Решение № 14311 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5593/2018 г.

Решение № 14311 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5593/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на А. Алиева, [населено място], [улица] за отмяна на Определение № 1432 от 31.01.2018 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 742/2018 г.

С Определение № 1432 Върховният административен съд е оставил в сила Определение № 7994 от 17.11.2017 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 11814/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на г-жа Алиева срещу Решение № 319 от 18.09.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е прекратено производството по преписка № 129/2017 г. на Комисията за защита от дискриминация.

Искателят - А. Алиева, моли съда, на основание чл. 239, т. 4 АПК да отмени Определение № 1432. Сочи, че съдът не е съобразил обстоятелствата по касационната жалба, писмените доказателства и факти по същество при решаване на делото. В нарушение съдът е постановил акта си в закрито заседание, което прави искателя потърпевша страна, тъй като въпросът е решен, без да е призован, без да се разследва и да се направи истинска и задълбочена проверка и без да се установят нарушенията на първоинстанционния съд. Съдът не е предприел мерки за "уточнение на осъществяването на решаването на делото по същество".

Моли съда да отмени Определение № 1432, както и да "предприеме мерки за съобразяване на обстоятелствата по жалбата ми и да се установи нарушенията, което да се отмени".

Ответникът по искането за отмяна – Комисията за защита от дискриминация, не взема становище.

Върховният административен съд, за да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна установи от фактическа страна следното:

1. На 21.10.2016 г. г-жа Алиева сезира с жалба Комисията за защита от дискриминация.

1. На 18.09.2017 г., с Решение № 319, постановено по преписка № 129/2017 г., Комисията за защита от дискриминация прекратява производството и оставя без разглеждане жалбата на г-жа Алиева.

1. На 03.10.2017 г. г-жа Алиева оспорва пред Административен съд, София град, Решение № 319.

1. На 17.11.2017 г., с Определение № 7994, постановено по административно дело № 11814/2017 г., Административен съд, София град, в производство по реда на чл. 197 и сл. АПК, на основание чл. 200 АПК отхвърля жалбата на г-жа Алиева срещу Решение № 319.

1. На 20.12.2017 г. г-жа Алиева обжалва Определение № 7994 пред Върховния административен съд.

1. На 31.01.2018 г., с Определение № 1432, постановено по административно дело № 742/2018 г., Върховният административен съд, в производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК оставя в сила Определение № 1432.

1. На 13.02.2018 г. г-жа Алиева подава молба за отмяна на Определение № 1432 като молбата е подадена чрез министъра на правосъдието, заедно с жалба до него, и е препратена на съда.

Въз основа на така установените факти, релевантни за преценка на допустимостта на искането за отмяна, съдът приема от правна страна, че искането е допустимо.

За да е допустимо едно искане за отмяна е необходимо първо, да е подадено от лице, за което е налице правен интерес от отмяната, второ, да се твърди някой от пороците по чл. 239 АПК и трето, искането да е направено в срока по чл. 240 АПК.

Видно от доказателствата по делото, безспорно за г-жа Алиева е налице правен интерес от отмяна на Определение № 1432 – тя е адресат на влязло в сила определение, което е неблагоприятно за нея, тъй като с него се оставя в сила определение, с което жалбата й срещу Решение № 319 на Комисията за защита от дискриминация е отхвърлена.

Г-жа Алиева сочи като основание за отмяна разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК. Но съгласно разпоредбата актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила съдебно решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Искателят не сочи влязъл в сила съдебен акт, който да противоречи на Определение № 1432. Това, което сочи, са доводи за неправилност на съдебното определение поради допуснато от съда нарушение на правилата за преценка на доказателствата и за постановяване на съдебния акт при лишаване от право на участие в съдебното производство.

Доводите на искателя за неправилна преценка от съда на доказателствата по делото не са основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основанията по чл. 239 АПК. С оглед на това тези доводи не обосновават допустимост на искането. Г-жа Алиева сочи и доводи за лишаване от възможност да участва в делото. Съдът не е обвързан от правното основание, сочено от искателя за отмяна. Релевантни за допустимостта на искането са фактическите основания, които искателят сочи. С оглед на сочените от г-жа Алиева основания за отмяна съдът приема, че е сезиран с искане за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК, а не по чл. 239, т. 4 АПК.

Искането по чл. 239, т. 5 АПК е подадено в срока по чл. 240, ал. 2 АПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

За да е налице хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК е необходимо съдът да е нарушил някое от правилата, които гарантират участието на искателя в съдебното производство. В случая, видно от доказателствата по делото, Комисията за защитя от дискриминация е постановила решение, с което е приела, че искането на г-жа Алиева е недопустимо, поради което е отказала да го разгледа и е прекратила производството. Отказът на един административен орган да се произнесе по искане, с което е сезиран, подлежи на съдебен контрол по реда на специалното производство, регламентирано в чл. 197 и сл. АПК. Жалбата срещу отказа на органа да разгледа по същество искането, с което е сезиран, с оглед на изричната разпоредба на чл. 199 АПК се разглежда в закрито съдебно заседание, т. е. без призоваване на страните. Съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Тъй като подлежащият на обжалване съдебен акт е определение, а не решение, с оглед на чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 200, ал. 2 АПК, Върховният административен съд също разглежда частната жалба в закрито съдебно заседание, т. е. без да се призовават страните.

С оглед на горното постановяването на Определение № 1432, чиято отмяна се иска, без да е проведено открито съдебно заседание, не е нарушение на правото на г-жа Алиева на участие в съдебното производство, а спазване на установения в закона ред за провеждане на производството по обжалване на първоинстанционно съдебно определение.

С оглед на горното доводът на искателя за допуснато от съда нарушение на правилата за разглеждане на делото, в резултат на което е бил лишен от възможност за участва в делото, е неоснователен.

Това прави искането за отмяна неоснователно, поради което съдът следна да го отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд