Решение № 14255 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 618/2016 г.

Решение № 14255 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 618/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. В., против решение № 420 от 23.11.2015 г., постановено по адм. д. № 456/2015 г. на Административен съд - В., с което е отменено решение № 1040-06-18 от 19.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ - В. и е постановено изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложени са съображения за неправилно прилагане на т. 66и от ПКТП (отм.) и чл. 40, ал. 1 - 3 от НПОС, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. С подадена втора жалба е оспорено определение № 429 от 17.12.2015 г., постановено по същото дело, с което административният орган е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 300 лв. О. М. М. А. от гр. В. е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба против решение № 420 от 23.11.2015 г. по адм. дело № 456/2015 г. на Административен съд - В. е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. е решение № 1040-06-18 от 19.08.2015 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - В. и потвърденото с него разпореждане № 5704201944 от 26.06.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на М. М. А. от гр. В. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО поради неизпълнение на условието за 15 години осигурителен стаж от втора категория. Осигурителният стаж от първа и втора категория сумарно е изчислен на 14 години, 05 месеца, 17 дни. С постановеното решение Административен съд - В. е отменил оспорените актове и е върнал преписката за ново произнасяне, след като е приел, че административният орган следва отново да извърши преценка относно категорията на положения труд от 27.03.1986 г. до 28.01.1988 г., като се съобрази със събраните по делото гласни доказателства и след това да провери дали същият труд не попада в някоя от хипотезите на разпоредбите на ПКТП (отм.). Така постановеното решение е необосновано и неправилно. В случаите на отмяна по съдебен ред на оспорен административен акт разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК предвижда изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, само когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество. В останалите случаи, когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, съдът на основание чл. 173, ал. 1 от АПК е длъжен да реши делото по същество. В разглеждания случай административният орган след направен анализ на събраните доказателства е приел, че трудът, положен от 27.03.1986 г. до 28.01.1988 г. на длъжност "механик ел. оборудване" към ПСДП при АПК Огоста, с Х., с вид на дейност строителство, е от трета категория. Данните са взети от трудовата книжка и изплащателните ведомости. При извършените допълнителни проверки в Обединен осигурителен архив (ООА) към ТП на НОИ - В. е установено, че за периода 01.09.1986 г. - 28.01.1988 г. лицето фигурира във ведомостите на "В." АД - В., филиал с. М., като само за месеците октомври и декември 1988 г. е на длъжност "механик" без цех и звено. В представеното от лицето удостоверение № 7/08.07.2015 г., издадено от синдика на "В." АД в несъстоятелност, е посочено, че в периода 1986 г. - 1988 г. са демонтирани машини за пресукване - АПК Огоста, с Х. и монтирани в АПК Огоста - с Х. в обособено помещение, намиращо се в с. М. При тези фактически обстоятелства пенсионният орган е приел, че не е налице нормативно основание за причисляване на труда към втора категория. В подадената до съда жалба лицето е поискало спорният труд да бъде зачетен от втора категория на основание т. 31 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.), отнасяща се до работници и секционни майстори включително в първичната преработка на суровините, в подготвителните и основните цехове (участъци) при предене, тъкане и текстилно облагородяване на тъкани във фирмите и предприятията на памукотекстилната, вълнената и копринената промишленост, техническия текстил, производство на тъкани и изделия от технически влакна, преработка на полиестерна коприна и шевни конци. На основание чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Изброените документи са налични и са приложени в административната преписка. В проведеното по делото заседание първоинстанционният съд е допуснал до разпит двама свидетели, посочени от жалбоподателя по делото. Съдът е бил длъжен да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите на страните и да основе решението си върху приетите от него за установени факти по делото и върху закона. Вместо това съдът е върнал преписката на административния орган, като му е възложил да извърши преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства и наново да се произнесе относно категорията на спорния труд. Като е приел, че въпросът подлежи на нова преценка от административния орган и е отказал да се произнесе по съществото на спора, Административен съд - В. е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Отмяната на обжалваното съдебно решение предпоставя отмяната и на обжалваното определение, с което съдът се е произнесъл по разноските. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,