Решение № 7683 от 28.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4824/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на Лион инвест груп АД, гр. Пловдив за отмяна на влязлото в сила решение 13908/10.11.2020г. по административно дело 2790/2020г. на Върховния административен съд. В искането се твърди, че са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Подателят на искането счита, че е било нарушено правото му на защита чрез участие в касационното производство, а оттук и правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Основните аргументи в искането се свеждат до това, че, от една страна, със съдебното решение не е осъществен дължимият касационен контрол, а от друга страна, че е нарушен принципът на случайния подбор и са били налице основания за отвод на съдебния състав. По тези съображения, подробно развити в искането за отмяна и в съдебно заседание, се иска отмяна на съдебното решение. Ответникът- директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител заявява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира за отхвърлянето му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на изложените в искането обстоятелства и приложените към него писмени доказателства, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия колегия, констатира следното: Искането е процесуално допустимо. То е подадено от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 240, ал. 3 от АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни влезли в сила съдебни актове по чл. 237 АПК, е допустимо при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК, отменителни основания, които не подлежат на разширително тълкуване. В случая, както бе посочено по-горе, подателят на искането квалифицира изложените от него обстоятелства като такива по чл.239, т.5 АПК. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Следователно текстът предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Общата идея на нормативния текст е страната да е лишена от възможността да се защити лично или чрез представител. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита, именно поради липсата на тази възможност. От приобщените по делото доказателства не се установява правото на защита и участие в процеса на дружеството подател на искането да е било възпрепятствано или ограничено, а твърдяните от него обстоятелства не съставляват основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Данните по делото сочат, че през цялото му разглеждане, във всички фази на съдебното производство, дружеството е участвало чрез процесуален представител, като е имало възможност да вземе участие във всички действия на съда, чрез изразяване на становища, ангажиране на доказателства и да прави възражения по исканията на другата страна. От това си право молителят се е възползвал и пред касационната инстанция, видно от приложените по делото протоколи от съдебни заседания. Твърдяните нарушения на разпоредбата на чл.131 АПК вр. чл.218, ал.1 АПК вр. чл. 236, ал.2 ГПК и на чл.22, т.5 и т.6 ГПК, както и на чл.6 §1 от ЕКПЧ са извън хипотезата на чл.239, т.5 АПК. Доводите и възраженията си във връзка с правото на справедлив процес страната по делото е имала възможност да изложи в рамките на двуинстанционното производство по административното дело, което тя е и сторила. Именно тези нарушения са основание на исковата молба и са били предмет на обсъждане както от първоинстанционния съд, така и от касационната инстанция. Подателят на искането се е възползвал от правото си да иска отвод на състава на съда по разглежданото дело двукратно и всички съдии, по отношение на които е заявено такова искане, не са участвали в решаването на делото. Това обстоятелство обаче не е от значение за приложението на чл. 239, т. 5 АПК. Изложените от подателя на искането конкретни съображения в подкрепа на искането за отмяна, най-общо съставляват доводи за наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, недопустими за разглеждане в настоящото производство. Решенията, постановени в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК не подлежат на инстанционен контрол. Доводите, развити от подателя на искането за отмяна, са били наведени от него както в качеството на жалбоподател в касационното производство, така и в исковата му молба, която е сложила началото на съдебното производство. По същество искането за отмяна представлява искане за преразглеждане на влязло в сила решение на касационен състав на ВАС, по съображения за неправилност, което е недопустимо, с оглед същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. При този изход от спора, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав