Решение № 486 от 3.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1609/2012 г.

Решение № 486 от 3.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1609/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения И. Д. Т. за проверка по реда на възобновяването на въззивно решение от 15.02.2012 г. постановено по ВНОХ дело № 419/2011 г. на Софийски окръжен съд. От осъдения се релевират всички основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1 т. 5 НПК и в условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъде изменено, като бъде оправдан за част от вменените му нарушения по Закона за движение по пътищата, а наказанието индивидуализирано при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" НК. Конкретните съображения в подкрепа на оплакването, които поддържа в съдебно заседание чрез защитника си, се свеждат до това, че без доказателства е осъден за квалифициращото обстоятелство "пияно състояние"и при установените факти неправилно са му вменени нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Частният обвинител изразява становище искането да бъде оставено без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 60 от 14.03.2011 г. постановена по НОХ дело № 213/2010 г. Сливнишкият районен съд е признал подсъдимия И. Д. Т. за виновен в това, че на 9.01.2010 г. на ПП 1-08 по посока Калотина-София нарушил правилата за безопасност на движението по чл. 5, ал. 1 т. 1, чл. 5, ал. 2 т. 3 алт. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ч. В. Б., като деянието извършил в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 3 пр. 1, б. "а" пр. 2 във вр. с ал. 1 б. "б" пр. 2, чл. 342, ал. 1 пр. 3 и чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 343г НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от осемнадесет месеца. С въззивно решение от 15.02.2012 г. постановено по ВНОХ дело № 419/2011 г. Софийският окръжен съд е изменил присъдата, като е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по обвинението за допуснато нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 3 алт. 1 от ЗДвП, а я е потвърдил в останалата обжалвана част. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна в шестмесечния срок по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1 т. 1 НПК се мотивира с допуснати нарушения при формиране волята на първоинстанционния съд при изграждане на фактическите и правни изводи, които не са отстранени от въззивната инстанция. В този смисъл са изложените съображения, че въззивната инстанция не е изпълнила в пълнота процесуалните си задължения при проверката на правилността на присъдата, като е възприела неправилния подход на първоинстанционния съд, вменявайки му за допуснати нарушения, които не се намират в причинна връзка с настъпилия резултат и наличието на квалифициращото обстоятелство "пияно състояние", направено въз основа на негодни доказателства и доказателствени средства. С тях по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. 13, чл. 14 и чл. 339, ал. 2 НПК. Такива нарушения, които са основание за възобновяване производството по делото и за изменяване на въззивното решение, чрез оправдаване на подсъдимия за вменените му нарушения по чл. ЗДвП и за приложението на по-леко наказуем материален закон, не са допуснати. Производството пред Софийският окръжен съд е образувано по жалба на подсъдимия срещу постановена от Сливнишкия районен съд осъдителна присъда с доводи за необоснованост, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. От страните не е поискано събиране на допълнителни доказателства, а съдът служебно не е констатирал наличието на неизяснени обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Цялостната проверка на невлязлата в сила присъда съдебният състав е извършил като самостоятелно е анализирал събраната в предходната инстанция доказателствена съвкупност. При нея не е констатирал недопустимост на доказателствените средства, от които са направени фактическите констатации и правните изводи, както и допуснати логически грешки и превратна оценка на съдържащата се в тях информация. Не е имал основание да направи различни фактически констатации за квалифициращото обстоятелство" пияно състояние" при извършване на деянието и за част от вменените му нарушения като участник в движението. Възприел е като основателно единствено оплакването за нарушение на закона в частта, с която му е вменено нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 3 алт. 1 от ЗДвП, доколкото пияното състояние квалифицира деянието като по-тежко наказуемо престъпление и е недопустимо повторно да му се вменява като нарушение. Изменил е присъдата в този смисъл и го е оправдал за това нарушение. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, е отговорил на останалите му оплаквания и е посочил основанията, поради които не ги възприема. Фактическите констатации на решаващите съдилища, че подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на алкохол и с концентрация достатъчна за съставомерност на деянието като престъпление по възведеното обвинение, не са лишени от доказателствена основа и не са направени въз основа на негодни доказателства и доказателствени средства, в какъвто смисъл е оплакването на осъдения. Доводи в този смисъл е поддържал при разглеждане на делото в първата инстанция и като оплакване в жалбата пред въззивната инстанция. Съдилищата са ги обсъдили и мотивирано са ги отхвърлили, като са изложили основани за закона и данните по делото съображения, че пияното състояние на водача при управление на МПС може да бъде установено с всички допустими доказателствени средства, а по делото такива са налице в достатъчен обем. Не намира опора в разпоредбите на закона довода на осъдения, че липсата на изпробване с техническо средство за употреба на алкохол на мястото на деянието прави негодни последващите действия по изземването и изследването на кръвната проба. Свидетелите, които на мястото на пътнотранспортното произшествие са контактували с подсъдимия, са установили наличието на външни белези, характерни за употребата на алкохол - силен специфичен дъх на алкохол и нестабилна похода, както и признанията, които е направил. Те са установили, че здравословното му състояние не е позволявало изпробване с техническо средство на място и е налагало оказване на медицинска помощ в болнично заведение. Осъденият не оспорва, включително и в настоящата инстанция, че незабавно е бил закаран в болнично заведение, където му е била оказана медицинска помощ и му е била иззета кръвна проба, не поддържа доводи за допуснати нарушения при нейното изследване и резултата от него. При приетите фактически констатации, които не се оспорват, че при ясно видима хоризонтална маркировка осъденият внезапно променил посоката на движение на управлявания от него товарен автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил от към мястото на водача правомерно движения се там лек автомобил, управляван от св. Б., в резултат на което му причинил увреждане, имащо характер на средна телесна повреда, материалният закон е приложен точно. Налице са всички съставомерни признаци от състава на престъплението причиняване на средна телесна повреда при управление на МПС след употреба на алкохол. Законосъобразно са му вменени посочените в съдебните актове нарушения на правилата за безопасност на движението, регламентирани в ЗДвП. Подсъдимият не е използвал дясната половина на пътя, не е контролирал непрекъснато превозното средство и при възникналата опасност не е направил нищо да намали скоростта или да спре, като с това е застрашил живота и здравето на останалите участници в движението. Тези нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1 т. 2 НПК, което е основание за отмяна на постановеното въззивно решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, в какъвто смисъл е направеното искане, не се сочат други нарушения, освен тези, които бяха обсъдени във връзка с приложението на материалния закон. Проверката на правилността на решението по този довод следва да се извърши основно за наличието на нарушения, от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3 НПК, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи. По делото основания за служебна намеса не се констатират. Досъдебното производство и производството пред двете решаващи съдебни инстанции са проведени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия. В пределите на своята компетентност разследващият орган и съдилищата са му осигурили справедлив процес, като му дали възможност да изрази отношение по обвинението, да даде обяснение по него, да има защитник в процеса, да сочи доказателства, да участва при събирането на доказателствата, изслушали са последната му дума. В съдебните актове съдилищата са обсъдили доводите и възраженията му и от въззивното решение е узнал защо е осъден правилно с присъдата. Въззивното решение е постановено без да е допуснато съществено нарушение по чл. 422, ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, което да подкрепя искането за изменяването му чрез налагане на по-леко наказание. При установената фактическа обстановка и приложен материален закон, наложеното му наказание не е явно несправедливо завишено. Точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК. Двете наказания са индивидуализирани в рамките, очертани в материалния закон. Не само е прието наличието на обстоятелства, които смекчават наказателното положение, на е преценено, че относителната им тежест е по- голяма и затова наказанията са определени в размери, близки до минимума. Нито едно от приетите смекчаващи обстоятелства, не е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на закона и не може да се направи извод, че правят несъразмерно тежки предвидените минимални наказания. Отпадането на част от вменените му нарушения на правилата за безопасност на движението, в какъвто смисъл е искането на осъдения, дори да се приеме за основателно, не прави деянието с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за престъпления от този вид и не е основание за смекчаване на наказателното му положение чрез индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" от НК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение на Софийски окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл