Решение № 2810 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 614/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от управителя на Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация на пневмофтизиатрични заболявания /СБПЛРПЗ/ Света Петка Българска ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Н. Бангеев, срещу решение 1369/08.04.2024 г., постановено по адм. дело 938/2023 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, 8-ми състав. В касационната жалба и в открито съдебно заседание по делото, се релевират доводи за недопустимостта и неправилността на атакувания съдебен акт касационни основания съответно по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, по които се претендира обезсилването му, евентуално отмяната му и постановяването на нов съдебен акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбите, по които е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на направените от лечебното заведение разноски. Ответникът Й. ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Х. Георгиев, в писмен отговор по касационната жалба и в открито заседание, изразява становище за неоснователността й. Отправя искане за оставяне в сила на оспореното решение. Не претендира разноски за касационното производство. Ответникът В. А. Р., в подаден от процесуалния му представител адв. Й. Рашева писмен отговор, и в открито съдебно заседание, лично, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира оставяне в сила на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски, по приложен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбите на Й. ЕООД и В. А. Р. срещу заповед 423/20.09.2023 г. на управителя на СБПЛРПЗ Света Петка Българска ЕООД, с изх. съответно 168/20.09.2023 г. и 169/20.09.2023 г., с която на основание чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба за електронната платформа за продажба на имоти-частна държавна собственост, и на имоти собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала /Наредбата/ е прекратена процедура по провеждане на електронен търг за продажба на сграда с идентификатор 10450.217.53.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Велинград, с предназначение: вилна сграда-еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.217.53 по ККР на гр. Велинград, находящ се в местността ДГФ , гр. Велинград, община Велинград, област Пазарджик, която сграда съгласно констативен нотариален акт за собственост 97, том І, рег. 1359, дело 91/02.08.2011 г., вписан в службата по вписванията гр. Велинград под акт 9, том ІV, дело 518/2011 г., вх. рег.995/02.08.2011 г., представлява двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 117 кв.м., съгласно акт за държавна собственост 4104/27.08.2002 г. и със застроена площ от 132 кв.м. съгласно скица 15-876291/24.11.2018 г. По данни от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число от общодостъпния търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, поддържан от Агенцията по вписванията, са установени относимите към правния спор обстоятелства, възприети от касационния съдебен състав, а именно: Едноличен собственик на капитала на СБПЛРПЗ Света Петка Българска ЕООД е министерство на здравеопазването. Съобразно чл. 5 от учредителния акт на дружеството негови органи на управление са едноличният собственик на капитала и управителят, като правата на собственост на държавата в качеството й на едноличен собственик на капитала в лечебното заведение се упражняват от министъра на здравеопазването. Според чл. 9, т. 9.1 от учредителния акт на дружеството едноличният собственик на капитала взема решение за придобиване или отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях, а съгласно чл. 10, т. 10.2 от същия учредителен акт, управителят няма право без разрешение на едноличния собственик на капитала да взема решения за придобиване или разпореждане с недвижими имоти или вещни права върху тях. В изпълнение на решение на министъра на здравеопазването, обективирано в протокол РД-16-224/02.05.2023 г., за даване на разрешение за извършване на продажба на обособена част, представляваща гореописания недвижим имот, собственост на лечебното заведение, във връзка с решение на Министерски съвет 319/26.04.2023 г. /също/ за даване на съгласие за продажбата на този имот, на основание чл. 29, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия /ППЗПП/, чл. 3, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 28, ал. 10 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол /ЗПСК/ и чл. 15 и сл. от Наредбата, управителят на СБПЛРПЗ Света Петка Българска ЕООД приема решение 367/22.08.2023 г. за провеждане на електронен търг за продажбата на недвижимия имот, собственост на лечебното заведение, представляващ сграда с идентификатор 10450.217.53.1 по КККР на гр. Велинград, като същевременно определя условията за провеждането на търга и утвърждава тръжната документация. В изпълнение на последвало обявяването на търга в електронната платформа /в това число след подаване на документи за участие в него от жалбоподателите пред първата инстанция/, писмо на министъра на здравеопазването с 33-01-513/19.09.2023 г., с вх. 653/20.09.2023 г. по регистъра на лечебното заведение /съдържащо указанието на едноличния собственик на капитала му за незабавно прекратяване на търга/, управителят на дружеството издава оспорената пред административния съд заповед, с която прекратява процедурата за провеждане на открития с негово решение 367/22.08.2023 г. електронен търг. Заповедта е съобщена на допуснатите до участие в търга кандидати, в частност на Й. ЕООД и В. А. Р. чрез получаването на писма съответно изх. 168/20.09.2023 г. и 169/20.09.2023 г. При тези данни, с атакувания съдебен акт първоинстанционният съд приема подадените пред него жалби срещу акта за прекратяване на търга за допустими, при което разглежда спора по същество и приема, че заповед 423/20.09.2023 г. на управителя на СБПЛРПЗ Света Петка Българска ЕООД /неправилно обозначавайки я в диспозитива на решението си, като две самостоятелни заповеди с 168/20.09.2023 г. и 169/20.09.2023 г./ като немотивирана, а оттам следователно и незаконосъобразна, следва да бъде отменена. В този смисъл постановява оспореното решение, при съответно произнасяне по разноските. Касационният съдебен състав счита, че решението е валидно, но недопустимо. Административният съд е осъществил неправилна преценка за допустимост на предявените пред него жалби, в рамките на която не е съобразил безспорно установените по делото данни от търговската регистрация на СБПЛРПЗ Света Петка Българска ЕООД, че лечебното заведение е еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто едноличен собственик на капитала е държавата, чрез министъра на здравеопазването, а оттам и че обжалваната пред него заповед за прекратяване на процедурата за провеждане на електронен търг, издадена на основание чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредбата, не подлежи на обжалване по реда на АПК. Търговското дружество продавач на недвижимия имот, представляващ сграда с идентификатор 10450.217.53.1 по КККР на гр. Велинград, е самостоятелен правен субект със 100 процента държавно участие в капитала, поради което и актовете, издавани от неговите органи, в това число от управителя му, за провеждане на електронен търг при условията на Наредбата и съответно, в разглеждания случай, за неговото прекратяване, нямат характера на административни актове и не подлежат на контрол за законосъобразност от административните съдилища. Между страните липсва спор, че сградата предмет на продажба в прекратения с процесната заповед електронен търг, е собственост на СБПЛРПЗ Света Петка Българска ЕООД и следователно издадената от управителя му заповед за прекратяване на търга, представлява акт, свързан с разпореждането на собствен на търговското дружество, имот, който не съдържа властническо волеизявление на административен орган. Или другояче казано, в първоинстанционното производство недопустимо е атакувано действие, относимо към разпореждането с актив собственост на търговско дружество, извършено в съответствие с Наредбата, приета на основание чл. 3а, ал. 3 ЗПСК, чл. 15, ал. 1 от Закона за публичните предприятия, чл. 147 във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 7 и чл. 141 от Търговския закон и чл. 10, т. 10.2 във връзка с чл. 9, т. 9.1 от учредителния акт на дружеството. Допълнителен аргумент в подкрепа на така направения извод се извлича от разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от Наредбата, изрично предвиждаща обжалваемост по реда на АПК само на решенията за прекратяване на обявен в електронната платформа търг, издадени от Агенцията за публичните предприятия и контрол. За актовете на търговски дружества публични предприятия, приети при условията на чл. 28, ал. 1 от Наредбата /сред които несъмнено и процесната заповед/, такава обжалваемост не е предвидена. При формиране на горния извод съставът съобрази и разрешението на въпроса, по който е постановено тълкувателно решение 3/27.06.2016 г. по тълк. дело 5/2015 г. от Общото събрание на съдиите от двете колегии на Върховния административен съд, което не е изгубило правното си значение, с оглед действащата и понастоящем правна уредба, независимо от отмяната на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала /отм. ДВ, бр. 40/2020 г., в сила от 05.05.2020 г./, а именно, че при провеждане на търг или конкурс по реда на горепосочения правилник, органите на търговските дружества в държавно участие в капитала, не действат като административни органи, съответно издадените от тях актове във връзка с търга или конкурса нямат административноправен характер и не подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. По изложените съображения касационният съдебен състав приема, че обжалваното решение, като постановено по недопустими жалби, е недопустимо. Видно от данните от доказателствената съвкупност по делото и независимо от цитираната в обжалваното решение, неотносима към фактическата установеност по настоящото дело, съдебна практика, атакуваният пред първата инстанция акт няма характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Първоинстанционният съд не е съобразил, че жалбите са подадени срещу неподлежащ на оспорване акт, поради което са недопустими и при наличието на основанието по чл. 159, т. 1 от АПК е следвало да ги остави без разглеждане, както и да прекрати образуваното по тях производство по делото. Като се е произнесъл по недопустими жалби, административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото, образувано по подадените недопустими жалби - прекратено. При установеното наличие на основанието по чл. 209, т. 2 от АПК, релевираните в касационната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, не следва да бъдат обсъждани. С оглед изхода на делото основателна се явява своевременно заявената от процесуалния представител на касатора, претенция за присъждането на разноски. Съобразно изричното изявление на процесуалния представител на касатора в с.з., претенцията се състои от сумата на разноските за адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ и заплатената държавна такса в касационното производство. Предвид това и липсата на направено от ответниците възражение за прекомерност, на СБПЛРПЗ Света Петка Българска ЕООД следва да бъде присъдена сумата от общо 670 лв., представляваща разноски по делото пред касационната инстанция, от които сумата от 70 лв. за платена държавна такса и сумата от 600 лв. за платено възнаграждение на един адвокат, в установен от съда размер съобразно представените по делото писмени доказателства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 във връзка с чл. 209, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,