Решение № 2053 от 23.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Б. Петров чрез адв. С. Стефанова срещу решение 446 от 15.03.2022 г., постановено по адм.д. 460/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта му, в която предявените от Б. Петров срещу Главна дирекция Национална полиция София и Столична дирекция на вътрешните работи обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за отхвърлени, както следва: искът му за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди - за сумата над 1 115.88 лв. до пълния предявен размер от 2 079.88 лв., ведно със законната лихва от 08.09.2016 г. и искът за неимуществени вреди за сумата над присъдените 3 500 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Срещу същото решение, но в осъдителната му част, в която Главна дирекция Национална полиция - София е осъдена да заплати на първия касатор сумата от 1 115.88 лв. обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.09.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея,считано от 08.09.2016 г. до окончателното й изплащане, е предявена и втора касационна жалба с жалбоподател Главна дирекция Национална полиция София, чрез процесуалния й представител юриск. Р. Петров. Този касатор твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено в осъдителния му диспозитив и исковете на Петров срещу този ответник - отхвърлени изцяло като неоснователни. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Б. Петров, не се явява и не се представлява. От същия чрез адв. С. Стефанова по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба на ГДНП - София, както и писмено становище по същество, с които се поддържа предявената от него жалба и се оспорва касационната жалба на втория касатор. Касационният жалбоподател, Главна дирекция Национална полиция - София, редовно призован, не се представлява. От процесуалния й представител юриск. Р. Петров са постъпили писмени бележки, с развити доводи за основателност на касационната жалба на доверителя му, неправилност на решението в осъдителния му диспозитив и правилност на същото в отхвърлителния му диспозитив. Ответникът, Столична дирекция на вътрешните работи, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно в атакуваните от тях части, поради което са допустими. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение АС - Пловдив е уважил частично обективно съединените искове на Б. Петров срещу Главна дирекция Национална полиция /ГДНП/-София за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 1 115.88 лв. обезщетение за имуществени вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и сумата 3 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 08.09.2016 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил исковете, предявени солидарно срещу Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ и над присъдените суми до пълния им предявен размер. Имуществените и неимуществените вреди се претендират от ищеца като настъпили в резултат на незаконосъобразни действия, осъществени от служители на двамата ответници, изразили се в неправомерно приложена, или алтернативно, употребена прекомерна физическа сила при осъществяване на полицейско задържане на ищеца в хода на специализирана полицейска операция с участие на служителите на двамата ответници, в резултат на която Петров е получил телесно увреждане, съставляващо по своя характер и средна телесна повреда. За да стигне до този правен резултат, Административен съд Пловдив, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявените обективно съединени искове са доказани по основание, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ . Налице е незаконосъобразно фактическо действие на полицейски служители при осъществена специализирана полицейска операция, изразяващо се в упражнена физическа сила спрямо ищеца при задържането му, която не е била обоснована с предвидената в чл. 85 и чл. 86 от ЗМВР абсолютна необходимост за нейната употреба с оглед на конкретните обстоятелства по осъществяване на задържането, довело до трайно увреждане на здравето на Б. Петров, неопасно за живота му. Незаконосъобразността на фактическото действие е установено в хода на настоящото съдебно производство при условията на чл. 204, ал. 4 от АПК, като съдът е приел, че от незаконосъобразните фактически действия, извършени при задържането, за ищеца са настъпили твърдените от него неимуществени вреди - претърпени физически болки и страдания от проявеното преднамерено нечовешко и унизително отношение спрямо него, довело до увреждане на [заличен текст], както и твърдените от него имуществени вреди направени разноски за прегледи, изследвания и лечение на увредения при задържането му [заличен текст]. Налице е и пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между незаконосъобразните действия и настъпилите вреди. Съдът е приел, че обективната отговорност за настъпилите вреди от осъщественото незаконосъобразно действие при изпълнение на административна дейност на полицейски орган, следва да бъде понесена от структурата на МВР, под чието ръководство е било организирането и провеждането на специализираната полицейска операция за постигане на поставените в плана за същата цели, една от които е и задържане на ищеца. Независимо от това, че в операцията са участвали полицейски служители, определени от началниците на различни структурни звена на МВР, поради съвместния й характер, всички полицейски служители са били под оперативното ръководство на ГДНП, както става ясно от цялостното съдържание на неоспореното писмено доказателство План за СПО от 30.08.2016 г. Съдът е приел, че претърпените от Петров имуществени вреди , изразяващи се в разходи за лечение и подобряване на здравословното му състояние, пряко свързани с увреждането на [заличен текст], са доказани само за част от сумите, а именно: 35 лева - преглед при ортопед, 539,21 лева и 441,67 лева стойност на медикамента [заличен текст], както и две суми от по 50 лева, съставляващи разходи за поставяне на медикамента под формата на инжекция [заличен текст], или общо разноски от 1 115,88 лева, поради което е присъдил тази сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на незаконното прилагане на физическа сила до окончателното й изплащане. От изслушаните по делото свидетели, установяващи негативните преживявания на ищеца от осъщественото незаконосъобразно действие спрямо него за претендирания период и въз основа на чл. 52 от ЗЗД, АС - Пловдив е определил по справедливост дължимото обезщетение за неимуществени вреди и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 3 500 лв., ведно със законната лихва върху нея от 08.09.2016 г. до окончателното й изплащане. Обжалваното съдебно решение е правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло правния извод на АС - Пловдив за наличие и доказаност по делото на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е незаконосъобразно фактическо действие на полицейски служители при осъществена специализирана полицейска операция, под оперативното ръководство на ГДНП, изразяващо се в упражнена физическа сила спрямо ищеца при задържането му, която не е била обоснована с предвидената в чл. 85 и чл. 86 от ЗМВР абсолютна необходимост за нейната употреба, от незаконосъобразно упражнената физическа сила реално са настъпили имуществени и неимуществени вреди, като същите са в пряка причинно-следствена връзка именно със незаконосъобразното фактическо действие, довело до увреждане на [заличен текст] на ищеца. Правилно съдът е осъдил касатора да заплати на Б. Петров имуществени вреди в размер на 1 115,88 лева, съставляващи доказаните разходи за лечение и подобряване на здравословното му състояние, изразяващи се в преглед, медикаменти и интервенции. Неоснователни са развитите от касатора ГДНП твърдения за недоказаност на тези вреди. Видно от представените по делото писмени и гласни доказателства, изводът на административния съд за реалното заплащане на присъдената като имуществена вреда сума за проведеното лечение се явява основателен и доказан. Правилно съдът е определил и размера на присъдените неимуществени вреди. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Съдът правилно е съобразил кои от твърдените негативни изживявания са доказани, както и доказания интензитет на претърпените болки и страдания, така и периода на изтърпяването им, поради което в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е определил справедлив размер на обезщетението 3 500 лв. По горните съображения и двете касационни жалби са неоснователни, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенциите на страните за присъждане на понесените по делото разноски са неоснователни и не следва да бъдат уважени. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение