Решение № 94 от 23.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 650/2009 г.

Решение № 94 от 23.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 650/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Р. С. Л. против осъдителната въззивна присъда от 6.07.2009 г., постановена по ВНОХД № 1300/09 г. от Софийски градски съд.

Жалбата се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Направено е основно искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебното заседание подсъдимият Р. не се явява, редовно призован, не се явява и неговият процесуален представител.

В касационното производство не взема участие и частният обвинител и граждански ищец П. Н. А.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

I. С обжалваната нова въззивна присъда по протест на прокурора и жалба на частния обвинител и граждански ищец А. на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК е отменена първоинстанционната присъда от 24.11.2008 г., постановена по НОХД № 5193/03 г. от Софийски районен съд, с която подсъдимият Р е бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 206, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и е отхвърлен гражданския иск, предявен от П. А. за имуществени вреди в размер на 27 747 лева и вместо нея е постановено:

• подсъдимият Л е бил признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода 19.03.1999 г. - месец септември 1999 г. съзнателно ощетил чуждо имущество - 15 000 щатски долара с левова равностойност 27 747 лева, собственост на П. А., поверени му да ги пази, като от деянието са настъпили значителни щети - престъпление по чл. 217, ал. 4 (стара ал. 3 ) от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, а именно глоба в размер на хиляда лева. Оправдан е по първоначалното обвинение по чл. 206, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.;

• подсъдимият Л е осъден да заплати на гражданския ищец А. сумата от 27 747 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди.

II. Доводите, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, са за превратно и избирателно обсъждане на доказателствения материал, липса на задълбочен анализ, пренебрегване на доказателствената информация, съдържаща се в обясненията на подсъдимия Л.

Възраженията са неоснователни.

Въззивната инстанция не е допуснала изтъкнатите от жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила. Събраният доказателствен материал е обсъден задълбочено и обективно.

Конкретно, с възраженията се акцентира върху противоречията в показанията на свидетеля А, които останали необсъдени от съда. Същото обаче се опровергава от мотивите на обжалваната присъда. В последните подробно и в контекста на целия доказателствен материал е обсъдена доказателствената информация, съдържаща се в показанията на свидетеля А. Оценката за тяхната достоверност се дължи на установената от съда вътрешна последователност и убедителност на показанията, така и на подкрепата, която имат от останалия доказателствен материал, надлежно коментиран от въззивния съд - виж мотиви л. 34 от делото.

Опитите да се дискредитират отделни гласни доказателствени източници, поради заинтересованост на свидетеля М, също са неубедителни, най - малкото заради поддържаното в жалбата, че този свидетел е "заинтересована страна", защото У.. няма друга причина за внезапната амнезия.. по казуса с парите на А. . ". Отделно от така заявеното неубедително съображение, няма как да се твърди наличието на "амнезия", след като в показанията на този свидетел се съдържат данни, интересуващи процеса, но те не ползват тезата на защитата.

Оплакването за едностранчиво и избирателно обсъждане на доказателствата, събрани по делото, не може да се обоснове и с довода за игнориране обясненията на подсъдимия Л, в които се съдържат данни, че свидетелят А е имал финансови отношения с общата фирма на Л. и М., изразили се в общ бизнес, поради което и именно фирмата е субект в тези отношения. Въззивният съд е разгледал така поддържаната теза и е изложил аргументирани съображения за отхвърлянето й, с ясно очертаване на опровергаващите я доказателства. В тази връзка, с основание е коментирано собственоръчно написаното от подсъдимия Л в бордерото (виж и графологична експертиза), чието съдържание разкрива, че парите са оставени на съхранение, а не по друг повод, свързан с дейността на обменното бюро.

Обобщено, съдът не е нарушил процесуалните изисквания при формирането на изводите си по фактите, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, с което жалбоподателят свързва искането си за отмяна на постановената от СГС присъда.

В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,