Решение № 12643 от 15.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 485/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Евролаб 2011 ЕООД, подадена чрез пълномощника адв. Ц. Петкова, против решение 7044 от 23.11.2022 г., постановено по адм. дело 7617/2022 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречието му с материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът не е отговорил на възраженията на дружеството, изложени в първоинстанционната жалба, в т. ч. издаването на заповедта в противоречие с определение по адм. дело 6328/2022 г. на Върховния административен съд, липсата на основания за издаване на административния акт в условията на неотложност, липсата на мотиви относно наличието на правни основания за издаване на оспорения акт. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел заповедта като общ административен акт, тъй като същата не е с еднократно правно действие, каквато е дефиницията за този вид актове. Наведени са доводи, че фактическото основание за издаване на акта, а именно, че липсва нормативна и административна регулация за извършване на товаро-разтоварна дейност като част от официалния контрол, е незаконосъобразен, доколкото тази дейност е уредена в Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) 999/2001, (EО) 396/2005, (EО) 1069/2009, (EО) 1107/2009, (EС) 1151/2012, (ЕС) 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) 1/2005 и (EО) 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) 854/2004 и (EО) 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол -РООК). Излага съображения, че заповедта създава монополно положение в полза на държавата. Моли за отмяна на съдебния акт и вместо него оспорената заповед да се обяви за нищожна, алтернативно да се отмени като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), чрез процесуалния представител гл. юрк. Г. Григоров, излага становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поискано от касационния жалбоподател. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София-град, е образувано по жалба на Евролаб 2011 ЕООД против заповед РД11-1810/04.08.2022 г. на изпълнителния директор на БАБХ, изменена със заповед РД11-1812/05.08.2022 г. на същия административен орган. С оспорения акт изпълнителният директор на БАБХ е наредил следното: Със заповед РД 11-1812/05.08.2022 г. на изпълнителния директор на БАБХ е изменена заповед РД 11 1810/04.08.2022 г., като с т. IV е разпоредено предварителното й изпълнение. Първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е общ административен акт и относимите процесуални норми са от чл. 65 до чл. 73 от АПК. Според съда актът е с еднократно правно действие, с който се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. Липсата на нормативна и административна регулация за извършване на товаро-разтоварните дейности, като част от официалния контрол, осъществяван от БАБХ, е фактическото основание за издаване на заповедта. Административният орган е посочил изрично като повод за издаване на процесния акт и докладна записка вх. ВД-2821/04.08.2022 г. на БАБХ, приложена в преписката, според която с определение по адм. дело 6328/2022 г. на ВАС, пето отделение, е наредено да бъдат прекратени действията на органи на БАБХ във връзка с товаро-разтоварната дейност на служители на Евролаб 2011 ЕООД, т.е. заповедта е мотивирана съобразно резултата на осъществения съдебен контрол върху действията на БАБХ от май 2022 година. В тази връзка актът е следвало да се съобрази с дадените указания и констатации на съдебния акт. В процесното съдебно решение не са обсъждани доводите на жалбоподателя относно издаването на заповедта. Първоинстанционният съд е приел, че не следва да се констатира дали има противоречие между определение 7289/19.07.2022 г. по адм. дело 6328/2022 г. на Върховния административен съд и процесната заповед. Съдът счита, че дадените указания в определението на ВАС не са задължителни за административния орган в този случай, въпреки че в основанията на заповедта изпълнителният директор на БАБХ изрично е посочил влезлия в сила съдебен акт. От представените по делото доказателства договори на дружеството, административният съд е приел, че дейността на жалбоподателя го определя като оператор по чл. 3, т. 29 от РООК /Регламента/. Същият е включен в списъка на операторите, представен по делото, поради което е адресат на заповедта, т.