Решение № 8491 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 568/2011 г.

Решение № 8491 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 568/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и Панайот Христов Костов от с. Крън, Община Казанлък срещу решение № 1657/01.12.2010 г., постановено по адм. дело № 2018/2009 г. на Пловдивския административен съд. Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, в която е отменен РА 240900439/31.08.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 712/21.10.2009 г. на директора на същата дирекция за установено данъчно задължение на Панайот Христов Костов по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за разликата над 10 098,76 лв. до пълния размер от 24 591,60 лв. и прилежащите лихви за просрочие. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е издирил относимите разпоредби от закона, но е допуснал нарушения при тълкуването им и е направил необосновани изводи в несъответствие със събраните доказателства по делото и е нарушил материалния закон, изпълвайки с неправомерно съдържание приложената от него правна норма. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт в същата част. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба Панайот Христов Костов от с. Крън, Община Казанлък чрез адв. Панчева я оспорва. Панайот Христов Костов от с. Крън, Община Казанлък чрез адв. Панчева обжалва съдебното решение в отхвърлената част на жалбата срещу посочения по-горе ревизионен акт за определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 10 098,76 лв., ведно с прилежащите лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора изводите на съда, че непаричният доход - СМР - изграждане на обекти, придобити през 2007 г. не почиват на събраните доказателства. Касаторът твърди, че след като се приема, че е налице замяна - право на строеж срещу строителна услуга, то на учреденото право на строеж следва да съответства по стойност и полученото право, а към датата на сключване на нотариалния акт тази сграда не е реализирана, т. е. не е предоставена строителната услуга. Относно съдебната експертиза касаторът излага оплаквания, че съдът е възприел втория й вариант. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на ревизионния акт, а алтернативно моли да се редуцира задължението му до 5 577,71 лв. по третия вариант на съдебно-техническата експертиза. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Панчева, която е направила искане и за присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Изложени са съображения, че правилно съдът е определил вида на насрещната престация, която жалбоподателят и неговата съпруга са получили в резултат на отчуждено право на строеж, която е непарична и не се изразява в придобиване на четири апартаменти, а в извършване на СМР и правилно е отменен ревизионния акт до определена стойност. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Пловдивският административен съд е бил сезиран с жалба от Панайот Христов Костов срещу РА 240900439/31.08.2009 г., с който са му определени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 24 591,60 лв. и лихви от 4 728,99 лв. Ревизията е била проведена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК поради неподаване от ревизираното лице на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2007 г. Съдът е описал подробно фактическата обстановка, според която с нотар. акт № 167/23.04.2003 г., том. I, рег. № 2061, дело № 188/2003 г. Панайот Костов и съпругата му Парашкева Костова са придобили чрез покупко-продажба празно дворно място от 388,65 кв. м. в гр. Казанлък, представляващо УПИ. Установено е също така, че с нотар. акт № 91/09.12.2004 г., том VII, рег. № 9894, дело № 1153/2004 г. съпрузите са учредили право на строеж в полза на Снежана Недялкова - строител върху дворното място, като последната се е задължила да построи 4-етажна жилищна сграда с мансарда и търговски обекти в приземните етажи. Не се спори, че срещу учреденото право на строеж, вместо плащане строителят се е задължил да построи от името на учредителите - собственици посочената сграда, като им предостави 2 апартамента и 2 магазина. Установено е по делото и е прието от съда, че посочените имоти са завършени и предадени с окончателен протокол за въвеждане във владение на 28.06.2007 г. Съдът е възприел констатациите на приходните органи, че Панайот Костов е придобил непаричен доход, който е облагаем и затова намира приложение чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ. Пред първоинстанционният съд е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, която е дала три варианта на пазарната цена на СМР. Според съда, след като с нотариалния акт от 2004 г. жалбоподателят си е запазил право на строеж на имотите, които следва да получи, то стойността (пазарната цена) на правото на строеж, което е учредено на строителя, не следва да се включва при определянето на пазарната цена на имотите. Съдът е възприел втория вариант на експертизата, който е определил пазарната цена на СМР, а не на имотите към 27.04.2007 г. - датата на подписване на обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа и тази пазарна цена е в размер на 114 307 лв., като за 2007 г. данъчното задължение е определено на 10 098,76 лв. за Панайот Костов и съответните лихви. В този вариант съдът се е съобразил и с нормативно признатите разходи, които са 10 % по чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ, както и с предвиденото в закона данъчно облекчение за лица с намалена трудоспособност и е определен дължимия данък в размер на 10 098,76 лв., т. е. редуциран е определения в ревизионния акт дължим данък - 24 591,60 лв. По касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът неправилно е определил пазарната цена на СМР по изграждането на процесните имоти, а не самите недвижими имоти. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че стойността на правото на строеж не следва да се включва при определяне на пазарната стойност на имотите. Не се установява да е изключена тази стойност при определяне на пазарната стойност от експертизата, назначена в ревизионното производство. Освен това експертът в ревизионното производство не се е позовал на нито един от методите по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК във връзка с Наредба № Н-9/14.08.2006 г., а е използван възстановителен и инвестиционен метод и пазарната цена е установена в размер на 248 500 лв. Оспорването на съдебно-техническата експертиза в касационното производство е недопустимо, тъй като тази страна е имала възможност да възразява срещу нея, включително и чрез поставяне на допълнителни задачи или разширяване на съставя й чрез тройна експертиза, но това не е сторено. Съдебната експертиза във варианта, който правилно е възприет от съда се е позовала на методите на сравнимите неконтролирани цени и метова на увеличената стойност. По касационната жалба на Панайот Костов. Законосъобразни са изводите на съда, че непаричната престация, която Панайот Костов е получил срещу прехвърленото право на строеж е в размера, установен от съдебно-счетоводната експертиза във втория му вариант. Учреденото право на строеж срещу СМР, правилно съдът е приел, че се изчислява по пазарната стойност през 2007 г. След като придобиването и впоследствие учредяването на правото на строеж срещу СМР е в режим на СИО, то Панайот Костов и съпругата му имат по 1/2 идеална част. Установено е по делото, че СМР са завършени през 2007 г. и тогава пазарната им цена се остойностява. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗДДФЛ непаричните доходи се остойностяват в български лева към момента на придобиването им, а към учредяването на правото на строеж, СМР са само договорени, но не и изпълнени. В този смисъл е и решение по адм. дело № 12057/2010 г. на ВАС, I отделение (относно ревизионния акт на съпругата на Панайот Костов - Парашкева Костова). Предвид гореизложеното и двете касационни жалби са неоснователни, а обжалваното решение и в двете му части е постановено при стриктно спазване на приложимия материален данъчен закон - ЗДДФЛ и на съдопроизводствените дела, поради което не са допуснати от съда сочените от касаторите нарушения. Решението е правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По разноските: на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, защото тази страна в касационното производство не се представлява от юрисконсулт, а и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК такова е присъдено от първоинстанционния съд. Касаторът Панайот Костов няма данни да е направил разноски за касационната инстанция и такива не се присъждат, въпреки направеното искане от адв. Панчева. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение