Решение № 7115 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15962/2013 г.

Решение № 7115 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15962/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от ЕТ "Мая Гераксиева-ИППМП" против Решение № 551/15.10.2013 г. по адм. д. № 585/13 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № 357/8.07.2013 г. на кмета на община Белово, с която на основание чл. 65, ал. 1, алтернатива първа от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е разпоредено изземването по административен ред на имот - частна общинска собственост, държан от него без правно основание, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, се представлява от процесуалния си представител адвокат Стоянов, който от негово име поддържа касационната жалба на изложените в нея касационни основания. Ответникът - кметът на община Белово, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но представя писмено становище, с което оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон и че то е необосновано. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за безспорно, че между страните е имало сключен валиден срочен договор за наем № 4 от 3.01.2012 г. до 31.12.2012 г. по отношение на процесния недвижим имот - частна общинска собственост, който считано от 10.08.2012 г. на основание раздел V, чл. 11 от договора е бил прекратен едностранно от кмета на общината с едностранно предизвестие. С това основанието за държане на този имот е отпаднало и за административния орган, след даден срок за доброволно предаване, неизпълнено от жалбоподателя, е възникнало правото по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС да приложи административна мярка, позволена от закона - принудително изземване на имота. Съдът е приел още, жалбоподателят неоснователно се е позовавал на сключеният между него и "МЦ I-Белово" ЕООД договор за възстановяване на сума за изразходвана ел. енергия, тъй като той не създава валидно правно основание за държане на имота. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен. От представените по делото доказателства е било установено по безспорен начин, че процесният недвижим имот е частна общинска собственост и че по отношение на него между страните са съществували срочни наемни правоотношения, които са били валидно прекратени едностранно от кмета на общината с едностранно предизвестие, считано от 10.08.2012 г. След обстоен анализ на представените по делото доказателства и проведено задълбочено съдебно производство, при спазване на съдопроизводствените правила, съдът правилно е приел, че към момента на издаване на обжалваната заповед жалбоподателя действително е държал процесният общински недвижим имот без правно основание, тъй като правното основание, на което го е държал - договорът за наем № 4 от 3.01.2012 г., е бил валидно прекратен едностранно от кмета на общината и няма друго правно основание, на което той да го владее или държи. Съдът правилно е приел, че в полза на жалбоподателя не е възникнало "друго" правно основание за държане, произтичащо от други договори. Следователно, като е констатирал, че жалбоподателя държи общински недвижим имот без правно основание, съдът правилно и в пълно съответствие със закона е преценил, че кмета на общината правилно е приложил принудителната мярка на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС по отношение на него и е отхвърлил жалбата му против оспорения административен акт като неоснователна. От изложеното до тук следва, че касационната жалба е неоснователна за посочените в нея касационни основания и обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,