Решение № 15533 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9100/2009 г.
ВАСII отделение16.12.2009 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 681/23.04.2009 г. постановено по адм. дело № 2017/2008 г. на Административен съд - Варна, второ отделение, ХVI състав. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15533 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9100/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е образувано по касационна жалба от Тони Божидаров Стаматов и Миглена Димчева Стаматова, двамата от гр. Варна, против Решение № 681/23.04.2009 г., постановено по адм. дело № 2017/2008 г. на Административния съд - гр. Варна, второ отделение, ХVI състав. Излагат се касационни основания за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна. Ответникът - началника на РДНСК - Варна, чрез писмени бележки от процесуалния си представител - юрисконсулт Димитър Грозданов, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - второ отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния преклузивен срок, но разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на съпрузите Тони Божидаров Стаматов и Миглена Димчева Стаматова, против заповед № ДК-02-ВН-37/12.06.2008 г. на началника на РДНСК - Варна, като неоснователна. В мотивите е прието, че административният акт е законосъобразно издаден, тъй като е налице незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, строеж. Извършеното строителство не е вътрешно преустройство на апартамент № 17, а е преустройство засягащо част от фасадата на сградата, за което са били необходими строителни книжа и документи по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, каквито в случая няма. Изводите на съда са въз основа подробен анализ на доказателствата по делото, включително и съдебно-техническа експертиза. Така постановеното решение е правилно, като при постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. Правилни са изводите на решаващия съд, че се касае до незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. От доказателствата по делото се установява, че касаторът Тони Стаматов, като възложител и строител е изпълнил строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, без проекти и издадено разрешение за строеж, като е преградил напречно южния балкон на собствения си ап. № 17, от две страни, обособявайки по този начин ново помещение с дължина 2, 60 м. и ширина удължена, чрез еркерно изнасяне фасадната плоскост на това помещение с 0, 50 м. пред парапета на балкона. С това преустройство на балкона е променена частично фасадата на сградата, в частта на южния балкон на ап. № 17, за което са били необходими одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, с каквито касаторите не разполагат. При тези данни първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че е налице незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, спрямо който началника на РДНСК - Варна, при наличието на делегирани права от началника на ДНСК - София, е имал правото да издаде заповед за премахването му, на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. В тази връзка неоснователно е оплакването в касационната жалба, че извършеното не е строеж, а представлява вътрешно преустройство по чл. 151, ал. 1, т. 3, б. "а" и "в" от ЗУТ, при което не се изисква разрешение за строеж. Същото е било направено и пред първоинстанционният съд, който е изложил подробни мотиви за неоснователността му, които се споделят изцяло от настоящия състав. С оглед описанието на строежа, както по констативния акт, така и по заключението на приетата без възражения съдебно-техническа експертиза, изводите на съда, че не е налице хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 3, б. "а" и "в" от ЗУТ, са законосъобразни. Извършеното не е вътрешно преустройство на ап. № 17, а е преустройство на балкон, издаден пред фасадата на жилищната сграда, с обособяване на ново затворено помещение върху част от него, с промяна на фасадата, поради което е "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Дори и да беше приложима, разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ не освобождава възложителя от задължението да има предварително одобрен инвестиционен проект за строежа, липсата на който го прави на самостоятелно основание незаконен. Изложеното обуславя неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд - второ отделение, на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 от АПК,