори не е била налице адекватна подготовка на пощите за отглеждане на градински краставици. Извършването на проверка въз основа на нотариалната покана, изпратена в самия край на стопанската година, и получена в последния ден от стопанката година, е невъзможно, доколкото такава проверка ще установи състоянието на имотите за следващата стопанска година. Този извод не се променя от приложените към касационната жалба и към писменото становище документи. Впрочем те са неотносими към предмета на спора- отказът за второ изплащане на финансова помощ по договора от 14.02.2013 г. и изисканото връщане на първото плащане по този договор. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС-П. е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение