Решение № 2059 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5816/2013 г.

Решение № 2059 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5816/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димчо Иванов Димов, от гр. Шумен, против решение № 25 от 22.03.2013 г., постановено по адм. дело № 374/2012 г. по описа на Административен съд гр. Шумен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР гр. Шумен, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Шумен е отхвърлил жалбата на Димчо Иванов Димов против заповед № з-3296/10.12.2012 г. на директора на ОД на МВР Шумен, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателя е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 2 във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Законосъобразно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В заповедта са изложените фактическите основания за издаването й, като дисциплинарно наказващият орган се е позовал и на обобщената справка и становището, изготвени от дисциплинарно-разследващия орган. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. От последните е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание по ЗМВР и ППЗМВР е спазена. Дисциплинарно наказващия орган е образувал дисциплинарно производство със заповед, съдържащата реквизитите по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР и е определил дисциплинарно-разследващ орган. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед, както и за правата му по чл. 230, ал. 4 от ЗМВР и чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил проверка, събрал е доказателства и е оценил същите. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея 5.12.2012 г., както и правата му по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР да даде допълнителни обяснения и възражения, което същият е удостоверил с подписа си. На 7.12.2012 г. дисциплинарно-разследващия орган е изготвил и становище. Жалбоподателят е депозирал писмени обяснения, с който дисциплинарно-наказващия орган е запознат на 7.12.2012 г., видно от поставената резолюция. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са обсъдени от първоинстанционния съд и правилно са приети за неоснователни. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от показанията на разпитаните свидетели не е установено на лицата, дали обяснения в административното производство да е оказван натиск от началника на полицейския участък в гр. Смядово. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил тежки нарушения на служебната дисциплина, които са основания за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Установено е, че Димов е бракувал собствения си товарен автомобил като негоден за употреба, като е депозирал декларации, че е загубил част от регистрационния си талон и едната от регистрационните му табели, но независимо от това е продължил да използва автомобила в т. ч. регистрационния талон и табела, като поведението му е станало достояние на много хора. Установено е, че служителят е мотивирал Фикрет Мустафов да заяви неистина, като свидетелства, че последния е превозвал дървата със собствен товарен автомобил. Законосъобразно съдът е приел, че с поведението си Димов е нарушил цитираните в оспорената заповед правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е допуснал нарушения и на Закона за движението по пътищата и е уронил престижа на службата като се има предвид и че служителят е имал задължения да осъществява контрол по цитирания закон. Ето защо като е направил извод, че жалбоподателят е извършил, описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, Административен съд гр. Шумен е постановил решение съответно на материалния закон. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от всички събрани в административното и съдебното производство доказателства. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и е направен обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Доводите в касационната жалба, че фотоапаратът, с който са правени снимките на автомобила позволява манипулация на датирането, са неотносими към законосъобразността на обжалваното решение, тъй като извършените тежки нарушения на служебната дисциплина се установяват и без наличието на снимки. Противно на твърдяното в касационната жалба с показанията на разпитаните по делото свидетели Вълчев, Желязкова и Иванов не се установява, че Димов не е извършил, описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. Последните са установени по несъмнен начин от събраните в административното производство обяснения и писмени доказателства, както и с показанията на всички останали, разпитани по делото свидетели. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Димчо Иванов Димов да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Шумен сумата 150 лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,