Решение № 5470 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6800/2015 г.

Решение № 5470 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6800/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби - на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. срещу Решение № 53 от 15.01.2015 г. по адм. д. № 1889/2014 г. по описа на Административен съд - В., 24-ти с-в, с което е отменен РА № 181303693/25.02.2014 г. на ТД на НАП - В. в частта за установените задължения за 2008 г. по ЗДДФЛ и са присъдени разноски. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при неправилна преценка на установените факти и доказателства. Иска да бъде отменено обжалваното решение по съображения, изложени в касационната жалба, претендира разноските по делото на основание чл. 161 ДОПК. Ответната страна - Вл. М. В., не се представлява в производството и не изразява становище по касационната жалба. Втората касационна жалба е подадена от Вл. М. В. - срещу Решение № 53/15.01.2015 г. по адм. д. № 1889/2014 г. по описа на Административен съд - В., 24-ти с-в, с което е потвърден РА № 181303693/25.02.2014 г. на ТД на НАП - В. в частта за установените задължения за 2007 г. по ЗДДФЛ и са присъдени разноски. Твърди, че решението е неправилно поради неправилно непризнаване на размера на разполагаемите парични средства към 1.01.2007 г. с позоваване единствено на данните от ГДД, подадени за периода 2001 г. - 2006 г., както и че за същия проверяван период е съставен РА № 120051/10.12.2012 г. на ТД на НАП - В., с който са определени задължения по КСО и ЗЗО, в който е била определяна вече и годишната данъчна основа по ЗДДФЛ и който РА се ползва с формална доказателствена сила за установените с него факти и обстоятелства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок, процесуално допустими са, но са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения: По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. По делото е установено, че Вл. М. В. е местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, с постоянен адрес в гр. Р. и упражнява свободна професия - адвокат. ГДД са подавани редовно и чрез тях се приема за получен декларирания доход чрез упражняване на свободната професия адвокат. От анализа на събраните по реда на ДОПК документи е установено, че през 2007 г. ревизираното лице е извършило разходи в брой за покупки на дялове от капитала на "Е. ф. м." АД по поръчки в общ размер на 90 598,46 лв. Велев не е представил доказателства за произхода и съхранението на паричните средства, в резултат на което е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи не съответстват на имущественото и финансовото състояние на задълженото лице за ревизирания период. Спазена е процедурата по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и на лицето е връчено уведомление, че основата за облагаме с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от 1.01.2007 г. до 31.12. 2011 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Лицето не е представило и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК относно данни за имуществото, вида и размера на направените разходи на източниците на доходи. Въз основа на събраните доказателства е изготвен паричен поток на ревизираното лице за всяка една от ревизираните години. В приходната част на баланса са включени получените от лицето суми в брой, изтеглените от банковите сметки средства в брой, получените доходи от прехвърляне на права върху имущества. В разходната част са включени размера на разходите за живот, определени по данни на НСИ, направените вноски в притежаваните банкови сметки, направени в брой разходи за покупки за дялове от капитала на "Е. ф. м." АД и направените разходи за пътувания в чужбина. Извършена е съпоставка между приходите към датата на придобиването им, съответно направените от лицето разходи към датите на извършването им. Извършен е анализ на всяко от относимите към ревизираното лице обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1 - т. 16 от ДОПК. Предвид обстоятелството, че за ревизирания период лицето има съпруга, е извършен анализ и на декларираните и получените средства от съпругата. Установено е, че за ревизирания период съпругата не е разполагала е парични средства в брой с доказан произход, с които да поема част от направените от съпруга разходи, освен за неделимите разходи за издръжка на домакинството. При формиране на началното салдо за 2007 г. органите по приходите правилно не са признали декларираното в хода на ревизионното производство начално салдо от 107 000 лв. към 1.01.2007 г., тъй като те не са били декларирани в подаваните ГДД за предходните периоди. Видно от подадената от лицето ГДД за 2007 г., е декларирана данъчна основа в размер на 6390,96 лв. От получената от "Е. ф. м." АД справка е видно, че през 2007 г. Велев е закупил дялове от капитала на дружеството общо за 90 598,46 лв. За предходните шест години са декларирани приходи в общ размер от 14 409,70 лв., съгласно подадените ГДД. Очевидно е, че е обоснован изводът на съда, че през 2007 г. Велев е получил средства, с които да закупи дялове от капитала на "Е. ф. м."АД, които не е декларирал. Спорен в случая е начинът, възприет от съда за определяне на облагаемия доход, а именно - недостигът на паричните средства е определен на годишна база и доходът за облагане се формира като разлика между общата сума на всички получени приходи и общата сума на всички извършени разходи. Според жалбоподателя правилният подход е да се изследва разполагаемостта на парични средства към всеки един момент, към който има извършване на разход и да се направи сбор от всички суми, представляващи недостиг на средства. Безспорно този подход е икономически и логически по-точният при определяне недостига на средствата, но въпреки че определянето на данъчната основа е извършено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и съществува презумпцията за вярност на установеното, липсва изрична законова разпоредба в подкрепа на този подход. Поради което макар и неприцизно, определянето на данъчната основа следва да се извърши както правилно е приел първоинстанционният съд, при спазване на съществуващите норми в ЗДДФЛ, които регулират облагането в годишен аспект - чл. 12, ал. 1 - "Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година"; чл. 14, ал. 1 регламентира облагане с данък върху общата годишна данъчна основа; чл. 17 също визира обща годишна данъчна основа. Прецизирането на определянето на облагаемия доход в подобни случаи не може да се извърши чрез прилагане на по-справедлив и икономически обоснован подход, а чрез изменение на законодателството в този смисъл. Съдът няма правомощие да интерпретира или дописва закона, още повече при данъчни задължения, за които и в чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Р България е предвидено, че се уреждат само със закон. Правилно е прието, че доходът е такъв по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и че РА е незаконосъобразен в частта за 2008 г., тъй като не е спазен изложеният по-горе принцип за годишно облагане. По касационната жалба на Владислав Митков Велев. Спазвайки същия погрешен, посочен по-горе принцип за определяне на временни салда и недостиг на средства към момента на всяко плащане, за 2007 г. е определена данъчна основа в размер на 82 962,73 лв. и дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 18 453,44 лв., след приспадане па внесения данък в размер на 773,61 лв. За разлика от 2008 г. обаче на годишна база превишението на разходите над приходите е в размер на 81991,76 лв. - разходите направени от жалбоподателя са в размер на 105 681,76 лв., а приходите са в размер на 23 690 лв. Този недостиг, макар и определен неправилно от органите на НАП, представлява част от установеното превишение на разходите над доходите на годишна основа за 2007 г. Поради това правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК да се изменя ревизионния акт във вреда на оспорващия го и не са определяни по-високи данъчни задължения от установените от ревизията. Макар погрешно определена от ревизията данъчната основа за 2007 г., тя представлява част от превишението на разходите над приходите за процесния период на годишна основа (тези превишения са в много по-големи размери от установения в нарушение на закона недостиг подневно). Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че е недопустимо за същия проверяван период да се съставя и нов РА, тъй като периодът вече е проверяван и е съставен РА № 120051/10.12.2012 г. на ТД на НАП - В., с който са определени задължения по КСО и ЗЗО. В този РА вече е била определяна и годишната данъчна основа по ЗДДФЛ, поради което РА се ползва с формална доказателствена сила за установените с него факти и обстоятелства. Безспорно, ако във вече съставения РА бе установявана и данъчната основа и то отново при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК, щеше да е недопустимо втори път да се провежда ревизия за същото. В случая обаче установеният за облагаем доход е такъв по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и за него не се начисляват и дължат осигурителни вноски. Отделно от това в предметния обхват на предходната ревизия не е включвано установяване и на данъчни задължения, за да има припокриване на двете ревизии, което би било недопустимо. Прави впечатление, че Вл. В. въпреки даваните му многократно указания от страна на съда и възможност да представи допълнителни доказателства и да направи доказателствени искания, е възприел пасивно поведение в процеса и не се възползвал от дадената му възможност. Не се е явил и на нито едно съдебно заседание, а е подавал молби за отлагане на делото, поради професионална ангажираност по други дела на свои доверители, което макар и похвално, не променя обстоятелството, че твърдяните от него обстоятелства са останали напълно недоказани. Водим от горното, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, Второ отделение