Решение № 15498 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3015/2012 г.

Решение № 15498 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3015/2012 г., III о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е с правно основание чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Руел 2000" ООД - със седалище в гр. София против решение № 5118/14.11.2011 г. по адм. д. № 434 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град. С решението е отхвърлен искът на дружеството срещу Агенция "Митници" за обезщетение за нанесени преки материални вреди в размер на 9.03 лева, ведно със законната лихва за периода от заплащането на сумата, а именно от 07.02.2008 г. до окончателното й възстановяване. С определение № 6632/12.12.2011 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, са присъдени в полза на Агенция "Митници" разноски в размер на 100 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като не са сочени конкретни пороци при неговото постановяване, но от съдържанието на жалбата могат да се изведат оплаквания за допуснато от съда нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София - град и да уважи предявения от него иск. Ответникът - Агенция "Митници", представлявана от началника на ТМУ Аерогара София, редовно призован, не се явява законния представител. За него се явява процесуален представител юрк. Алексиев, който оспорва касационната жалба и моли съдът да я остави без уважение и потвърди решението на АССГ, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не е налице причинната връзка между отмененото решение № 259/10.05.2008 г. на началника на ТМУ Аерогара София от ВАС с решение 12469/26.10.2009 г. по ад. дело № 5859/09 г. и сочения вредоносен резултат. Намира, че съдът правилно и законосъобразно е приел, че не са налице обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, водещи до ангажиране на отговорността на административния орган. Предлага да се остави в сила решението, което намира за правилно и законосъобразно. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима като редовно подадена, в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд София - град се е произнесъл по искът на "Руел 2000" ООД - със седалище в гр. София за имуществена вреда в размер на 9.03 лева, причинена от отмененото като незаконосъобразно решение № 259 от 10.05.2008 г. на началника на ТМУ Аерогара - София. Съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска на дружеството като е приел, че не е доказал твърдяното от него обстоятелство, че имуществената вреда е настъпила от отмененото решение № 259 от 10.05.2008 г. на началника на ТМУ Аерогара - София. По делото безспорно е установено, че решение № 259 от 10.05.2008 г. на началника на ТМУ Аерогара - София е отменено с решение 12469/26.10.2009 г. по ад. дело № 5859/09 г. на ВАС, което е сочено като причина за настъпването на увреда в патримониума на ищеца. Съдът е посочил, че заплатената от ищеца сума общо в размер на 9.03 лева, представляващи платени суми за касова комисионна и касов превод съответно 4.03 лева и 5.00 лева, са заплатени във връзка с касов превод на сумата от 1343.71 лева за обезпечение на митни сборове и не са пряка и непосредствена последица от цитираният по-горе отменен административен акт. Допълнителен довод на съда е, че внесената сума представляваща обезпечение е произтекло по воля на дружеството - жалбоподател, а не по принуда за изпълнение на административен акт, още повече, че то е произтекло от писмо от 05.02.2008 г. на митническия орган, в което е било предоставено право на избор на дружеството -жалбоподател за внасяне на обезпечението. При това положение, се налага изводът, че учреденият депозит не е заплащане на дължимите суми, а само гарантира същото и става изискуем при настъпване на условията по чл. 197 от ЗМ. При връщането му митническите органи не дължат лихви, тоест собствеността на средствата не е прехвърлена и лицето, учредило депозита може да поиска връщането му по всяко време. Депозита е вид обезпечение, а не плащане, поради което представлява сума, получена при задължение за връщане, при условията на чл. 197, ал. 1 изр. последно от ЗМ. Ето защо, макар и да са заплатени суми за касова комисионна и касов превод във връзка с плащането по банков път на обезпечение на митни сборове, не представляват претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразен акт на митническите органи. Обосновано и в съответствие със събраните и обсъдени в решението доказателства са изводите на съда за липса на пряка причинно-следствена връзка с твърдяната вреда и отменения акт. Отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав за отговорността на държавата, са включени следните елементи: незаконосъобразен акт, издаден при или по повод административна дейност, който да е отменен по съответния ред; вреда от такъв акт и причинна връзка между постановения и незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат. При липса на който и да било от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата, респ. общината, по посочения закон. Доказателствената тежест за установяване на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетението за вреди. Вредата като правен институт представлява накърняване на имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Границата на отговорността се разпростира до вредите, които "са пряка и непосредствена последица от увреждането". В конкретния случай в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вредите за ищеца произтичат от отменен незаконосъобразен административен акт - отмяна на решение № 259 от 10.05.2008 г. на началника на ТМУ Аерогара - София, което е отменено с решение 12469/26.10.2009 г. по ад. дело № 5859/09 г. на ВАС. Правилно административният съд приел, че претендираните от ищеца суми произтичат не от цитираният отменен акт, а от уведомителното писмо, което е получено от ищеца и настоящ касатор преди повече от три месеца от издаване на отмененото решение. Следва да се има предвид, че дори и да е налице отменен административен акт не е достатъчно за ангажиране на отговорността на държавата или общината по реда на ЗОДОВ. Настоящата съдебна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че липсват основания за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени вреди от действията на административният орган, поради което законосъобразно е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Твърдението, че такива са налице, не е достатъчно в производството по чл. 203, ал. 1 АПК. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед направеното от процесуалният представител на ответника искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция "Митници" - София в размер на 100 /сто/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,