Решение № 366 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 298/2008 г.

Решение № 366 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 298/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Симеон Чаначев Производството е по § 2, ал. 13 от Преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл. 234 от Гражданския процесуален кодекс - отм. /ГПК - отм./, образувано по молба на Б. Г. Ш. от гр. Б. за отмяна по реда на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК - отм. на решение № 352 от 15.01.2003 г. по гр.д. № 137/2002 г. на Районен съд, гр. П., оставено в сила с решение от 20.06.2003 г. по гр.д. № 389/2003 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е прието за установено по отношение на Б. Г. Ш., като собственик на Е. "Е", гр. Б., че на 10.08.1999 г. в дърводелска работилница, находяща се в местността "I", в землището на гр. Б., собственост на Е. "Е", гр. Б. Б. Г. от гр. Б. в изпълнение на възложените му трудови задължения е претърпял трудова злополука, изразяваща се в "Травматична ампутация на палеца-ампутация манус синистра трансметакарпиум фрактура фаланга проксималис синистри статус пост реплантационем полис син" и е осъден Б. Г. Ш. да заплати на И. Б. Г. сумата от 7734 лв., представляваща претърпени имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, от които 6000 лв., неимуществени вреди и 1734 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.08.1999 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 480 лв., както и да заплати в полза на РС, гр. П. държавна такса в размер на 309.36 лв. и разноски в размер на 40 лв., а въззивното решение оставено в сила с решение № 962 от 15.05.2006 г. по гр.д. № 2801/2003 г. на Върховния касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, трето гражданско отделение. В молбата за отмяна се поддържа, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК - отм., а като формиращи отменителното основание се сочат фактически обстоятелства, които съпругата на ответника по исковете Н. С. Ш. би установила като свидетелствува в подкрепа на тезата на ответника по исковете за това, че пострадалия ищец не бил приет на работа по законния ред на КТ, не бил повикан да работи постоянно във фирмата, инцидентно било работил в деня на злополуката и бил питал само сина на Б. Ш. Г. Ш., дали може да помага. Във връзка с изложеното за фактите, които Н. Ш. би установила като свидетел в молбата за отмяна е отразено още, че съдът бил кредитирал посочените от ищеца свидетели Д., Г., Е. Г. и Б. Г. и некредитирал данните, депозирани от разпитания свидетел Г, син на ответника относно приетите доводи, че между страните по делото било възникнало трудово правоотношение. Ответникът И. Б. Г. оспорва молбата за отмяна. Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане е цитираното по-горе касационно решение и оставеното с него в сила въззивно решение, с което е оставено в сила решение № 352 от 15.01.2003 г. по гр.д. № 137/2002 г. на Районен съд, гр. П. ВКС, тричленен състав е приел за неоснователни изложените в касационната жалба на ответника по исковете оплаквания относно правилността на въззивното решение, с което Пазарджишкия окръжен съд е достигнал до същите правни изводи както първоинстанционния съд за релевантните за изхода на спора обстоятелства, а именно за причинната връзка между поведението на пострадалия и на сина на ответника С настъпилия резултат, както и за размера на обезщетението за неимуществени вреди. В мотивите на касационното решение са изложени констатации за поредността на действията на С. Ш. и И. Г. и за настъпилото увреждане, като е посочено, че И. Г. е изпълнявал задълженията на банцигар и при поставянето на обработвания капак върху плота на машината, поддържащия отзад капака С. Ш. го прибутал по посока на режещата лента вследствие, на което ръката на Г. попаднала в работната зона на режещата част на машината, при което били отрязани пръсти на лявата му ръка и раздробена дланта на ръката. ВКС е приел за правилно решението на окръжния съд, в което е обосновано, че между страните по спора е възникнало безсрочно трудово правоотношение при условията на чл. 62, ал. 2 КТ - отм., съгласно което Б. Ш. в качеството си на Е. с фирма "Е" е приел на работа И. Г. като помощник-банцигар в дърводелската работилница на ответника, находяща се в землището на гр. Б. срещу задължението на работодателя да заплаща на седмица трудово възнаграждение с оглед извършената работа. Посочването на фактически обстоятелства, които съпругата на ответника по исковете - Н. С. Ш. би установила като свидетелствува в подкрепа на тезата на ответника по исковете за това, че пострадалия ищец не бил приет на работа по законния ред на КТ, не бил повикан да работи постоянно във фирмата, инцидентно бил работил в деня на злополуката и бил питал само сина на Б., не са нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК - отм. За да е осъществен фактическия състав на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК - отм. е необходимо представените писмени доказателства да имат характеристиката на новооткрити и да са от съществено значение за решаване на делото. Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, които не са били известни на страните, или макар да са били известни не са могли да бъдат установени по съответния ред поради обективна невъзможност. За да са нови с оглед нормата на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) обстоятелствата трябва да не са включвани във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. В разглежданият случай молителят не сочи нови писмени доказателства или нови обстоятелства, а предявява искане за събиране на доказателства чрез разпит на свидетел за установяване на факти, т. е. въвежда доказателствено искане. Производствата по чл. 234 ГПК - отм. не са процесуални средства за попълване на делото с доказателства, които не са били събрани поради неположена грижа от страната за добро водене на делото. Тези съдебни производства са извънинстанционни и не е допустимо в тях да се правят искания за установяване на факти, които са могли да бъдат установени в инстанционните производства при проявена процесуална активност - в обсъжданата хипотеза разпит на свидетел или да се иска отмяна на влязлото в сила решение с оглед на обстоятелства, които този свидетел щял да установи /в молбата за отмяна не е отразено и в кое производство според молителя ще бъдат установени същите обстоятелства/. Гласните доказателствени средства са различно от писмените доказателства доказателствено средство и както вече се посочи не са относими към фактическите основания по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК - отм. Останалите оплаквания в молбата за отмяна за кредитиране показанията на свидетелите Д., Г., Е. Г. и Б. Г. и некредитиране данните, депозирани от разпитания свидетел Г не се обхващат от състава на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК - отм., а представляват общи оплаквания за незаконосъобразност, които засягат касационното обжалване и за които процесуалния ред за тяхното заявяване е изчерпан, тъй като производството за отмяна визира контрол върху влезли в сила решения на изчерпателно посочени и специални по отношение на касационните основания за неговото упражняване. Поради това молбата за отмяна като неоснователна следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, петчленен състав