е. налице е правен интерес да оспорва заповедта. Решаващият състав е приел, че БАБХ е компетентният държавен орган за осъществяване на официален контрол в Република България по смисъла на законодателството на Европейския съюз. Становището на първоинстанционния съд е, че след като агенцията разполага с правомощието да преценява, дали дейността на операторите съответства на изискванията, няма основание да се приеме, че не разполага с правомощие да определи, какви дейности следва да се извършват на съответния ГКП. По отношение на възражението на жалбоподателя, че с процесната заповед се допуска монополно положение, решаващият състав е посочил, че с нея не са наложени ограничения на дейността на операторите, засягащи конкуренцията. Заповедта се отнася само до част от извършваните дейности от операторите. Според първоинстанционният съд в компетентността на административния орган е да се предприемат мерки по целесъобразност и това не подлежи на съдебен контрол - чл. 145, ал. 1 във вр. с чл. 184 от АПК. Решаващият състав счита, че компетентният орган, носител на правото и задължението да извършва официален контрол, разполага и с правомощието да прецени, доколко да допусне дейност на трети лица в тези центрове. Въз основа на всичко изложено, Административен съд София-град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което е отхвърлил подадената жалба. От съдебния акт обаче, не става ясно дали е извършена дължимата проверка за спазване на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта, както и доколко административният орган се е съобразил с влезлите вече в сила съдебни актове /определения по адм. дело 6328/2022 и по адм. дело 8682/2022 г./. Решението на съда е неправилно. Всъщност с оспорения пред АССГ акт е наредено физическите проверки и проверките за идентичност на животни и стоки по чл. 47, § 1 от РООК да се извършват със съоръжения за разтоварване, отваряне и преглед на пратките, осигурени от БАБХ и отделно товаро-разтоварването на обектите - от служители на ГИП, които са част от структурата на Дирекция Граничен контрол при БАБХ. При издаване на този акт, административният орган се е позовал на редица разпоредби от АПК - чл. 60 и чл. 73, от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ) - чл. 51, ал. 2, чл. 7, ал. 1 и чл. 10, както и от Устройствения правилник на БАБХ - чл. чл. 2, ал. 2, т. 1 и чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 2. Не е спорно и че актът е издаден с оглед мотивите на определение 7289 от 19.07.2022 г., постановено по адм. дело 6328/2022 г. на Върховния административен съд, пето отделение. От съдържанието на заповедта е видна констатацията на органа, че липсва изрична нормативна и административна регулация за извършване на товаро-разтоварни дейности, като част от официалния контрол, осъществяван от БАБХ. В този случай изпълнителният директор на БАБХ е приел, че следва да се издаде процесната заповед, като е налице необходимост от спешни мерки за спазване на обществения ред на ГКП Капитан Андреево. Целта на заповедта е да се осигури ефективна организация за извършване на официалния контрол и другите официални дейности на ГКП по прилагане на Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. (РООК). Посочените правни основания в акта - чл. 60, ал. 1 и чл. 73 от АПК, очевидно обезпечават допускането на предварителното му изпълнение от една страна и издаването му като общ административен акт, при условията на спешност. Разпоредбите от ЗУАВ, посочени в административния акт, в своята съвкупност сочат, че изпълнителният директор на БАБХ е компетентен орган по чл. 4 от РООК, както и че БАБХ осъществява официален контрол, а изпълнителният й директор има правомощието да определя със заповед официалните лаборатории, в които се извършват анализи, изпитвания и диагностика на елементи на агрохранителната верига за целите на официалния контрол. С разпоредбите от Устройствения правилник на БАБХ - правни основания, послужили за издаването на заповедта, са регламентирани задълженията на изпълнителния директор на БАБХ по осъществяване на държавната политика, ръководство и контрол относно фитосанитарната дейност и правомощията му да издава заповеди в предвидените в нормативен акт случаи. С определение 7289 от 19.07.2022 г. по адм. дело 6328/2022 г. на Върховния административен съд, е наредено да бъдат прекратени незабавно и безусловно действията на органи и длъжностни лица на БАБХ, изразяващи се в недопускане на служители на Евролаб 2011 ЕООД да извършват товаро-разтоварна дейност и да изпълняват функциите на оператор по смисъла на РООК. В мотивите на този съдебен акт е отразено, че фактическите действия по недопускането на служителите на оператора не се основават нито на законова разпоредба, нито на административен акт. От мотивите на оспорената пред първоинстанционния съд заповед е видно, че с този акт органът цели да преодолее вече отменените с горното определение фактически действия на ответника, но същият не се е съобразил, както с направените в съдебния акт констатации, така и с административнопроизводствените правила при издаването на заповедта. Въз основа на така посочените правни и фактически основания, е издадена заповедта на изпълнителния директор на БАБХ, с която очевидно желае да регулира дейността по товаро-разтоварните дейности, които се осъществяват при официалния контрол. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед по своята правна същност е общ административен акт. От това следва, че за него са приложими административнопроизводствените правила, разписани в чл. 66 до чл. 73 от АПК /в този смисъл и определение на ВАС по адм. дело 8682/2022 г./. При издаването на всеки общ административен акт е предвидена изрична процедура с императивни разпоредби. Изключение от така посочените изисквания на АПК се съдържа в нормата на чл. 73 от АПК. В тези случаи в хода на изпълнението на акта административният орган е длъжен да оповести съображенията си за издаването му. Настоящият съдебен състав също приема, че оспорената заповед притежава белезите на общ административен акт, както е обсъдил и преценил първоинстанционният съд и съдебният състав по адм. дело 8682/2022 г. на ВАС. Заповедта е с еднократно правно действие, неограничено обаче във времето. Съдът не споделя доводите на касатора, че заповедта е подзаконов нормативен акт. Аргументът на касатора е, че засяга неопределен кръг лица и не е ограничен във времето. На практика целта на акта е да се регулират по нов начин определените в закона дейности. Настоящият състав счита, че с оспорената заповед се засяга неопределен брой адресати, не е определен крайния срок на действието на акта, но по съдържания няма нормативен характер. Оспорената заповед е била предмет на разглеждане в други съдебни производства и ясно е определено, че тя има характер на общ административен акт. Поради това обстоятелство особено съществено място при започването и провеждането на производство по издаване на общ административен акт заема и фундаменталният принцип - предварителното уведомяване на заинтересованите лица за предстоящото издаването на акта чрез средствата за масово осведомяване (виж чл. 66 от АПК). Съгласно разпоредбата органът разполага с пълна дискреция как и на кого да съобщи за откриване на производството по издаване на този акт, но е длъжен да спази това изискване. Органът може по свое усмотрение да определи и формите на участие в производството измежду посочените в чл. 69 от АПК. Административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност като сам избере подходящите форми и начини, и предопредели правните субекти, които би искал да могат да вземат участие в производството. В тези случаи всеки административен орган трябва да се съобрази с минималните изисквания на закона, свързани с подготовката и издаването на акта. Законодателят дава възможност на административния орган според предмета, срочността и целта на акта, да упражни своята оперативна самостоятелност, но да се гарантира възможността за защита на правата на заинтересованите лица, точно защото се неопределен брой. Този принцип намира отражение във всички административни производства и при издаването на индивидуалните и общите административни актове и при подзаконовите нормативни актове (чл. 26 чл. 28, 66-72 от АПК и чл. 26 чл. 28 от Закона за нормативните актове). Същевременно чрез спазването на нормите на чл. 66 и сл. от АПК на органа му се дава възможност да изясни всички факти и обстоятелства, свързани с издаването на акта. При спазване на условията на чл.чл.6 и 7 от АПК, регламентиращи принципите на съразмерност и истинност, компетентният да издаде общия административен акт орган е натоварен и с установяване на фактите от значение за производството и въз основа на тях упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Разпоредбата на чл. 71 от АПК изрично изисква актът да бъде издаден след обсъждането на предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, т. е. след като се установят фактите по делото с допустимите в кодекса доказателства. Посочените разпоредби са в пряка корелация с основни принципи на административния процес равенство, достъпност, публичност и прозрачност (чл. 8, ал. 1, чл. 12 от АПК). Тези императивни разпоредби в административното производство имат за цел да подготвят защитата на правата и законните интереси при издаването на акта на неопределения брой адресати. Правната възможност неопределеният брой лица да представят доказателства, да изразят становища, да защитят правата си е гарантирана от закона, чрез разпоредбите на чл. 66 и следващите от АПК. Чрез участието на заинтересованите лица с писмени предложения и възражения, се дава възможност да изложат своето виждане по въпроса, който ще бъде уреден чрез общия административен акт. По този начин се съдейства за вземане на възможно най-доброто управленско решение измежду предложените варианти и се съобразяват аргументите, изложени против издаването на акта. В оспорената заповед изрично е посочено, че се издава на основание чл. 73 от АПК, който дерогира императивните производствени правила, само в неотложни случаи. Като мотив за приложението на тази норма административният орган се позовава на докладна записка вх. ВД-2821/04.08.2022 г. на заместник изпълнителния директор на БАБХ. В нея се уведомява директора на БАБХ, че е издадено определение по адм. дело 6328/2022 г. на Върховния административен съд, с което е постановено, че касаторът има право да извършва товаро-разтоварни дейности, а за останалите оператори няма никаква нормативна и административна регулация на тази дейност. Налице са предпоставки за значително забавяне на обработката на влизащи товарни МПС на територията на Република България за нуждите на осъществявания фитосанитарен контрол, съгласно изискванията на националното законодателство и правото на ЕС. Настоящият състав, счита, че обоснованата от административния орган спешност (неотложност) не представлява неотложността по смисъла на чл. 73 от АПК. Прилагането на тази разпоредба се свързва с инцидентно възникнали случаи, при които има явна неотложна нужда от административна намеса с цел предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване живота, здравето или имуществото на гражданите. От материалите по делото няма данни, а не се и твърди, че операторите са допуснали нарушения при товаро-разтоварната дейност. Легитимната цел на заповедта трябва да бъде предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, а от административната преписка и мотиви е видно, че де факто се създава нов ред при товаро- разтоварната дейност на ГКП Капитан Андреево. Не се спори, че до май 2022 година тази дейност се осъществявала съобразно РООК /Регламента/ от различни оператори. Поводът за издаване на процесната заповед е влязло в сила определение на ВАС, а целта е да се преодолее липсата на нормативна уредба. Чрез изключението на чл. 73 от АПК заинтересованите лица са лишени от възможността да защитят правата и интересите си при издаване на акта, чиято цел е да охрани обществения интерес. Съдът намира, че актът не е издаден при условията на неотложност, налице е несъотвествие между посоченото правно основание - чл.73 АПК и фактическите основания. Наличието на неотложни случаи по смисъла на чл. 73 от АПК не следва от естеството на приетия акт. Пример за административен акт, издаден при условията на чл. 73 от АПК са: решенията на Министерския съвет по чл. 63, ал. 2 от Закона за здравето, с които се обявява извънредна епидемична обстановка; заповедите на министъра на здравеопазването по чл. 63, ал. 4 от Закон за здравето за въвеждане на временни противоепидемични мерки; актовете по чл. 92, ал. 1 от Закона за защита на потребителите при сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите съответният контролен орган може да забрани със заповед производството и да се пристъпи към изтеглянето на стоката от всички търговски обекти, в които се намира, или към унищожаването ѝ, когато това е единствената възможност за преустановяване на опасността; заповед на министъра на образованието и науката за носене на лични предпазни средства за учениците, педагогическия персонал и непедагогическия персонал и външните лица в учебните сгради, класните стаи, училищните дворове по време на обявена извънредна епидемична обстановка; заповед за забрана на лов с изключение на санитарния отстрел на диви свине от ловци, обучени за мерки за биосигурност по време на лов, в застрашени от инфектиране територии. В тези случаи се предотвратяват или преустановяват нарушения, като актът е за ясно определен или определяем период от време. Воден от горните констатации, според настоящия състав при постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 66 до чл. 72 от АПК. От доказателствата по делото е видно, че изискванията на цитираните разпоредби не са изпълнени. Не е извършено императивно определеното от АПК надлежно уведомяване на обществеността, съответно на заинтересованите лица, за откриване на производство по издаване на общия административен акт. В случая операторите по смисъла на чл. 3, т. 29 от РООК /Регламента/ не са уведомени за откритото производство по издаване на заповедта. Производството не е оповестено публично чрез средствата за масово осведомяване и проектът не е изпратен на заинтересованите лица, като по този начин са нарушени правата на организациите, засегнати от него, както и принципите на служебното начало. Всички тези нарушения са достатъчно съществени за отмяна на акта. Товаро-разтоварната дейност, свързана с физически проверки и проверките за идентичност, като част от официалния контрол и другите официални дейности, не е ясно регламентирана в ЗУАВ. Тези отношения са важни, особено, когато се касае за животни и стоки, които преминават за първи път граница на държава членка от Европейския съюз. Това затруднява създаването на устойчива административна практика, която да е стабилна и предвидима за всички заинтересовани лица, които са придобили статут като такива и осъществяват дейността си съгласно действащото европейско законодателство. Преодоляването на съществуващата нормативна празнота не може да се разреши само чрез издаването на един общ административен акт и то с правно основание чл. 73 от АПК. Този акт може да има само еднократно правно действие за определен период от време като издаването на същият следва да бъде в съответствие с изискванията на закона и при спазване на процесуалните норми (виж чл. 66 72 от АПК). В процесния случай обаче органът или негови служители не твърдят за извършени нарушения, както и няма данни за нарушения, извършени от операторите, още повече за нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, следователно органът необосновано се е позовал на неотложност, като е използвал думата спешност. Дори да се приеме, че случаят е в хипотезата на неотложност (чл. 73 от АПК), от административния орган може да не се спазят някои от разпоредбите на Раздел II от АПК. Поради това издателят на акта е бил длъжен да приложи изцяло или поне отчасти разпоредбите от чл. 66 до чл. 72 от АПК относно уведомяването и участието на заинтересованите лица, под каквато и да е посочена от АПК форма, за което няма данни по делото да е сторено. Съветът на Европа и ЕСПЧ подчертават, че принципите на правовата държава трябва да са водещи и в извънредна ситуация, каквато в този случай безспорно не е налице. Дори и да е необходимо компетентният орган да предприема извънредни мерки за преодоляване на създала се кризисна ситуация, актовете и действията на администрацията трябва да зачитат принципите за законност и съразмерност. Тези принципи са от значение и при преценката дали прилагането на дадена дерогация съответства на фактическата обстановка, за да се избегне злоупотреба с правата на заинтересованите лица. При обсъждане на доказателствата по делото и възраженията на страните, настоящият състав взе предвид и съдебната практика на Върховния административен съд във връзка с извършване на товаро-разтоварната дейност на ГКП Капитан Андреево адм. дело 6328/2022 г. и адм. дело 8682/2022 г. В мотивите на определение 7289 от 19.07.2022 г. по адм. дело 6328/2022 г. на Върховния административен съд изрично е посочено, че фактическите действия по недопускането на служители на Евролаб 2011 ЕООД да извършват товаро-разтоварна дейност и да изпълняват функциите на оператор, не се основават нито на законова разпоредба, нито на административен акт. В същото определение е посочено, че без да е издаден какъвто и да е административен акт, администрацията неправомерно с фактически действия забранява на операторите да управляват товара, който съгласно Регламента е под техен контрол. В настоящия случай административният орган не се е съобразил с указанията на Върховния административен съд, дадени с определението по адм. дело 6328/2022 г. и вместо да издаде законосъобразен административен акт, спазвайки нормите на чл. 66 чл. 72 от АПК, е постановил процесната заповед, заобикаляйки администартивнопроизводствените разпоредби. Нарушението на чл. 66 72 от АПК константно се възприема в съдебната практика като съществено нарушение на административно-производствените правила, обуславящо отмяна на оспорения акт. В този смисъл Върховният административен съд се е произнасял с решение 675 от 16.01.2019г. по адм. дело 6822/2018 г., решение 15478 от 12.12.2018 г. по адм. дело 7114/2017 г., решение 14740 от 29.11.2018 г. по адм. дело 9122/2018 г., решение 11855 от 05.10.2018 г. по адм. дело 7049/2018 г. и др. Съдилищата трябва да осъществяват контрол дали изпълнителната власт е спазила правилата и процедурите при наличие на инцидентна или кризисна ситуация. Разпоредбите, уреждащи въвеждането на извънредни правомощия в такива случаи, следва да включват механизъм за автоматично прилагане на съдебен контрол. От процесния съдебен акт не става ясно, първоинстанционният съд да е разгледал и обсъдил спазени ли са административнопроизводствените правила при издаване на обжалвания административен акт. Като е приел, че оспорената заповед е издадена без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, Административен съд София-град е постановил неправилно решение. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяна на съдебния акт следва да се постанови акт по същество и да се отмени обжалваната заповед. Касационния жалбоподател претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Жалбоподателят е представил списък по чл. 80 от ГПК пред Административен съд София-град, в който е описал, че е извършил разноски за държавна такса в размер на 50 лева, за публикуване на обявление в Държавен вестник 20 лева и адвокатско възнаграждение 1200 лева. В кориците на адм. дело 7617/2022 г. са налични доказателства за заплащане на държавна такса и публикуване на обявление, но липсват такива за заплащане на адвокатско възнаграждение. В договора за правна защита и съдействие е посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 1200 лева с ДДС, платено по банков път, но по делото не е наличен платежен документ, удостоверяващо извършване на плащане за адвокатски хонорар. В мотивите по т. 1 от тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В настоящия случай платежен документ не е представен, поради което на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за първата съдебна инстанция в размер на 70 лева, доколкото само те са доказани. Идентични са обстоятелствата и пред касационната инстанция, доколкото има данни само за внесена държавна такса в размер на 370 лева. Поисканото и отразено в списъка възнаграждение за адвокат в размер на 1200 лева, не е доказано, доколкото в договора за правна защита и съдействие е отразено, че същото е платено по банков път, а не е представено банков документ. С оглед изложеното БАБХ следва да бъде осъден да заплати на касационния жалбоподател разноски за двете съдебни инстанция в общ размер на 440 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,